Решение № 10281 от 27.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11144/2022 г.
ВАСПето отделение27.10.2023 г.докладчик т Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 183 от 24.10.2022 г., постановено по административно дело 134/2022 г. от Административен съд Ямбол.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Х. Христов, с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 600(шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 183 от 24.10.2022 г., постановено по административно дело 134/2022 г. от Административен съд Ямбол, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-280-6500/944/10.03.2022 г. (УП) в частта му за намаленията по СЕПП 4898,73 лв., по СПП-131,48 лв., по СПК 7,46 лв. и по ЗДП 1 352,69 лв. и преписката е му върната за ново произнасяне с указания. По наведени декларативно доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на УП бъде отхвърлено и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Конкретни доводи са изложени единствено за необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че съдът неправилно не е приел, че мотивите към акта са изложени в представеното по делото становище, издадено от органа преди провеждане на първото по делото заседание, както и, че е базирал изводите си на доказателства, които установяват обстоятелства, които не са безспорно установени. Ответникът по касационната жалба Х. Христов чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, с който са засегнати негови права и законни интереси. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма, предвидени в закона, тъй като в същия не са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Допълнително съдът е посочил, че при издаването на оспореното УП органът не е обсъдил и съобразил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Посоченото представлява нарушение на предвидените административнопроизводствените правила, макар съдът да не е посочил това, доколкото допуснатото нарушение на изискванията за формата на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. Неоснователен е наведеният довод, че мотивите на акта са посочени в отделен документ, издаден от органа становище. Същото е издадено от органа след запознаване с жалбата, при което правилно съдът не приема, че същото е неразделна част от преписката и представлява отделен документ, в който са изложени мотивите. В случая, правилно съдът е приложил разпореденото от Върховния съд в тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, в което е прието, че необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт съгласно чл. 26, ал. 1, б. "в" ЗАП*
са фактическите и правни основания за издаване на акта, като понастоящем тези изисквания са залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитимите интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. ОСГК приема, че мотивите могат да бъдат изложени в отделен документ и в съпроводително писмо, с което преписката се изпраща до по-горестоящ орган, като и в двата случая допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Следователно крайният момент, в който е допустимо представянето на мотивите към акт в отделен от него документ, изхождащ от органа е съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща на по - горестоящ административен орган т.е. възможността е в рамките на административното производство. При това изразеното подчертано лично становище предложение от проф. Кино Лазаров, на което се позовава касационният жалбодател, намиращо се на стр. 257 от монографията му Недействителност на административните актове, в редакцията, в изданието на Сиела Актуални трудове, в което недопустимо се приравняват процесуални действия на органа издател на акта в административното и в съдебното производство противоречи, както на законовите изисквания на АПК и към момента на приемането му, а и в последвалите му изменения, а така също и на приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение. Смисълът на тълкуването, което е дадено в него от ОСГК на ВС е да се даде възможност на гражданите до приключване на административното производство да се запознаят с това, какво приема органът, постановил акта за установено като факти и обстоятелства по преписката и кои правни норми счита за приложими в случая с оглед защита на правата им и осигуряване на възможността да организират адекватна защита срещу неблагоприятен за тях административен акт. При това, липсата на този съществен елемент от акта, наличен към момента на приключване на административното производство с административен акт, а още по-малко към момента подаване на жалбата срещу него в съответния съд, е в нарушение на въведените в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисквания за неговата форма, представляващи самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Изложеното води до извод, че излагането на мотивите към акта, след подаване на жалба срещу него до съда не води до саниране на същия, предвид посочената законова уредба, действаща към момента на постановяването му, както и с оглед даденото тълкуване от ОСГК на ВС на разпоредбата на чл. 26 от отменения Закон за административното производство. Правилен е изводът на съда, че в случая органът е постановил процесното УП в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК, изискващ акта да бъде постановен след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни в административното производство. При наличие на влязло в сила съдебно решение, както и два договора за наем, касаещи земи от общинския поземлен фонд, които не са обсъдени и съобразени от органа пи постановяване на акта, Изложените в касационната жалба твърдения, че тази част от представените в хода на административното производство доказателства, които са от съществено значение за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно застъпване на заявени от ответника имоти не са обсъдени и съобразени от органа потвърждава правилността на извода на съда. В тази насока следва да бъде посочено, че именно органът, постановил обжалвания пред съда акт носи доказателствената тежест да установи наличието на фактическите основания, приети за установени от него и послужили за издаването му съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК. Освен това, както правилно е посочил съда в случая е налице влязло в сила съдебно решение и два договора за наем Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат, който е в рамките на минималния нормативно определен.