Решение № 90 от 20.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 865/2015 г.

Решение № 90 от 20.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 865/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 17592/22.10.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІV-Г състав по гр. д. № 9847/2013 г., с което след отмяна на първоинстанционно уважително решение е отхвърлен изцяло иск на касатора срещу Т. М. И. по чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата 10960,49 лв. – регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9400,49 лв. по застраховка "Загуба на приход вследствие неплащане на лизингови вноски при лизинг на МПС", 1560 лв. – разходи за локализиране и изземване на МПС. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, като твърди, че кредитор на личните задължения на неограничен съдружник – физическо лице в събирателно дружество /СД/ не следва да предяви вземането си в производство по несъстоятелност на СД, както и, че непредявяването на същото не следва да води до погасяването му на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, както неправилно е приел СГС. Ответникът по касационната жалба – Т. М. И. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. С определение № 964/17.12.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС изцяло на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия въпрос: Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ? ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от настоящия касатор по чл. 213, ал. 1 КЗ срещу Т. М. И. за заплатено обезщетение на лизингодателя [фирма], предоставил за възмездно ползване на лизингополучателя Т. М. И. лек автомобил при определена обща лизингова цена и съответни месечни лизингови вноски, неизплатени в цялост от лизингополучателят. Лизингодателят е сключил застраховка с настоящия касатор "Загуба на приход вследствие неплащане на лизингови вноски при лизинг на МПС", с оглед на която застрахователят - ищец е заплатил на застрахования лизингодател сумата 9400.49 лв. за неплатени лизингови вноски и сумата 1560 лв. за локализиране и изземване на МПС. Именно платените суми, надлежно получени от [фирма] се претендират от лизингополучателя Т. М. И. на основание чл. 213, ал. 1 КЗ. За да отмени уважителното решение на СРС и да постанови друго отхвърлящо иска, СГС е приел, че лизингополучателят Т. М. И. е бил неограничено отговорен съдружник в СД "А. -А., И. и сие", срещу СД е открито и приключено производство по несъстоятелност, предмет на т. д. № 31/2008 г. на Окръжен съд Търговище /О. /, в което процесното вземане не е било предявено, а непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват – чл. 739, ал. 1 ТЗ. Изложени са съображения, че на основание чл. 610 ТЗ производството по несъстоятелност срещу СД е открито и спрямо неограничено отговорните му съдружници. В настоящият случай производството по несъстоятелност срещу СД е спряно на основание чл. 632, ал. 1 вр. ал. 5 ТЗ, след което производството е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 и ал. 5 ТЗ с постановено заличаване на СД от търговския регистър. Според СГС откриването на производство по несъстоятелност спрямо неограничен отговорния съдружник в търговско дружество, независимо дали самият съдружник е търговец, е логично следствие на материалноправната му солидарна отговорност на задълженията на дружеството /чл. 76 изр. 2-ро и чл. 88 ТЗ/, законът третира неограничено отговорния съдружник като длъжник в несъстоятелността /чл. 610, чл. 614, ал. 3 и чл. 748, ал. 3 ТЗ/, от неговото секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника. Последните, според СГС, следва да участват и да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност. При наличие на тези разпоредби е несъмнено, че погасителният ефект по чл. 739 ТЗ се прилага и по отношение на вземанията на личните кредитори на неограничено отговорния съдружник, дори и същите да нямат търговски характер. Погасителният ефект следва да се признае и на решението, с което се прекратява спряното производство по чл. 632, ал. 1 ТЗ, както е в настоящия случай. По значимия въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване, а именно: Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ?, настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно чл. 610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност на СД се смята за открито и производството по несъстоятелност на неговите съдружници, които се третират като длъжници в несъстоятелността и от чието секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване, както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника /чл. 610, чл. 614, ал. 3 и 748, ал. 3 ТЗ/. Кредиторите – на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл. 638 ТЗ/. При спряно производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл. 632, ал. 4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл. 632, ал. 5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл. 739, ал. 1 ТЗ/. По основателността на касационната жалба. Даденото разрешение на обуславящия изхода на спора въпрос съответства на изложените от СГС мотиви за неоснователност на предявения иск, поради което настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила - чл. 293, ал. 1 предл. 1-во ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящото производство в размер на 644. 10 лв. /договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК/. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17592/22.10.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав по гр. д. № 9847/2013 г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], пл. "П. " № 5 да заплати на Т. М. И., [населено място], ул. "А. № 7 ет. 2 ап. 3 сумата от 644. 10 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и 10 ст. / адвокатски хонорар. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.