Решение № 4947 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13103/2011 г.

Решение № 4947 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13103/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД "ОУИ") против решение № 3332/5.07.2011 г. по адм. д. 9028/10 г. по описа на Административен съд София - град, с което е изменен ревизионен акт (РА) № 2000908507/26.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1640/1.11.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "БТ Пропъртис " ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3332/5.07.2011 г. по адм. д. 9028/10 г. по описа на АССГ е изменен РА № 2000908507/26.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1640/01.11.2010 г. на ДД "ОУИ" като вместо ДДС за възстановяване в размер на 13 619,09 лв. определя ДДС за възстановяване в размер на 25 203,98 лв., ведно със съответни лихви. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но незаконосъобразно е начислен допълнително ДДС в размер на 11584,90 лв. за данъчен период 1.10.2008 г. - 31.10.2008 г. Съдът е обсъдил доказателствата, събрани в ревизионното производство и при административното обжалване, от които е обосновал извод, че не е настъпило данъчно събитие през спорния данъчен период по повод договор за наем с наемател "Смарт Трейдинг " ЕООД, поради което не е налице задължение по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 4 от ЗДДС за начисляване на данък, както е прието с РА. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че АССГ е допуснал процесуални нарушения при преценка доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и установяване на фактическата обстановка по спора. Действително административният съд е посочил в мотивите на атакуваното съдебно решение, че е безспорно, че към 12.09.2008 г. (датата на въвеждане в експлоатация на ЕКАФП) и към 1.10.2008 г. (посочената в договора дата), в обекта, предмет на договора за наем от 17.07.2008 г. не са били приключили довършителните работи и не е било издадено разрешение за ползване. С касационната жалба се оспорват тези приети за безспорни от АССГ факти. Първоинстанционният съд не е посочил изрично от какви доказателства е приел, че се установяват тези факти като ги е приел без основание за безспорни, но видно от приетото Удостоверение № 112/10.02.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" обектът е въведен в експлоатация през 2009 г. Касационната инстанция намира, че е без правно значение обстоятелството на коя дата е приключило фактическото изпълнение на строителните и монтажни работи на обекта, защото страните по договора за наем са постигнали съгласие наемната цена да се дължи, считано от 1.10.2008 г., при настъпване на две кумулативни условия: 1. СМР по преустройството на имота да са завършили и 2. да е издадено разрешение за ползване. В случая е доказано с писмени доказателства, че едното условие е настъпило след ревизирания период (1.10.2008 г. - 31.10.2008 г.), поради което в този период не може да се приеме, че е настъпило данъчно събитие при условията на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, за което да се дължи начисляване на ДДС. В този смисъл е без правно значение за законосъобразността на РА е и обстоятелството на коя дата - на 1.10.2008 г. ( както е посочено в анекса към договора от 17.07.2008 г.) или на 4.12.2009 г. (както твърди ДД "ОУИ", че е първата достоверна дата на частния документ), страните по договора са постигнали съгласие наемната цена за имота да се дължи, считано от 15.12.2008 г. независимо от издаването на разрешение за ползване. Въпреки неясната теза на ДД "ОУИ" относно достоверността на частния документ, неговата противопоставимост на трети лица и съставянето му с оглед целите на процеса, следва да се обоснове, че този анекс не променя условията за възникване на задължение за заплащане на наемна цена за периода 1.10.2008 г. - 15.12.2008 г., през който не е съществувало разрешение за ползване. Наличието на разрешение за ползване е едно от условията за пораждане на задължение за наемателят да заплаща наемна цена, респективно за наемодателя да начисли ДДС за данъчен период 1.10.2008 г. - 31.12.2008 г. По изложените съображения са неоснователни доводите в касационната жалба, че анексът от 1.10.2008 г. съдържа споразумение за отлагане на изискуемостта на наемната вноска и поради това тези отлагателни условия са непротивопоставими на трети лица. Отлагателните условия са договорени в основания договор от 17.07.2008 г., а в анекса е постигнато съгласие да се дължи наемна цена, считано от 15.12.2008 г. независимо от настъпване на едно от отлагателните условия, а именно издаване на разрешение за ползване. В този смисъл въвеждането в експлоатация на ЕКАФП на 12.09.2008 г. с адрес на търговския обект, съвпадащ с адреса на обекта, предмет на договора за наем, и отчитането на една продажба на 19.09.20008 г., не е възможно да бъдат разглеждани като факти обосноваващи фактическо ползване на строителен обект, за който не е налице разрешение за ползване, издадено по реда на ЗУТ. Съгласно договора за наем от 17.07.2008 г. наетият недвижим имот трябва да се използва за магазин, поради което не е възможно да се обоснове, че наемателят фактически е ползвал на имота, въпреки липсата на разрешение за ползване, за което и дължи наем, въпреки ненастъпване на договорено отлагателно условия. Фактическото функциониране на магазина от 12.09.2008 г. или от 19.09.2008 г., т. е. използване на предмета на договора за наем по предназначение преди настъпване на отлагателните условия не се доказва от два инцидентни акта, осъществени от наемателя и свързани с обекта, за който страните са в договорни отношения и по предварителен договор, и по договор за наем от продължително време преди това. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,