Решение № 13506 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2011 г.

Решение № 13506 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 583/12.04.2011 г. по адм. дело № 1258/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Авиус 2003" ЕООД, с. Царацово, чрез пълномощника си - адв. Еленски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отменил РА № 161000221/14.04.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 399/4.06.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив, в частта, с която на "Авиус 2003" ЕООД, с. Царацово е отказано право на данъчен кредит в размер на 159 727.10 лева, ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 13 246.58 лева, по доставки на череши, оформени с фактури: № 284/25.05.2009 г., № 285/02.06.2009 г., № 286/04.06.2009 г., № 363/05.06.2009 г., № 287/16.06.2009 г., № 288/17.06.2009 г. и № 290/24.06.2009 г., с издател "Брик" ООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че реалността на процесните доставки на череши е доказана, както и че са изпълнени изискванията на ЗДДС за признаване на данъчен кредит по тях. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е установено, че: данъчните основи и ДДС са платени на доставчика "Брик" ООД; последното е начислило дължимият ДДС по тях; доставките са надлежно отразени, както в счетоводството на прекия доставчик, така и в това на ревизираното лице; има последваща реализация на стоката, чрез осъществени доставки от "Авиус 2003" ЕООД на "Агри България" ЕООД, с. Радиново, на "Куминяно фрут" ООД, с. Катуница и на "Македоники-Гърция"; налице е приемане и предаване на закупената стока, общо в размер на 655 020 кг. череши, въз основа на издадени 62 бр. кантарни бележки; наличие на транспорт у доставчика и получателя за транспортиране на стоката, видно от пътни листя и товарителници; наличие на материално техническа база и кадрови ресурс у получателя за обработване на доставките; Въз основа на тази експертиза съдът е приел още, че общото количество на закупените от "Авиус 2003" ЕООД череши за 2009 г. са в размер на 3 524 627 кг., сред които са и процесните доставки, като в табличен вид е проследено движението им в собствено производство, продадени като пресни череши, отпадъчни череши и налично количество към 31.12.2009 г., като е налице съответствие между закупените и продадени количества. Подробно са описани доставките на череши спрямо третите лица и техните съконтрагенти, с крайни изводи, че тези доставки не биха могли да се осъществят, ако доставчика им, т. е "Авиус 2003" ЕООД не ги е получил в собственост от "Брик" ООД. Прието е също така, че и прекия доставчик разполага с материално-техническа база и кадрови потенциал изводи за извършване на доставките. Съдът е възприел заключението на вещото лице, неоспорено от страните, и поради това, че е изготвено на база проверка на всички писмени доказателства към адм. преписка и делото, както и проверка в счетоводствата на "Авиус 2003" ЕООД и третите му лица - съконтрагенти. В резултат на съвкупната преценка на доказателствата е направил краен извод, че процесните фактури удостоверяват реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като е налице прехвърляне на собственост върху процесните родово определени вещи, цената за тях е платена и ДДС е начислен от доставчика. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил последователно и подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи. Според констатациите в РА, правото на данъчен кредит по фактурите издадени от посочения пряк доставчик през посочения данъчен период не е признато, поради недоказана реалност на доставките, извършена от предходните доставчици и неустановения произход на стоката. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, като в тази връзка поддържа, че изводът за реалност на доставките е необоснован на събраните по делото доказателства, не са били представени доказателства за транспортиране, складиране и предаване на стоката, както и за материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките; без основание е прието, че последващото разпореждане с предмета на доставките от страна на ревизираното лице е доказателство за реалността на процесните доставки. Тези доводи и оплаквания са неоснователни. Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, а според чл. 25, ал. 2 от същия закон, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката, предмет на процесните доставки. Основанието на това плащане не е оспорено от данъчните органи, поради което следва да се приеме, че е такова, каквото е посочено в първичните счетоводни документи - съответните данъчни фактури, а именно - доставка на посочената във фактурите стока - череши в съответното количество, което е израз на постигнато между страните съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху тази стока. Това съгласие е обективирано в писмен договор, сключен между ревизираното лице и прекия доставчик, в които са уговорени всички съществени елементи на договора, както и подробни изисквания за начина на доставяне на стоката. Плащането на цената не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществена реална доставка, но в конкретния случай е доказано чрез събраните доказателства, че е осъществено и фактическото предаване на стоката. Относно прехвърлянето на стоката по делото са събрани преки и косвени доказателства, чиято съвкупна преценка налага извода за действително осъществено прехвърляне на правото на собственост. В тази връзка обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на стоката е доказано чрез представените още при ревизията 62 бр. кантарни бележки, оформени с подписите на служители на прекия доставчик и получателя, пътни листове, договор за продажба на МПС, талони за МПС-4 бр., товарителници, всички изхождащи от "Брик" ООД, за транспортиране на стоката до преработвателната база на "Авиус 2003" ЕООД в с. Царацово, област-Пловдив, както и ведомости за работни заплати за м. май и юни 2009 г. на същото дружество. Реалното предаване и получаване на черешите, закупени от "Брик" ООД, е уставено и от показанията на св. Балабосова, която като служител на "Авиус 2003" ЕООД потвърждава факта на реалното предаване на стоката с транспорт на прекия доставчик, както и че част от кантарните бележки, предоставени й от съда са подписани от нея, като получател. Касаторът оспорва част от констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, но това оспорване не е направено своевременно към момента на изслушване и приемане на тази експертиза, а се прави за първи път в касационната жалба, което е процесуално недопустимо. Поради това касационният съд намира, че решаващият съд законосъобразно се е позовал на заключението на тази експертиза, която почива на цялостна проверка на доказателствата по делото и на документите, намиращи се в счетоводството на ревизираното лице, съответно в счетоводствата на третите лица-негови съконтрагенти по сключени продажби за реализация на процесната стока. Така, въз основа на визираната експертиза, съдът законосъобразно е приел, че по делото са налице доказателства за извършена реална доставка на черешите, предмет на издадените 7 броя фактури от "Брик" ООД. С експертизата е потвърдено, че тези фактури са осчетоводени, както от прекия доставчик, така и от получателя, дължимия по тях ДДС е начислен правомерно и внесен в държавния бюджет. Установено е още, че процесните количества череши са заприходени от получателя, ведно с останалите доставени количества череши за 2009 г. /общо в размер на 2 324 240.55 кг./ и впоследствие изписани, поради извършени продажби на "Агри България " ЕООД, "Куминияно фрут" ЕООД и "Македоники -Гърция". Тези продажби са включени в СД по ЗДДС и в дневниците за продажба на "Авиус 2003" ЕООД за съответните данъчни периоди, приходите по тях са заведени счетоводно, както и е начислено дължимото към бюджета ДДС по тях. По отношение на прекия доставчик по тези 7 бр. фактури, с експертизата е потвърдено наличието на собствена материално-техническа база от "Брик" ЕООД - наета хладилна складова площ по договор за наем от 1.05.2008 г. с "Даниел Индустри Холдингс България", наличие на транспортни средства, както и кадрови ресурс-работници по трудови договори и ведомости за работна заплата за изпълнение на доставките. Потвърдено е редовното счетоводно отразяване на тези фактури от прекия доставчик и предходния му такъв-"ПИП 2009" ЕООД. При тези категорични установявания за наличието на реално осъществени доставки на фактурираните количества череши по 7- те броя фактури, с издател "Брик" ЕООД, като пряк доставчик, изводите на съда за наличие на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по тях, се явяват законосъобразни. В тази връзка настоящият състав споделя разбирането, че липсата на достатъчно доказателства за наличието на облагаема доставка на череши по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от доставчиците "Фрут импорт експорт" ЕООД и Стефан Георгиев Топалов по стоковата верига към предходния доставчик "ПИП 2009" ЕООД, както и доказателства за произхода на стоката от първите двама, не следва да обуславя правен извод за нереалност и на доставките между "Брик" ЕООД и "Авиус 2003" ЕООД. Константна е съдебната практика, че след като по делото има доказателства /както е в случая/ установяващи осъществяванто на преките доставки, липсата на такива за предходните такива не води до извод, че не са осъществени и преките, още повече че в ЗДДС относно режима на правото на данъчен кредит няма изискване за установяване произхода на стоката. В съдебната практика се приема, че стока с установен произход е тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход обаче не е предвидено като условие за признаване правото на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на такава стока. За случая съдът се е съобразил с тази практика и съответно на това изводите му за незаконосъобразност на оспорения РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните 7 бр. фактури, се явяват правилни. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. Неоснователни са и доводите за наличието на присъдено нещо, позовавайки се на издадени РА-ве срещу прекия доставчик и предходния такъв и постановените по оспорването им съдебни решения по адм. дело № 2788/2010 г. на АС-Пловдив, ХVI-ти състав и адм. дело № 3057/2010 г. на АС София-град, с които тези ревизионни актове са потвърдени. Представените пред касационната инстанция копия от тези решения са компютърна разпечатка, в незаверен вид, върху които липсва отразяване, че са влезли в сила. Независимо от това същите не представляват присъдено нещо спрямо ответника, тъй като имат за предмет ревизионни актове, съставени срещу други лица, в производствата по които "Авиус 2003" ЕООД не е страна. По аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Явно е, че в случая тази хипотеза не е налице, поради неучастието на настоящия ответник, като страна по тези дела. Позоваването на фактическите констатации към мотивите на тези решения е също неоснователно, защото силата на присъдено нещо е по отношение на решението, а не на мотивите. Мотивите не се ползват с присъдено нещо, а са с установително действие, което не задължава съда. С оглед този изход на делото и искането за разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноските пред касационната инстанция в размер на 6 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, доказани с представения договор за правна защита и съдействие и платежен документ от "Булбанк" АД от 17.09.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение