Решение № 5608 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16801/2013 г.

Решение № 5608 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16801/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Радка Петкова Точева, чрез процесуалния й представител, срещу решение № 160/14.11.2013 г. по адм. д. № 132/2013 г. на Административен съд Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК-ЮЦР Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмено възражение намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Радка Петкова Точева срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-409/22.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "Пристройка към жилищна сграда", находяща се в ПИ № 1071, участващ в УПИ VI-1069, 1070, 1071, 1073, кв. 131 по плана на с. Павелско, община Чепеларе като построен без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резулат, решаващият съд е развил доводи, че процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който не е предвиден с действащия застроителен план и е завършен без строителни книжа през 2000 г. Същият не попада в разпоредбите на § 16 и на § 127 ПЗРЗУТ. Така постановеното решение е правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект е строеж, тъй като променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Касае се за едноетажна масивна пристройка към северната страна на съществуваща жилищна сграда, конструкцията е със стоманобетонна покривна плоча и е изпълнена на нивото на първия етаж на жилищната сграда като строителството е завършено. Строежът е реално съществуващ във вида, описан в оспорения административен акт и е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия към момента на изграждането му и сега действащ застроителен план за с. Павелско, като същият се засяга и от уличният регулационен план. За изградения строеж липсват издадени строителни книжа, което сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Освен че е незаконен, строежът не е и търпим по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ. Въпросът за търпимостта е изследвана изчерпателно в първоинстанционното производство като съдът правилно е отчел неприложимостта на хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, което изключва възможността за запазването на строежа като търпим. С оглед времеизвършването на строежа, същият не попада в хипотезата на § 16 ПЗР на ЗУТ. Липсва деклариране на строежа, за да е търпим и неподлежащ на премахване съгласно материалноправните предпоставки на ал. 2 и 3 на цитираната разпоредба. Разпоредбата на § 127 ПЗРЗУТ е приложима за незаконни строежи, извършени през периода 1.07.1998 г. -31.03.2001 г. г., какъвто е настоящия, но като материалноправна норма, действаща занапред, е неприложима по отношение на издадени, но невлезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи към 26.11.2012 г. - датата на влизане в сила на тази разпоредба. В този смисъл, наведените в касационната жалба твърдения, за приложимостта на тази норма, се явяват неоснователни. Всички тези характеристики сочат на незаконен строеж, подлежащ на премахване, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената при липса на допуснати съществени нарушения при издаването й. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на процесуални норми, поради което спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение