Решение № 6868 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2021 г.
ВАСПетчленен състав08.06.2021 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. от гр. Пловдив за отмяна на влязло в сила решение № 13528/02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 5166/2020 г. на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване и отмяна.
Мотиви
Решение № 6868 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на М. С., чрез адв. П. за отмяна на влязло в сила решение № 13528/02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 5166/2020 г. на Върховния административен съд. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 5 от АПК. Приложени са удостоверение от АПИМП-ГП МЕДИСИТИ-ОП ООД Пловдив, декларация за оттегляне на пълномощно от 08.10.2020 г. и определение по адм. д. № 4662/2020 г. на ВАС. В молбата за отмяна се посочва, че адм. д № 5166/2020 г. на ВАС е образувано по жалба на ТД на НАП Пловдив срещу решение на АС Пловдив по адм. д. № 3534/2019 г., с което е отменен ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността на М. С. по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на трето лице "А и К Дизайн България" ЕООД. Съдебното производсто по адм. д. № 5166 е образувано на 05.06.2020 г. Откритото съдебно заседание е насрочено за 14.10.2020 г. По делото С. е представлявана от адв. Д. И. Сочи още, че към датата на образуване на делото е било висяшо тълкувателно дело № 7/2019 г. на ВАС, което касае отговорността по чл. 19 от ДОПК за задължения за лихви по главното задължение. Твърди, че предметът на адм. д. № 5166/2020 г. е свързан с предмета на тълкувателното дело. Твърди също, че по подадена жалба на А. С. /син на М. С./ срещу ревизионен акт, с който е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за същите задължения на трето лице "А и К Дизайн България" ЕООД е образувано адм. д. № 4662/2020 г. по описа на ВАС, спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7 АПК във вр. с чл. 292 от ГПК и във вр. с чл. 144 АПК до приключване на тълкувателно дело № 7/2019 г. Поради това, че адв. И. не е подала молба с искане за спиране на съдебното производство, поради преюдициалност на висящото тълкувателно дело, то на 08.10.2020 г. С. оттегля пълномощията й. Поради възникнал неочакван здравословен проблем, С. не се е явила в с. з, проведено на 14.10.2020 г. Веднага след възстановяването си, на 02.11.2020 г. е подала молба за спиране на съдебното производство. На същата дата по делото е постановено съдебно решение, което е не е благоприятно за молителката. По така изложените съображения се претендира отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП Пловдив изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следните съображения: По жалба на М. С. пред Административен съд - Пловдив е било образувано адм. дело № 3534/2019 г. С постановеното по делото решение обжалваният от нея ревизионния акт е отменен. По касацонната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, пред Върховния административен съд е образувано адм. д. № 5166/2020 г., насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.10.2020 г. Преди дата на с. з., на 01.06.2020 г. по делото е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от адв. Д. И., пълномощник на М. С. На 12.10.2020 г. е постъпила втора молба от адв. И., в която посочва, че няма да се яви в с. з, , но моли да се даде ход на делото. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Към молбата са приложени: списък за разноски от 09.10.2020 г., пълномощно от 07.10.2020 г. и договор за правна помощ от 07.10.2020 г. Производството по адм. д. № 5166/2020 г. на ВАС е приключило със съдебен акт на 02.11.2020 г., с който е отменено постановеното от АС Пловдив решение. Като правно основание за предяваване на искането за отмяна, което е предмет на настоящото съдебно производство, искателят е посочил чл. 239, т. 5 от АПК. Цитираната разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира, че в случая нито една от формите на нарушаване на процесуалните правила, посочени по- горе, не е осъществена, тъй като не е осъществено оттегляне на пълномощие по реда на чл. 35 от ГПК. По силата на тази норма оттеглянето се извършва от доверителя, като негово е задължението да уведоми съда. В настоящия случай, не е налице надлежно уведомяване на съда от лицето за оттегляне на адвокатско пълномощие. Като следствие на така изложените обстоятелства, адв. И. е продължил да бъде процесуален представител на ответника по касация М. С. по адм. дело № 5166/2020 год., респ. всички процесуални действия, извършени от нея по делото в качеството й на процесуален представител на М. С. са валидни. С оглед на тези съображения се налага извода, че М. С. не е била лишена от възможност да участва в делото. По изложените съображения, искането за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК и като такова следва да бъде отхвърлено. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на молителя. Такива не се присъждат и на ответната страна, тъй като няма данни да са направени и поискани такива. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,