Решение № 4329 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14952/2012 г.

Решение № 4329 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14952/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Андон Николов Кулов чрез адвокат Иван Христов Иванов против решение № 5519 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 11390/2011 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу уведомително писмо № 02-160-6500/10000 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Прави доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - министър на земеделието и храните чрез пълномощника си също счита жалбата за неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не се установяват сочените от страната процесуални нарушения, тъй като изслушването на свидетели е недопустимо. Що се касае до оспорената експертиза, то жалбоподателят не е поискал назначаване на повторна такава. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Андон Николов Кутов против Уведомително писмо № 02-160-6500/10000 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. С него изцяло е отказано финансово подпомагане за 2010 г. по СЕПП в размер на 47527.42 лева, поради недопустима площ на посочения БЗС; отказано е изцяло и финансово подпомагане по НР1 в размер на 15646.40 лева и в същите размери са наложени санкции за бъдещ период. Направил е възражения за допуснати от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в обстоятелството, че парцелът е признат за подпомагане през предходните години и е изключен от допустимия слой една година след подаване на заявлението, а именно - през 2011 г., без заявителят да бъде уведомен. Допълнително се е позовал на факта, че за същия парцел има издадено от Министерството на околната среда и водите разрешително от 25.03.2010 г. за паша /събиране/ на сено. От приложената административна преписка, съдът е установил, че на 13.04.2010 г., жалбоподателят е подал заявление за входяща регистрация за подпомагане по три мерки, между които Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по която са поискани 47527.42 лева и Схема за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/, за която са поискани 15646.40 лева. Подписал е и съответните декларации. Между тях са и Декларации, задължителни за участие по схеми и мерки за подпомагане, базирани на декларирани площи. Пункт 3 от тях е декларацията, че към датата на подаване на заявлението - 13.04.2010 г., земеделските парцели, с които кандидатства за подпомагане, отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Подписал е още декларация за допустимост на площи от предходна кампания, с която декларира, че е уведомен за допустимостта на парцелите, с които кандидатства за субсидия. На 15.04.2010 г. върху отпечатаната от ДФЗ черно-бяла карта на БЗС № 36498-311-2 е подписал и декларация, че заявява за участие така изчертания блок. При извършените административни проверки, административният орган е установил наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и е издал на 14.09.2010 г. уведомително писмо за площи, заявени повече от един кандидат. В таблицата към него е отразено застъпване с БЗС № 36498-311-6, деклариран от Таня Гъчева Кулова. То е показано и на картата на открити застъпвания на л. 56 по делото. Жалбоподателят е подал декларация за изясняване принадлежността на площите, в която изцяло се е отказал от застъпената площ, възлизаща на 6.29 ха. Същият отказ е направен и на картата на застъпването на 1.10.2010 г. По заявлението не са правени проверки на място. С уведомителното писмо е отказано цялостно заплащане на претендираните суми по двете мерки. В таблиците, които го съпътстват, целият БЗС е вписан в последната графа "Недопустима площ" с площта си от 259.79 ха. В таблицата за изчисляване размера на финансовото подпомагане на стр. 4 от акта, цялата площ на блока е отразена, като наддекларирана. Липсват каквито и да било данни в акта, кои са основанията за третирането й, като такава. Отделно от отказаната помощ в същия размер са наложени и санкции за бъдещ период. В хода на образуваното съдебно производство, ответната страна допълнително е мотивирала оспореното писмо с обстоятелството, че през 2011 г. с писмо от 21.06. министърът на земеделието и храните е предоставил на фонда базата данни за площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г. В писмото е посочено, че в базата данни са нанесени промените след констатации на работна група по повод подадени възражения до МЗХ срещу неизплатени суми по СЕПП и НДП за 2010 г., поради невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой на площите, подходящи за подпомагане. Към писмото е приложен и заключителният протокол на работната група. Ответният фонд е твърдял, че създаването на работна група за изясняване на нередовностите във връзка със създаване на допустимия слой е широко разгласена. За целта е представил извадки от сайта и социалната мрежа на българските фермери и на Министерство на земеделието и храните. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. От отразяванията на вещото лице в раздел III от заключението "Проверени документи и книжа" е видно, че тя е изготвена само и единствено на базата на писмените доказателства, приложени по делото. Вещото лице е установило, че обект на подпомагане са постоянно затревени площи - горски ливади и пасбища за временно пашуване на животни. Те се намират високо в планината под връх "Ботев" на около 1700 метра надморска височина. По характер са ниско продуктивни площи, на които има тревесна растителност, но също така са разположени скали и клисури. Слоят, допустим за подпомагане е изработен през 2011 г. - т.