Решение № 5619 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2013 г.

Решение № 5619 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Талал Абдулабас Махди, гражданин на Ирак, против решение № 308 от 14.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10870 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания относно незаконосъобразност на административния акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с закона. Твърди, че по делото липсват данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в Ирак. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда като материално законосъобразно и обосновано, постановено при спазени изисквания на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Талал Абдулабас Махди, гражданин на Ирак, против решение № 665/18.09.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. След подробен анализ с оглед нормативната уредба на понятието "преследване", съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Талал Абдулабас Махди не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като въз основа на данните от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ - липсват данни за чужденеца да съществува заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Първоинстанционният съд е посочил, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Отчетени са тенденцията към подобряването на сигурността и политическата воля на официалната власт в Ирак за справяне с насилието в страната, постигнатите значителни тактически успехи срещу терористични мрежи и общото намаление на терористичната дейност в страната. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на чужденеца против оспорения административен акт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той е подложен на тежки посегателства. Видно от бежанската история касаторът не е имала проблеми с полиция и власти, не е членувал в политически партии, не е бил арестуван и осъждан. Липсват данни за лично преследване на чужденеца в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Не се твърди по делото чужденецът да е била заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната по произход. Причините, които той посочва в интервютата са свързани с нежеланието му да отбие военната си служба и това, че иска да учи християнство в Република България. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 от ЗУБ. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Липсват и основанията заложени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства по смисъла чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история касаторът не съобщава за такова насилие срещу него. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Насилието в страната не е достатъчно основание и не презумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в Ирак, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че по делото не е отразена актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на търсещия закрила. Обстановката в Ирак е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуални справки с вх. № 147/09.01.2012 г., № 631/03.02.2012 г. и с вх. № 1407/16.03.2012 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ. Въз основа на същите както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя данни да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по-голяма от обичайната за всички останали граждани на тази страна степен. Правилна е преценката на административния орган, че в твърденията на чужденеца са установени значителни противоречия, което налага извода, че бежанската история е недостоверна и измислена с цел получаване на статут по ЗУБ в Република България. По отношение на представеното пред касационната инстанция писмо от представителството на ВКБООН в България, свидетелстващо за това, че на търсещия закрила е бил признат статут на бежанец от офиса на ВКБООН в Сирия, но не става ясно на какво основание, от кога и за какъв период е придобит бежанския статут. Необходимо е да се направи разграничение между условията към момента на предоставяне на закрилата, обусловили предоставянето й, и към датата на издаване на административния акт - 18.09.2012 г. Следва да се отчете, че към тази дата е ноторен факт пълното преустановяване на въоръжения конфликт в Ирак. Освен това съдът счита, че представеният документ не следва да се преценява във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение, респективно със законосъобразността на процесното обжалвано решение на ДАБ, тъй като той не е бил факт по времето, когато съдебното решение е постановено, респективно решението на ДАБ е издадено. Обстоятелството, което този документ удостоверява също не е било съобщено от кандидата по време на проведените с него интервюта, а точно обратното, самият чужденец в интервю с рег. № УП-16/29.03.2012 г. на въпроса подавал ли е молба за статут или друга форма на закрила в Република България и друга държава е заявил, че за първи път подава молба, което прави писмото ирелевантно по отношение на обжалваното решение. Всичко това обосновава извода, че при направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,