Решение № 15514 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2012 г.

Решение № 15514 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Нейчев от гр. София против решение № 10545/18.07.2012 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение по административно дело № 1665/2012 г. По изложени доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - министърът на финансите, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, констатира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, установи следното: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, пето отделение е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Нейчев от гр. София против заповед № П-12 от 6.01.2012 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите, с която, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с утвърдено длъжностно разписание в сила от 9.01.2012 г. е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Със заповед № ЗМФ-18/3.01.2012 г. министърът на финансите е утвърдил длъжностно разписание на администрацията на Министерството на финансите, видно от което "Дирекция Държавен дълг и финансови пазари" /ДДДФП/ е с общо 29 щатни бройки, разпределени по отделите, като в отдел "Стратегии, анализи и статистическа отчетност" към ДДДФП има 3 броя "главен експерт"и в отдел "Координация, управление и предоставяне на информация за държавния дълг" към ДДДФП - 3 броя "главен експерт". С докладна записка на заместник-министъра на финансите от 4.01.2012 г. е предложено на министъра на финансите във връзка с разработването, изпълнението и отчитането на Стратегията за управление на държавния дълг поради сложната конюнктура на пазарите на държавен дълг и напрегнатия амортизационен профил на българския държавен дълг през периода 2013 - 2015 г. да се подсили капацитета на отдел "Стратегии, анализи и статистическа отчетност"/САСО/ на дирекция "Държавен дълг и финансови пазари". За целта е предложено разкриване на длъжност в отдела "главен експерт", което да бъде компенсирано със съответно съкращаване на длъжността "главен експерт" в отдел "Координация, управление и предоставяне на информация за държавния дълг"/КУПИД/, основните функции на която са свързани с изготвяне и анализиране на информация относно проблемите, касаещи необслужваните стари държавни заеми и плащанията по тях. Със заповед № ЗМФ-20/6.01.2012 г. министърът на финансите е наредил да се извърши промяна в утвърденото длъжностно разписание на администрацията на Министерство на финансите /МФ/ съгласно приложението, считано от 9.01.2012 г. и да се извършат и необходимите отразявания в поименното разписание на МФ. В приложението към заповедта ДДДФП е с 29 щатни бройки, разпределени по отделите, като в отдел "Стратегии, анализи и статистическа отчетност" на същата дирекция са предвидени 4 броя "главен експерт", а в отдел "Координация, управление и предоставяне на информация за държавния дълг" - 2 броя "главен експерт". В новото поименно разписание за отдел КУПИД на позициите "главен експерт" са вписани две лица - Надежда Цветанова Стефанова и Румяна Петрова Бъчварова, за разлика от предходното, в което е вписан и жалбоподателят, а за отдел САСО са вписани същите три имена от предходното поименно разписание и има едно свободно поле за 4-ата щатна бройка. На 6.01.2012 г. е изготвено от министъра на финансите предизвестие № П-11/6.01.2012 г., връчено на 9.01.2012 г., с което Иван Георгиев Нейчев - главен експерт в ДДФП, отдел "Координация, управление и предоставяне на информация за държавния дълг" е уведомен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, че след изтичане на едномесечен срок от получаването на предизвестието ще бъде прекратено служебното му правоотношение на основание съкращаване на длъжността, а при неспазване на срока на предизвестието ще му се изплати обезщетение на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Оспорената в настоящето производство заповед № П-12/06.01.2012 г. е издадена и подписана от министъра на финансите Симеон Дянков, видно от приетото по делото, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно заключение на графологичната експертиза. С нея на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено със заповед на министъра на финансите длъжностно разписание в сила от 9.01.2012 г. и писмено предизвестие е прекратено служебното правоотношение с Иван Георгиев Нейчев, на длъжност главен експерт, ранг II младши, в Министерство на финансите, дирекция "Държавен дълг и финансови пазари", отдел "Координация, управление и предоставяне на информация за държавния дълг", считано от 9.01.2012 г., на която дата е и връчена заповедта, поради съкращаване на длъжността. В заповедта е разпоредено изплащане на обезщетения по чл. 61 ЗДСл и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Въз основа на установените факти, съдът е приел от правна страна, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като с утвърждаване на новото длъжностно разписание, считано от 9.01.2012 г. бройките на длъжността "главен експерт" в Министерство на финансите, дирекция "Държавен дълг и финансови пазари", отдел "Координация, управление и предоставяне на информация за държавния дълг", са намалени от три на две, като длъжността, заемана от Иван Георгиев Нейчев, е премахната. Тричленният състав на ВАС е приел, че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. От друга страна съдът е направил сравнение между новоразкритата длъжност "главен експерт" в отдел " Стратегии, анализи и статистическа отчетност" при Дирекция "Държавен дълг и финансови пазари" и длъжността "главен експерт" в отдел "Координация, управление и предоставяне на информация за държавния дълг" и е констатирал следните различия: по отношение на изискванията за "главен експерт" в САСО се изисква висше образование финанси или счетоводство /каквото жалбоподателят не притежава/, бакалавър, а за "главен експерт" в КУПИД висше образование икономика или публична администрация, бакалавър. Основни задължения на "главния експерт" в САСО, не фигуриращи като задължения на главния експерт в КУПИД са: изготвяне на анализи, свързани с разработването и актуализирането на Стратегията за управление на дълга; изготвяне на статистическа информация за държавния дълг и предоставянето и на СП, БН, ЕК, МВФ и др.; подпомагане процеса по предоставяне на информация за параметрите на консолидирания държавен дълг; изготвяне на анализи за влиянието на предложенията за финансиране върху размера и структурата на дълга; отговоря за договорно обезпечаване на отношенията с "Moody' s" и "Алфасис" ЕООД; осъществява дейности, свързани с наблюдение и анализ на местния и международните финансови пазари. В резултат на извършеното сравнение между двете длъжности съдът е стигнал до извод, че новоразкритата длъжност е различна от съкратената предвид дефиницията в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ на понятието "длъжност в администрацията", характеризирано като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, е налице съкращаване в длъжността. Предвид изложените съображения съдът е направил заключение, че налице реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Съдът е отговорил обосновано и достатъчно подробно на всички възражения и доводи на жалбоподателя, които се преповтарят и в касационната жалба. Установените по делото факти, обосновават извод, че е налице е съкращаване на длъжността на жалбоподателя по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Действително длъжността продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, а също и като единство от функции и задължения, но е намален броят на лицата, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и константната практика на ВАС. Подборът ще е задължителен само ако административният орган е взел решение да извърши подбор и е оповестил публично правила за извършване на подбора. В конкретния случай не сме изправени пред подобна хипотеза. Няма възможност за прилагане по аналогия на норми от Кодекса на труда, както по отношение на подбора, така и по отношение закрилата на синдикалните лидери, тъй като не е налице празнота в ЗДСл. Уреденото в ЗДСл служебно правоотношение и уреденото в КТ трудово правоотношение имат съществени различия в уредбата ми, произтичащи от спецификата на държавната служба. От друга страна в ЗДСл изчерпателно са посочени лицата, които се ползват със специална закрила при уволнение и синдикалния лидер не е сред тях. Жалбоподателят не е представил доказателства за извършена по отношение на него дискриминация от страна на работодателя при уволнението му. Основанието за прекратяване на служебното му правоотношение е съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От събраните по делото доказателства се установява действително съкращаване на длъжността на жалбоподателя. По делото липсват данни за наличие на решение на КЗД, не са представени доказателства за образувано в КЗД производство по повод на жалба от Нейчев срещу министъра на финансите, нито са представени доказателства, че уволнението на касатора е именно във връзка с образувано производство в КЗД или във връзка с постановено решение на КЗД. Касаторът не е доказал наличието на факти, от които да се направи извод, че по отношение на него е извършена дискриминация. В тази връзка не е налице нарушение на Закона за защита от дискриминация, както и на цитираните от касатора разпоредби на Конвенция № 94 за трудовите клаузи в договорите, сключени с публичната власт и Конвенция № 11 относно дискриминацията в областта на труда и професиите. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради отказ на решаващия съд да упражни съдебен контрол върху заповедта, с която министърът на финансите е утвърдил ново длъжностно разписание, считано от 9.01.2012 г., са неоснователни. Утвърждаването на щатното разписание се осъществява при условията на предоставена на органа по назначаването оперативна самостоятелност, като в правомощията на министъра на финансите е да съкрати отделни длъжности или да намали бройките за определена длъжност, а същевременно да увеличи други или да създаде нови длъжности с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. Законосъобразността на заповед № ЗМФ-20/6.01.2012 г. на министъра на финансите, с която е извършена промяна в длъжностното разписание на МФ не е предмет на настоящото производство и не може да се проверява инцидентно в това производство. Така че всички доводи на касатора, отнасящи се до законосъобразността на цитираната по-горе заповед са неотносими към предмета на спора по първоинстанционното производство, следователно са без значение и за правилността на съдебното решение, предмет на настоящото касационно обжалване и не следва да бъдат обсъждани. Обстоятелството, че новосъздадената щатна бройка "главен експерт" в отдел "Стратегии, анализи и статистическа отчетност" към момента на уволнението на касатора е незаета, по никакъв начин не влияе върху законосъобразността на обжалвания акт. Това е така, защото новосъздадената длъжност е различна от длъжността, заемана от касатора, а така също и защото касаторът не отговаря на условията за заемане на новата длъжност - същият не притежава необходимата образователна и професионална квалификация. Неоснователно е възражението, че предизвестието е връчено преди да влезе в сила новото длъжностно разписание. Видно от доказателствата по делото същото е връчено на 9.01.2012 г. Обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и предизвестието са съставени на 6.01.2012 г. не опорочава обжалваната заповед, тъй като както в заповедта, така и и в предизвестието е посочено, че служебното правоотношение се счита за прекратено от 9.01.2012 г., т. е. от датата на която влиза в сила новото длъжностно разписание. В тази връзка неоснователно и твърдението на касатора, че обжалваната заповед е изведена без правно основание. Неоснователно е твърдението, че съдът не е обсъдил доводите на касатора за прилагане на КТ по аналогия във връзка със специалната закрила на синдикалните дейци и извършването на подбора. Както бе казано по-горе тричленният състав е отхвърлил обосновано всички възражения на страната и е обсъдил всички наведени доводи на касатора. Изложил е съображения, че спецификата на служебното правоотношение и разликата му с трудовото правоотношение не дава възможност на прилагане на КТ по аналогия. Още повече, че в случая не е налице празнота в ЗДСл, а различна уредба, съобразена със спецификата на служебното правоотношение. Ето защо разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове не може да намери приложение. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Липсата на възможност за извършване на подбор и липсата на специална закрила при уволнението на държавните служители по отношение на синдикалните лидери е обусловена от различния статут на държавния служител, уреден в специален закон и по никакъв начин не нарушава принципа за равенство на гражданите пред закона. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от тричленния състав на ВАС решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при II колегия,