Решение № 406 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 417/2009 г.

Решение № 406 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 417/2009 г., I н. о., докладчик съдията Иван М. Недев Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София против въззивно решение № 162/8.V.2009 г. по внохд 191/2009 г. на АС - София с доводи за нарушение на материалния закон по съображения, които се отнасят до доказаността на обвинението по обвинителния акт. Искането е на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 НПК да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимата Н. С. В. и защитата й са на становище протеста да остане без уважение като неоснователен. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира същото за правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимата Н. С. В. e призната за невинна и оправдана по обвинението за безстопанственост по чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК за това, че в качеството на длъжностно лице - снабдител към работилница при жп-секция - Дупница, в условията на продължавано престъпление за периода 30.IХ.2002 г. - 2.II.2004 г. не е положила достатъчно грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното й имущество - гориво газьол в склад 520, като е допуснала пропуски и нарушения в счетоводното отчитане и не е изпълнила задълженията си по чл.чл. 3, 4, 6, 7, 10 и 11 от Закона за счетоводството, като от това са последвали значителни щети - липса в размер на 7361 л. газьол на стойност 6625,63 лв. Присъдата е протестирана пред въззивната инстанция с доводи за същите основания. Обсъдени са внимателно, като е извършена изцяло проверка на присъдата в пределите по чл. 314 НПК и в решението са посочени основанията, поради които не са възприети възраженията срещу оправдателната присъда. Нищо не налага повтарянето им. Поддържаното в настоящето производство оплакване за допуснати нарушение на материалния закон е абсолютно неоснователно. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - след като подсъдимата В. не е нарушила служебните си задължения, а това е сторено от други длъжностни лица, настъпилата щета в размер на 6625 лв не е пряка и непосредствена последица на деянието на подсъдимата, изводите, че тя не може да носи отговорност по чл. 219, ал. 1 НК съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му - цитираните постановления на Пленума на ВС. Съображенията по протеста за неправилни фактически изводи са отнасят за друго касационно основание - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но доводи за това в законния срок по протеста не са наведени, поради което и не следва да се обсъждат. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. НПК ВКС, I-во н.о.