Решение № 7563 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 961/2011 г.
ВАСПетчленен състав31.05.2011 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13572 от 12.11.2010 г., постановено по адм. д. № 4135 по описа за 2010 г. на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7563 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 961/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Кортеза Атанасова Апостолова от гр. София против решение № 13572 от 12.11.2010 г., постановено по адм. д. № 4135 по описа за 2010 г. на Върховен административен съд. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - министър на икономиката, енергетиката и туризма оспорва основателността й. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Върховният административен съд в тричленен състав е отхвърлил жалбата на Кортеза Атанасова Апостолова от гр. София против писмения отказ с изх. № 94-00-01/18.02.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да актуализира оценката на одържавен недвижим имот и да промени съобразно актуализираната оценка определеното от съда обезщетение по ЗОСОИ, като е приел че подадената жалба, е неоснователна. Съдът е изложил мотиви, че правилно и законосъобразно административният орган е отказал искането на Кортеза Апостолова и по същество желанието й представлява искане за преразглеждане на влязъл в сила, окончателен административен акт. Със съдебната фаза на административното производство - решение по адм. д. № 10667/2002 г. на ВАС, потвърдено с решение № 945/01.02.2005 г. по адм. д. № 10193/2004 г. на ВАС, е изменен обжалваният административен акт, предмет на първото дело - адм. д. № 10667/2002 г. на ВАС. С приключване на редовното съдебно производство Заповед № РД-20-06/04.01.1999 г. на министъра на търговията и туризма, във вида, изменен със съдебно решение № 7898/04.10.2004 г., е станал окончателен стабилен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице визираните в касационната жалба касационни основания. Съдът е обсъдил в цялост и съвкупност събраните в хода на съдебното производство доказателства, стигнал е до обоснован извод относно материалната законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Правилни са изводите, че производството по обезщетяване е приключило по предвидения в ЗОСОИ начин със стабилен административен акт и всички въпроси, които са свързани с определяне правото на обезщетение и определяне на размера му, са окончателно определени. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че преразглеждайки собствения си, изменен със съдебно решение, акт, административният орган би излязъл извън пределите на материалната си компетентност и така би издал нищожен акт. От друга страна, искането не би могло да се разглежда и като искане по реда на глава ХIV от АПК, доколкото не са изложени основания за отмяна, а и липсва конкретно искане за отмяна на самото съдебно решение, поради което административният орагн - министър на икономиката, енегетиката и туризма законосъобразно не го е препратило към ВАС по компетентност. Не следва да се възприема за основателно наведеното в писмената защита на касационната жалбоподателка възражение, че новонастъпилите обстоятелства - инфлационните процеси в страната са основание да се приеме касационната жалба за основателна. Стабилността на административните актове, изменени с влязлите съдебни решения изключват възможността за изменение определеното обезщетение, тъй като предвидените законови производства по обезщетяване са приключили, в още по-малка степен това е възможно извън тези производства в общото производство по чл. 145 и сл. от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд в петчленен състав