Решение № 6874 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2010 г.

Решение № 6874 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Eмилия Димитрова Георгиева от гр. Варна, против решение № 1492/12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 794/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № СП-РД-Вн-05-8-0205/17.02.2010 г. на директора на Регионална дирекция за Социално подпомагане - Варна. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е посещавала детето в дома, в който е настанено и иска да си го вземе, не е съгласна да бъде осиновено от други родители. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция за Социално подпомагане /РДСП/ - гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против заповедта, тъй като административният орган съществено е нарушил административно производствените правила по § 8, ал. 2, изр. трето ПЗР СК относно уведомяване на родителя за предприемане на мерките по ал. 1. Счита, че подписът положен на известието за доставяне на л. 20 от делото видимо се различава от оригиналния подпис на Емилия Димитрова Георгиева, положен на няколко от жалбите и молбите по делото, затова следва да се приеме, че не е изпълнено изискването за връчване по реда на ГПК. Допуснатото нарушение е съществено и представлява основание за отмяна на заповедта. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на Eмилия Димитрова Георгиева против заповед № СП-РД-Вн-05-8-0205/17.02.2010 г. на директора на Регионална дирекция за Социално подпомагане - Варна, с което е наредено детето й Севдалина Емилова Георгиева, родено на 9.01.2007 г., да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП - гр. Варна. За да постанови този акт съдът е приел от фактическа страна, че от момента на раждането си до 27.04.2007 г. детето е било настанено по здравословни показания в Дом за медико-социални грижи за деца /ДМСГД/ - Варна; със заповед РД-Д-Вн-01-1583/09.07.07 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна детето е било настанено в същия дом на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./; с решение по гр. дело № 6533/07 г. на РС - Варна, влязло в сила на 14.12.07 г., по отношение на детето е постановена мярка настаняване за отглеждане в специализирана институция - Дом за медико-социални грижи за деца - Варна за срок от шест месеца; след изтичане на срока е определена нова временна мярка със заповед № ЗД-Д-Вн-01-1/1081/10.12.2008 г. за настаняване в същия дом, а с решение по гр. дело № 1727/2009 г. на РС - Варна, влязло в сила на 26.05.2009 г., отново е определена мярка за закрила по отношение на детето - настаняване в ДМСГД за срок от 1 г.. Съдът е посочил, че с писмо от 30.10.2009 г. директорът на Дирекция "СП" Варна е уведомил майката на детето на основание § 8, ал. 2 ПЗР СК за необходимостта от предприемане на мерките по ал. 1, както и за последиците от неизпълването им; писмото е получено лично от жалбоподателката на 02.11.2009 г. на адреса в гр. Варна, ул. "Гургулят" № 12. Съдът е приел, че обжалваната заповед за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване е издадена на основание чл. 84, ал. 6 СК и при наличието на предпоставките по § 8 ПЗР СК, тъй като детето е пребивавало в специализирана институция, където е настанено по съдебен ред повече от година, и три месеца след влизане в сила на Семейния кодекс /01.10.2009 г./ родителят на детето не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда. Посочил е, че към момента на приключване на делото детето продължава да бъде настанено в специализираната институция, майката не е направила формално искане за прекратяване на настаняването или за промяна на мярката за закрила, въпреки декларираното желание пред персонала на дома за отглеждане на детето в семейна среда. Въз основа на показанията на свидетелите, разпитани по делото, съдът е приел за установено, че майката е посещавала детето в дома изключително рядко - около три пъти на година и връзката между нея и детето е прекъсната; не е установено наличие на основателна причина за липсата на инициатива от страна на майката за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. По съображения в този смисъл съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган по заместване, при спазване на процесуалните и материално правните изисквания за издаването й и в съответствие с целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна не съществува спор по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и са такива, каквито са отразени в мотивите на обжалваното решение, възпроизведени накратко по-горе. В касационната жалба по същество не са изложени конкретни касационни основания за отмяна, поради което настоящата инстанция дължи произнасяне по основанията, посочени в чл. 218, ал. 2 АПК, за които следи служебно. При тази проверка не се установиха данни, обосноваващи нищожност или недопустимост на решението, поради което настоящият състав счита, че същото е валидно и допустимо. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. В разпоредбата на § 8, ал. 1 ПЗР СК е предвидено, че родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение, или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда. Съгласно ал. 2 от същия параграф, съответната дирекция "Социално подпомагане" в срок до един месец от влизането в сила на СК уведомява родителя по постоянния му адрес за предприемане на мерките по ал. 1; когато родителят не е бил намерен на постоянния или настоящия му адрес, се поставя съобщение на видно място в сградата на дирекцията, като се указва кога изтича тримесечният срок; съобщението се връчва и по реда на ГПК. В ал. 3 е предвидено, че Дирекция "Социално подпомагане" уведомява писмено в 7-дневен срок съответната РДСП за вписване на детето в регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция при неизпълнение на задължението по ал. 1; осиновяването се извършва без съгласие на родителя. В случая са изпълнени процесуалните изисквания по цитираните разпоредби, като от документите по преписката е видно, че е изготвено съобщение по § 8, ал. 2 ПЗР СК - изх. № 94ЕЕ/125/30.10.2009 г. и е изпратено до майката на детето - касатор в настоящото производство, която е единственият известен родител на детето. Съобщението е изпратено на адрес гр. Варна, ул. "Гургулят" № 12, като според данните в писмо изх. № ЗАО-36009/07.09.2009 г. от директора на дирекция "Информационно и административно обслужване" при Община Варна това е вписаният постоянен адрес на лицето. Съобщението е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка R173, с бар код ИД PS 9002 000JWN U, като според приложеното по делото заверено копие на известие за доставяне пратката е връчена на 02.11.2009 г.; в графата за получател е положен подпис. В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията, съгласно законовата делегация от чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, е предвидено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Поради това следва да се приеме, че с разписката е удостоверено връчването на писмото лично на лицето, което е получател на пратката /лицето, за което пощенската пратка е предназначена/. Разписката представлява официален удостоверителен документ, поради което се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с нея факти и обстоятелства. Поради това, не може да бъде споделено становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че с тази разписка не се установява връчване на съобщението, поради видимото /според същия/ несъответствие на подписите на лицето, положени в различни документи по делото. Жалбоподателката не е оспорила редовността на това връчване както при административното обжалване, така и пред двете съдебни инстанции, съответно не е проведено производство по опровергаване истинността на тази разписка. Освен това, за установяване на авторството на подписа са необходими специални познания, каквито съдът не притежава, поради което не може само въз основа на визуален преглед, направен от съда, да се обоснове извод за несъответствие на подпис. Поради изложеното, следва да се приеме, че съобщението по § 8, ал. 2 ПЗР е връчено на майката на детето на постоянния й адрес по реда на ГПК, който предвижда в чл. 42, ал. 1, че връчването на съобщенията може да се извърши по пощата с препоръчана пратка с обратна разписка. Въпреки че в конкретния случай не е било необходимо, предвид редовното връчване на съобщението на постоянния адрес на майката, до същата е предприето връчване на съобщението и на адрес гр. Варна, жк "Вл. Варненчик" бл. 32, вх. 2, ап. 56, ет. 3, който е настоящия й адрес, според посоченото по-горе писмо от Община Варна. Това съобщение е върнато невръчено с пощенско клеймо от 24.11.2009 г. и отбелязване в разписка, обр. 250 на "Български пощи" ЕАД, ПС - Варна клон 23, че пратката не е потърсена от получателя. По делото е представено също съобщение от 03.12.2009 г. от дирекция "СП" Варна, което има съдържанието указано в § 8, ал. 2 ПЗР СК относно съобщенията, поставяни на видно място в дирекцията. Предвид изложеното, спазено е изискването по § 8, ал. 2 ПЗР СК. Както правилно е приел първоинстанционният съд, налице са изискуемите предпоставки по ал. 1 от § 8 ПЗР СК, тъй като детето е настанено по съдебен ред в специализирана институция, където е пребивавало повече от една година и в тримесечен срок от влизане в сила на СК, т. е. от 01.10.2009 г., майката, която е единствения известен родител на детето, не е поискала прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда. Не се сочат никакви обективни причини за неизпълнение на задължението на майката по ал. 1 - да поиска прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката за закрила. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е обърнал внимание на факта, че въпреки устно декларираното желание от страна на майката и по-точно от страна на нейната майка /баба на детето/ да отглеждат същото в семейна среда, не са предприети никакви мерки в тази насока, включително до приключване на производството. В пълно противоречие с декларираното намерение за отглеждане на детето е поведението на майката, която е посещавала детето рядко, като за 2009 г., която е последната година преди издаване на процесната заповед, е установено, че е посетила детето общо три пъти /в този смисъл са свидетелките показания както на социалните работници в дома, така и на майката на касаторката/; посещенията са зачестили едва след издаване на процесната заповед, но и тогава не е направено формално и изрично искане. Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 84, ал. 6 СК и при спазване на изискванията по § 8, ал. 3 ПЗР СК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Не се установиха касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение