Решение № 7180 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 602/2011 г.

ВАСVI отделение25.05.2011 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 297/2010 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7180 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 602/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (непрецизно наименована "въззивна жалба") на д-р Евгени Василев Георгиев от гр. Кюстендил срещу решение № 300 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 297/2010 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу писмена покана № РД-20-267 от 04.08.2010 г., с която директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Кюстендил е започнал производство за събиране на сумата 1968,09 лв., съставляваща допусната от изпълнителя на първична медицинска помощ превишение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2010 г., установено с Протокол за неоснователно получени суми № РД-20-267 от 21.07.2010 г. Решението е подробно мотивирано, съобразено е с трайно установената съдебна практика и дава отговор на инвокираните с жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорената писмена покана. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на оспореното с нея решение поради нарушение на материалния закон. Този довод е неоснователен. Страните са сключили договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ през 2010 г., регистриран с № 100187 от 28.01.2010 г. Правилата за определянето на регулативните стандарти, и назначаването на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, са регламентирани с чл. 36 и чл. 37 от този договор. Изричната клауза на чл. 37, ал. 3 гласи така: "изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране." Между страните не се спори, че касационният жалбоподател като изпълнител по посочения договор за извънболнична медицинска помощ е допуснал превишение на регулативните стандарти, установено с протокола за неоснователно получени суми. С това превишение той е причинил щета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), изразяващо се в заплащане на финансови средства над размерите, определени със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. По силата на чл. 37, ал. 3 от договор № 100187 от 28.01.2010 г., сключен между него и НЗОК, касационният жалбоподател дължи поправянето на установените с протокола щети. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1