е. една година след подаване на заявлението за подпомагане. Теренна проверка на място не е извършвана. При подаване на документите е извършено изчертаване от служителите в ОСЗ, без да са констатирани грешки и без да е издаван допълнителен лист. При тези данни по делото, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. Извършени са кръстосани административни проверки в ИСАК, при които е установено, че площта, заявена от жалбоподателя излиза извън рамките на допустимия за подпомагане слой. Съдът е приел още, че проектът на площите, включен в слоя е съобщен на адресатите чрез публикуването му на интернет страницата на МЗХ и чрез разлепване на уведомления в Общинските служби. След като жалбоподателят не е подал възражение, то според съда, той се е съгласил с отпадането на заявения от него БЗС от допустимия слой. На последно място, съдът е счел, че са спазени и разпоредбите на материалния закон, като е посочил чл. 6 от Регламент 796/2004 г. и задължението на ДФЗ да се съобрази със съдържанието на този допустим слой при условията на обвързана компетентност. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е неправилно. Заявлението за подпомагане касае стопанската 2010 г. и като такова попада в регулацията на националното ни законодателство към този момент и към Регламент /ЕО/ № 73 на Съвета на Европа. Заявленията за подпомагане са уредени в разпоредбата на чл. 19 от него. В § 2 изрично е посочено задължението на държавите-членки да предоставят inter aliа и по електронен път графичен материал, посочващ местоположението на площите, за които се претендира подпомагане. Нещо повече - дадена е възможност на държавата да реши заявлението за подпомагане да съдържа само промените по отношение на заявлението, подадено предходната година. По отношение на жалбоподателя е използван първият подход с изчертаване на БЗС и с подписването на декларация от него върху изчертаната карта. Той е залегнал в разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 4 от Наредба № 105/2006 г., въвеждаща изискване в регистъра на кандидатите за подпомагане да се съдържа картен материал за земеделските парцели, ползвани от тях. Използван е и вторият подход с декларацията за допустимост на площи от предходната кампания. При подписването на декларациите, жалбоподателят е знаел, че му е предоставено финансиране по предходните кампании и че няма извършени промени. Изключването на блока от слоя за подпомагане е извършено една година след подаване на заявлението и то през следваща стопанска година, без въобще заявителят да бъде уведомен. Прави впечатление например, че той е бил надлежно уведомен за констатирано застъпване с друг кандидат и то едва в размер от 6.29 ха, като му е предоставена възможност да го потвърди или откаже. В самото уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат е посочено, че при извършването на административните проверки е установено единствено несъответствието в резултат на застъпване. С това писмо и приложената към него карта е създадено повторно убеждение за кандидата, че единственият проблем при подпомагането е констатираната застъпена площ. А една година по-късно, когато целият парцел е бил изключен от допустимия за подпомагане слой, жалбоподателят не е бил уведомен по какъвто и да било начин. С това поведение на административния орган съществено е ограничено не само правото му на участие в производството, но и правото му на защита в неговата цялост. В тази насока има формирана практика на Върховния административен съд - напр. решение № 625 от 15.01.2013 г. по адм. дело № 8931/2012 г. и решение № 1286 от 28.01.2013 г. по адм. дело № 12402/2012 г. - и двете на четвърто отделение. Неоснователно ответната страна твърди, че е обезпечила участието на всички заинтересовани лица, в това число и на конкретния заявител чрез публикуваните съобщения на интернет страницата на МЗХ. От една страна, жалбоподателят не е влизал в правоотношения с МЗХ, поради което съобщенията на неговия сайт не могат да се приемат за надлежно уведомяване. В тази връзка следва да се посочи още, че неправилно административният съд е конституирал министъра на земеделието и храните, като заинтересована страна. Със заличаването му, като страна в последното съдебно заседание на 24.09.2012 г., това процесуално нарушение е отстранено. От друга страна в самото съобщение е посочено, че срокът за подаване на възражения до създадената специална работна група може да продължи само до 20.05.2011 г. Изрично е посочено още, че след изтичане на срока кандидатите за подпомагане по СЕПП и НДП за 2010 г. ще могат да обжалват допустимостта на площите след получаването на уведомителното писмо. Съдържанието на съобщението категорично опровергава твърденията на ответната страна, че се касае за специален ред на оспорване и пропускането му от жалбоподателя води до погасяване на правото му да оспорва допустимостта на блока за подпомагане в следващо производство по проверка на законосъобразността на уведомителното писмо. Несъобразяването на всички тези съществени нарушения, допуснати в административното производство по реализиране правото на заявителя на финансово подпомагане, е довело до несъобразяване на решението с материалния закон, както и до неправилни изводи за спазване от административния орган на процесуалните правила. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отмяна на незаконосъобразното уведомително писмо и връщане на преписката на административния орган. При повторното разглеждане на допустимостта на заявения от жалбоподателя БЗС, ще следва да се изясни причината за изключване на блока от допустимите площи за подпомагане за първи път през 2011 г. В тази насока, съдът взе предвид обстоятелството, че аналогични проверки вече са извършвани от работната група, видно от констатациите в заключителния протокол от 14.06.2011 г. В писмените защити, както в първоинстанционното, така и в касационното производство, процесуалните представители на жалбоподателя са претендирали заплащане на разноските в производството. Такива пред първата инстанция са петстотин лева за адвокатско възнаграждение и 200 лева - хонорар за експертизата. В касационното производство такива са 600 лева - договорено адвокатско възнаграждение. И в двата договора за правна помощ, представени и пред двете съдебни инстанции, липсва отразяване, че договорените суми са заплатени. Поради това съдът намира, че разноските за адвокатски възнаграждения не са доказани от жалбоподателя и не следва да му се присъждат. На присъждане подлежи единствено сумата за експертизата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение