Решение № 9312 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2015 г.

Решение № 9312 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик против решение № 571/07.10.2015 г. по адм. дело № 337/2015 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Б. К. И., от с. Ляхово, област Пазарджишка в отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й, и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд вярно е изяснил релевантните за спора факти и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до законосъобразни изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 571/07.10.2015 г. по адм. дело № 337/2015 г. Административен съд - Пазарджик е отменил по жалба на Б. К. И., от с. Ляхово, област Пазарджишка заповед № Ля - п - 253/10.03.2015 г на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик, потвърдена с решение № РД-07-56 от 14.04.2015 г. на директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик и е върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 14 - дневен срок от получаване на административната преписка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е че, са налице материалноправните предпоставки по чл. 17, ал. 4 от ППЗСП. По делото е установено, че със заповед № РД 22-76/16.05.2013 г. на зам. -министъра на здравеопазването е разрешено на Б. К. И. поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за лечение в чужбина, като размера на отпуснатата сума включва предтрансплантационно лечение, бъбречна трансплантация и ранно посттрансплантационно наблюдение в рамките на хоспитализацията, без никакви допълнителни заплащания. На 27.05.2013 г. е сключен договор № РД-22-95 между Б. И. и Министерството на здравеопазването, съгласно който последното се задължава да осигури за сметка на бюджета си за съответната календарна година средства за лечението на пациента в чужбина. На административния орган са представени експертно решение № 3358/10.11.2011 г., изд. от МБАЛ - Пазарджик; заповед № РД-22-76/16.05.2013 г. на МЗ-София; Договор № СД-22-95/27.05.2013 г.; Уведомление от 10.02.2014 г. от болница "Лангьой Ларе", Тулуза- Франция; два броя епикризи; самолетни билети; документ за приемане и подслон на семейства на хоспитализираните пациенти - Тулуза 05.05.2014 г. и известия за суми за плащане, издадени от болницата в Тулуза. На 12.05.2014 г. Б. К. И. е подал молба - декларация с вх. № Ля - 253 до директора на ДСП-Пазарджик, с която е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ за лечение в чужбина. Извършена е и социална анкета. Със заповед № Ля - п - 253 от 15.12.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик на И. е отпусната еднократна помощ в размер на 2 258.95 лева по реда на чл. 17 от ППЗСП за покриване на разходите за дневни и квартирни пари за лечение в Република Франция за периода от 23.02.2014 г. до 01.03.2014 г. Посочената заповед е потвърдена с решение № РД-07-4/09.01.2015 г. на директора на РД "Социално подпомагане" - Пазарджик била предмет на съдебен контрол по адм. № 67/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Към настоящия момент по делото има влязло в сила съдебно решение № 3963/06.04.2016 г. по адм. дело № 6583 по описа на ВАС за 2015 г. Предмет на производството пред Административен съд гр. Пазарджик обаче е издадената последваща заповед № Ля - п - 253/10.03.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, с която е отпусната еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП за лечение в чужбина за периода от 03.03.2014 г. до 06.05.2014 г. в размер на 6 477.71 лева, от която сума е приспадната отпуснатата сума по предходната заповед в размер на 2 258.95 лева. Или размерът на отпуснатата помощ възлиза на 4 218.76 лева. Срещу тази заповед Б. К. И. е подал жалба с вх. № 94-ББ-4/09.04.2015 г., по която директорът на РД "Социално подпомагане" гр. Пазарджик е постановил решение № РД-07-56 от 14.04.2015 г., с което я е отхвърлил. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ППЗСП на лицата получили разрешение за лечение в чужбина от министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. Редът за отпускане на помощта е уреден в ал. 2 и се прилагат документите по ал. 3, а размерът на помощта се определя въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. По делото са установени от фактическа страна условията при които е проведено лечението и сумите които са били заплатени от Б. К. И., а размерът на сумите за дневни е определен от административния орган при недостатъчно изясняване на всички факти от значение за правилното разрешаване на случая. В административното производство в нарушение на чл. 9, ал. 2 АПК чл. 35 и чл. 36 АПК е постановен административен акт при наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК което налага отмяната му както правилно е постановено с обжалваното съдебно решение. От представените по делото, а и от тези по административната преписка писмени документи безспорно се е установило, че на Б. И. следва да се изплатят дневни разходи не за 42 дни, както е посочено в оспорената заповед, а за целия му престой по време на трансплантацията и следтрансплантационния период - 63 дни, в който е бил под лекарско наблюдение. В документа преведен от френски е удостоверено, че И. е постъпил в центъра за грижи на 03.03.2014 г. и изписан на 06.05.2014 г., съответно 63 нощувки, за които са заплатени общо 2 779 евро. Съдът е установил, че липсва преценка от административния орган за целия периода когато Б. И. е бил на лечение в чужбина, а той обхваща престой по време на трансплантацията и следтрансплантационния период когато е насочен към център за грижи за проследяване на ранния следтранслантационен период. Този период обаче е посочен и фигурира, като част от лечението със заповед № РД 22-76/16.05.2013 г. на зам.-министъра на здравеопазването, с която е разрешено на Б. К. И. поискано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за лечение в чужбина, като размера на отпуснатата сума включва предтрансплантационно лечение, бъбречна трансплантация и ранно посттрансплантационно наблюдение в рамките на хоспитализацията. Неверни са твърденията на касационния жалбоподател, че представените разходнооправдателни документи са непоследователни и върху тях са нанесени поправки, и не съдържат всички реквизити на оригинални разходооправдатели документи по смисъла на Закона за счетоводството. По тях не се установяват нанесени поправки или зачерквания, а изброяване на номерата на издадените фактури, направено, чрез вписването им ръчно. Неправилно е твърдението на административния орган изразено в подадената жалба, че тъй като в разрешението на Б. И. за лечение в чужбина не е посочено лице което да е определено за придружител то той няма право на такъв и за него не се дължи заплащане на разходите му. Според чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Този ред министърът на здравеопазването е определил с Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Според чл. 34, ал. 2 от тази наредба, след провеждането на регламентираната в нея процедура, министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице издава заповед, с която разрешава или отказва заплащането на съответното лечение в чужбина. Заповедта, с която се разрешава заплащането, трябва да има съдържанието и реквизитите, посочени в ал. 3 на същия чл. 34. Едно от обстоятелствата е това по т. 5 на чл. 34, ал. 3 от наредбата - евентуален придружител. Според чл. 4, ал. 3 от същата наредба не се финансират по определения в нея ред разходите за транспорт, престой и придружител. За тяхното частично компенсиране, на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение - чл. 17 ППЗСП. В тази разпоредба, както и в целия правилник, липсва изискване необходимостта от придружител да е посочена в заповедта по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 или в друг медицински документ. Поради това за да се даде отговор на въпроса следва ли да се отпуска помощ по чл. 17 ППЗСП и за придружител само при удостоверена с медицински документ необходимост от придружител, е необходимо да бъде направено тълкуване на чл. 17 ППЗСП. В случая касационният жалбоподател е направил стеснително тълкуване, приемайки, че дневни и квартирни пари по чл. 17 ППЗСП за придружител на лекуваното в чужбина лице могат да бъдат отпуснати само ако такъв бъде определен в разрешителното за лечение в чужбина. Дневни и квартирни пари за придружител следва да бъдат отпускани и в случаите, когато възможните следоперативни усложнения не могат да бъдат категорично изключени преди предприемането на операцията и особено в случаите, при които подлагащото се на оперативно лечение лице има и други заболявания, довели до неговото инвалидизиране. Гореизложените изводи се подкрепят и от установената съдебна практика на ВАС на РБ и в частност решение № 307/12.01.2016 г. по адм. дело № 3573/2015. Както и от решение № 3963/06.04.2016 г. по адм. дело № 6583/2015., където на същия жалбоподател но по друга заповед и за друг период на лечението са признати разходи за придружител. С оглед на изложеното може да се направи обоснован извод, че Б. К. И. е лице с призната 100 % намалена работоспособност с право на чужда помощ и поради това е съществувала разумна необходимост да бъде придружаван при пътуването си за оперативно лечение в чужбина. Това обстоятелство се установява от съда, а е било известно и на административния орган съгласно представеното ЕР на ТЕЛК за общи заболявания - I-ви състав при МБАЛ Пазарджик АД - № 3358 от заседание № 188 с дата 10.11.2011 г., с което на И. е определена трайно намалена работоспособност 100 % с чужда помощ при срок на определения процент трайно намалена работоспособност - 01.11.2014 г. Нуждата и необходимостта от чужда помощ и придружител е определена с медицински документ, който е следвало да бъде взет в предвид от решаващия орган. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че на лицето следва да бъдат отпусната сума за направените пътни разходи. Правилото на чл. 17, ал. 1 ППЗСП е в неразривна логическа връзка с ал. 4, според която размерът на помощта по ал. 1 се определя въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а раздел III на тази наредба, наименуван "Пари за пътни, квартирни, дневни и други разходи", започва така: "Лицата имат право на пътни пари в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут (чл. 12). При пътуване със самолет имат право на билет икономична класа (чл. 13, ал. 2, предл. 1-во)." По делото не е установено решаващия орган прилагайки горецитираните материалноправни разпоредби, да е отпуснал пари за път на подпомаганото лице. Отпускането на средства на друго правно основание различно от изложените не преклудира правото му на тях по чл. 13, ал. 2, предл. 1-во Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и не се явява нарушаване на принципа за еднократност на подпомагането, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Неверни са и твърденията, че Б. И. не е отчел извършените разходи пред Комисията за лечение в чужбина и не е информирал за тях Министерство на здравеопазването. По делото са представени и приети от съда писмени доказателства, от които се установява, че с заявление с положен печат от МЗ № 95-00-93-08/23.09.2015 г. е депозирал документи, в които е описан престоя му в болницата. С обратна разписка получена от МЗ на 22.10.2015 г. И. със заявление изпраща документите издадени му от болница в гр. Тулуза. Предвид изложеното следва, че при липса на преценка за действително направените разходи за лични нужди, за които има разходооправдателни документи и при определяне на размер, покриващ частично тези разходи е издаден административен акт в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка което е съществено нарушение на административно производствените правила - отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което заповедта е отменена и преписката върната на органа за разрешаване на въпроса по същество съобразно указания в решението. Следва да се отбележи и че отпуснатата помощ по заповед № Ля - п - 253 от 15.12.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик в размер на 2 258.95 лева по реда на чл. 17 от ППЗСП за покриване на разходите за дневни и квартирни пари за лечение в Република Франция е за периода от 23.02.2014 г. до 01.03.2014 г. Посочената заповед е потвърдена с влязло в сила съдебно решение № 3963/06.04.2016 г. по адм. дело № 6583 по описа на ВАС на РБ за 2015 г. Отпуснатата сума с процесната в настоящето дело заповед № Ля - п - 253/10.03.2015 г на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пазарджик е за периода на пребиваване и лечение в Франция от 03.03.2014 г. до 06.05.2014 г. Имаме две различни заповеди за два различни периода. Съобразявайки се с мотивите на влязлото в сила решение № 3963/06.04.2016 г. по адм. дело № 6583 по описа на ВАС на РБ за 2015 г. следва, че няма съвпадане, дублиране и препокриване на периодите за които Б. И. е социално подпомаган по двете заповеди. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане, за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик да заплати на Б. К. И. сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие № 008790/06.11.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение