Решение № 1498 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2014 г.

Решение № 1498 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - гр. Пловдив против Решение № 2184/23.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1022/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменена Заповед № 95038-F097744 от 11.02.2014 г. на Заместник Директора на ТД на НАП - Пловдив. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът "Ромексо" ЕООД, в писмена молба чрез процесуалния си представител адв. Иван Недев изразява становище за правилност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив, е отменена Заповед № 95038-F097744 от 11.02.2014 г. на Заместник Директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена на "РОМЕКСО" ЕООД, ЕИК 200254239, представлявано от Румен Димов Димов, принудителна административна мярка-запечатване на обект за срок от един месец: офис, находящ се в гр. Пловдив, бул. Марица № 89, стопанисван от "РОМЕКСО" ЕООД. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на обект офис на агенция за недвижими имоти, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Марица" № 89, стопанисван от "РОМЕКСО" ЕООД е установено, че ЕООД, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е извършило продажби на услуги в брой без функциониращо фискално устройство. Извършването на продажби на услуги в брой без ФУ се потвърждава от издаден ПКО с № 5 от 08.06.2012 г. на стойност 400.00 евро с предмет-частично плащане на комисионно възнаграждение, съгласно Договор за посредничество от 02.05.2012 г. Решаващият състав в приел, че след като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо конкретно за този случай е определил максималният срок посочен в закона. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект", съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 145, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Следва да се отбележи, че такава е и практиката на ВАС по подобни казуси в по-голямата си част. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение