Решение № 12333 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Г., чрез процесуален представител адв. Стоев, срещу решение 1126 от 07.07.2025 г., постановено по административно дело 216/2025 г. от Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против решение 369005-17/06.03.2025 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Враца в обжалваната му част, с която е отказано изтриване на личните му данни, обработвани от МВР. По наведени доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и най-вече като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Иска се да бъде отменен обжалвания административен акт, с който е отказано изтриване на личните му данни по посочените 19 броя наказателни производства и да бъде постановено изтриването им от органа, на когото да се изпрати преписката за ново произнасяне. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на ОДМВР Враца, не е изразил становище в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са частично засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Няма спор между страните относно установените по делото факти какви данни и по какъв повод се обработват от АИС на МВР. Спорът е дали са налице законовите предпоставки за обработването им т.е. дали постановеното решение е при правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав намира, че правилно и обосновано в решението е прието, че в случая органът, за да постанови акта си е извършил дължимата от него преценка дали обработването им е в съответствие с принципа по чл. 4, § 1, б. в от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директивата), която е приложима в случая предвид факта, че обработването им е за целите по чл. 1, § 1 от същата личните данни на касационния жалбоподател се обработват от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Правилни са и изводите на съда, че в случая органът е извършил дължимата преценка, като са отчетени естеството и тежестта на престъпленията, за които лицето е осъдено с влязла в сила присъда за кражби, документни измами и използване на неистински частни документи, както и други обстоятелства, като образувани срещу него досъдебни производства в периода 2008 2010 г., за което са изложени мотиви в акта, като същата тази преценка е извършена в съответствие с постановеното от СЕС в решението му по дело С-118/2022 година. Обстоятелството, че лицето е реабилитирано за едно от извършените престъпления, за които е осъдено с влезли в сила присъди, в т.ч. и споразумения, правилно е прието от органа, че не представлява абсолютно основание за изтриване на обработваните от АИС на МВР лични данни, респективно заличаване на полицейската регистрация, като в случая този извод е съобразен с т. 61 от посоченото решение на СЕС. В заключение е прието, че е налице надделяващ интерес за обществена сигурност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение