Решение № 2739 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2009 г.

Решение № 2739 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на "Руел 2000" ООД - със седалище в гр. София против решение № 28/09.06.2009 г. на Административен съд София - Град, 18 състав, постановено по адм. д. № 2213 по описа за 2008 г. на този съд. С решението са отхвърлени исковете на дружеството срещу Агенция "Митници" (представлявана от началника на митница "Аерогара "София") за възстановяване на недължимо събрана сума общо в размер на 110 782,53 лв., ведно със законната лихва за периода от недължимото им събиране до окончателното възстановяване. В полза на Агенция "Митници" са присъдени разноски в размер на 2 666 лева. В касационната жалба се сочи, че решението е засегнато от основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора мотивите на решението са вътрешно противоречиви, съдържат взаимоизключващи се констатации и заключения, което води до практическата им липса и до невъзможността за установяване на връзката между приетите факти и направените изводи. В нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не се произнесъл по всички искания и доводи. Нищожността на действията на органите произтича от липсата на законово предвидената писмена форма. При наличието на данни за висящи производства относно девет решения на началника на митница "Аерогара София", описани в т. 3 до т. 9 вкл., т. 17 и т. 20 от исковата молба, АССГ не спрял производството пред него до приключване с влязло в сила решение на споровете касателно решенията на началника на митницата. Вместо това съдът отхвърлил исковете и така преградил възможността на дружеството да се обезщети. Относно исковите претенции по ЕАД, описани в т. 10 до т. 16 вкл. и т. 18 и т. 19 от исковата молба, съдът не обсъдил довода, че валиден административен акт не е постановяван и връчван, нито пък митните сборове са определени с писмен акт. В нарушение на материалния закон е изводът на съда, че съществува друг специален ред за възстановяване на сумите, тъй като този ред е изчерпан. От незаконосъобразните действия по разпореждане да се заплатят недължими суми за митни сборове и депозити, на дружеството са причинени имуществени вреди, тъй като то се е лишило от парични средства заплащайки недължими митни сборове и депозити (невъзстановени) и заплащайки допълнителни разходи за банкови такси и комисионни. Доказана е причинната връзка между незаконните действия и претърпените вреди. В касационното производство адв. Наумов, действащ като пълномощник на "Руел 2000" ООД е представил по опис писмени доказателства - решения на АССГ и на ВАС за отмяна на оспорени решения на началника на митница "Аерогара София". Касаторът моли за уважаване на жалбата и за присъждане направените разноски по съображения, конкретизирани в подробни писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници", (представляван от началника на митница "Аерогара София"), я е оспорил с доводи, изложени от юрисконсулт Алексиев в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като по 18 бр. декларации не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Вносът е осъществен преди влизане в сила на решението на СГС.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е частично основателна.

В първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че с процесните ЕАД "Руел 2000" ООД е декларирало описаната в тях стока. Внесен е депозит за обезпечение на евентуалната разлика над внесени мито и ДДС, във връзка с оспорването, направено от митническите органи на декларираното тарифно класиране. С решение от 1.08.05 г. по адм. д. № 839/03 г. на СГС, АО, III - А състав, потвърдено с Решение № 5450/22.05.06 г. по адм. д. № 10185/05 г. на ВАС - Първо отделение, са отменени решение № 66 - 01 - 0123/30.05.02 г., издадено от началника на митница "Аерогара София", потвърдено с решение № РМ 4401- 0021/09.12.02 г. на Директора на РМД - София за определяне тарифния номер на стоките, внесени с ЕАД № 5100/4 - 50209/23.11.2001 г. и ЕАД № 5101/4 - 9978/10.05.2002 г.. С АПВ № 800269/13.03.2008 г. е установено, че внесеният ДДС в размер на 1859 лв. е приспаднат по реда на ЗДДС, а ДДС в размер на 539 лв. не подлежи на възстановяване по този ред, защото не е депозиран, като мито и ДДС. Сумата в размер на 3 233 лв. трябва да се възстанови от Агенция "Митници" по реда на чл. 219а от ЗМ. С преводни нареждания по ЕАД от 23.11.01 г. и по ЕАД от 10.05.02 г. на "Руел 2000" ООД са възстановени мито 2 694 лв. и 9 292 лв. по двете горепосочени ЕАД. С вх. № 2600 - 0907/20.02.08 г. дружеството е поискало от началника на митница "Аерогара София" да възстанови незаконосъобразно събраните суми във връзка с неправомерната промяна на тарифния код на стоките за периода 23.11.01 г. до 28.04.06 г. включително. "Руел 2000" ООД е претендирало възстановяване на главницата, законната лихва и всички такси по преводите и банковите такси при внасянето в брой на сумите. По делото са представени копия от жалби срещу 9 броя решения на началника на митница "Аерогара София", както и заверени копия от 20 бр. ЕАД, писмо от 16.03.02 г. до Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене. Прието е заключението по СИЕ, в което са посочени допълнително внесените суми по ЕАД, заедно с претендираните от ищеца лихви до датата на подаване на исковата молба. Във връзка със заключението е допуснато увеличение на исковата претенция по т. 1 със сумата в размер на 401,31 лева.

При така възприетата фактическа обстановка административният съд, позовавайки се на чл. 204, ал. 2, изр. 2, ал. 3 от АПК, е направил извода за допустимост на исковете, тъй като решението на началника на митницата относно два броя ЕАД е отменено от СГС, а относно останалите актовете/действия по 18 бр. ЕАД е направено искане за обявяване нищожността им, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. По същество исковете са преценени, като неоснователни, тъй като със силата на присъдено нещо се ползва само диспозитива на решението на СГС. Освен това всичките 20 бр. ЕАД са за осъществен внос преди датата на влизане в сила на съдебното решение, поради което не е налице претендираната нищожност. В решението е прието, че липсва изричен акт или извършено действие от митническият орган към момента на вноса по част от декларациите по исковата молба. Относно решенията на началника на митницата по ЕАД, описани по т. 3 - 9, т. 17 и т. 20 не са постановени отменителни решения. Административният съд е формулирал мотиви, според които в глава двадесет и осма от ЗМ и в глави седемдесет и втора, седемдесет и две "а" от ППЗМ, е уреден специален ред за възстановяване на недължимо платени митни сборове.

Обжалваното решение е частично правилно.

Фактите по делото са подробно установени от АССГ и не е необходимо отново да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение.

"Руел 2000" ООД е предявило по реда на чл. 203 от АПК искове срещу Агенция "Митници" (представлявана от началника на митница "Аерогара София") за присъждане на обезщетения вследствие на причинени вреди от незаконосъобразни/нищожни актове и действия на длъжностни лица от митническата администрация. В първоинстанционното производство е доказана отмяната на решенията на началника на митницата по два броя ЕАД, а в производството пред ВАС, I А отделение е доказана отмяната с влезли в сила съдебни решения и на решенията по още девет броя ЕАД. В този смисъл е неоснователно твърдението на пълномощника на дружеството за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се неспиране на исковото производство до приключване производството по оспорването на законосъобразността на актовете. Към момента на постановяване настоящото решение, с влезли в сила съдебни решения са отменени решенията на началника на митницата, постановени по вноса, осъществен с 11 бр. ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В ал. 4 пък е предвидено, че незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Поради това административният съд правилно е разгледал във връзка с предявените искове за обезщетение и твърденията за нищожност на административните актове/действия на митническите органи. Формулиран е законосъобразният извод, че в случая не е налице нищожност, предвидена в чл. 177, ал. 2 от АПК. Това е така, защото актовете не са извършени в противоречие с влязлото в сила решение на СГС. Уважаването на искове за присъждане обезщетения за вреди, причинени от нищожни административни актове/действия, предполага доказване не само на нищожността, но и наличие на останалите предпоставки от фактическия състав.

Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК препраща относно неуредените въпроси за имуществената отговорност към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от същия закон държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът твърди, че от незаконосъобразните, нищожни актове и разпореждания да се заплатят недължими суми за митни сборове и депозити, са му причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуба - лишаването от парични средства, тъй като:

1."Руел 2000" ООД е заплатило недължими митни сборове и депозити, които не са възстановени;

2."Руел 2000" ООД е направило допълнително разходи за банкови такси и комисионни, за заплащането на недължимо определените митни сборове и депозити.

В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е регламентирано, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение този закон не се прилага. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че относно възстановяването на недължимо внесените митни сборове, лихвите и депозита, в ЗМ е предвиден такъв специален ред, поради което претенциите на "Руел 2000" ООД за обезщетяване на имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, е неоснователно. Нормата на чл. 197 от ЗМ, предвижда незабавното освобождаване на обезпечението, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне. Възстановяването на митни сборове пък е уредено в глава 28 от ЗМ. По смисъла на чл. 214, ал. 1 от ЗМ възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове. В разпоредбата на чл. 219а е регламентирано, че в случаите когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. От приложеното по делото искане за възстановяване № 2600 0907/20.02.2008 г. до началника на митница "Аерогара София" е видно, че "Руел 2000" ООД е използвало цитирания административен ред. В исковата молба се съдържа признанието, че по искането за възстановяване е формиран мълчалив отказ относно недължимо събраните суми. Няма доказателства дали мълчаливия отказ е бил обжалван, но от текста на касационната жалба може да се направи извода, че специалния ред, предвиден в ЗМ относно възстановяването на митните сборове, лихвите и депозита е изчерпан.

Ищецът претендира в исковото производство обезщетителна лихва върху внесеното от "Руел 2000" ООД обезпечение. В писмените си бележки процесуалният представител на Агенция "Митници" възразява, че на основание чл. 192 от ЗМ митническите органи не дължат лихви върху приетите депозити. Съгласно разпоредбата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Дефиницията на понятието "митен сбор", дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗМ показва, че обезпечението не се включва в нея, защото обзпечението не е мито или такса с равностоен ефект. Функцията на обезпечението е да гарантира изпълнението на евентуалното задължение (разликата) за митни сборове. Текстовете на чл. 192 и чл. 219а от ЗМ се отнасят до невъзможността за връщане на лихвите по административен ред. Доколкото пълномощникът на дружеството е твърдял, че то е претърпяло имуществени вреди от незаконосъобразните/нищожни актове и действия на митническите органи, разпореждащи внасянето на депозити, то следва да се приеме принципно за допустимо търсенето на лихвата, като обезщетение от тези актове/действия в исковото производство. Процесните исковете за обезщетителната лихва обаче са неоснователни поради две съображения:

1. В исковата молба е посочено, че от "Руел 2000" ООД са събрани недължимо суми - депозити по 10 броя ЕАД, конкретизирани в молбата. Със заключението по СИЕ е констатирано, че на 26.11.2001 г. е внесена една сума, представляваща депозит по ЕАД 4 - 50209 на 5100, а останалите внесени от дружеството суми, са описани от вещото лице Стоянова, като такива за мито. Това означава, че щом сумите по останалите ЕАД не са депозити, а представляват мита, то лихвите върху тях могат да бъдат търсени по специалния ред, предвиден в ЗМ.

1. На 08.02.2008 г. митницата е възстановила на дружеството по ЕАД 4 - 50209 на 5100 сумата в размер на 2 694 лв., с която вещото лице е констатирало погасяване на претендираните от ищеца лихви и част от главницата. Експертът е констатирал също и възстановяване на сумата в размер на 9 292 лв. по ЕАД 4 - 9978 на 5101, с което са издължени лихвата и част от главницата по този документ.

Заключението на вещото лице не е оспорено, поради което следва да бъде кредитирано относно неговите констатации за характера на внесените суми и направените погасявания на лихви.

В гореизложената част първоинстанционното решение е правилно, липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и то трябва да бъде оставено в сила.

Решението на административния съд е неправилно в частта, отхвърляща исковете на дружеството за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, претърпени в следствие незаконосъобразните административни актове, на основание на които допълнително са заплатени банкови такси, ведно с пропуснатите ползи, равняващи се на лихвите върху тях. За обезщетяването на тези вреди не е предвиден специален ред, поради което е допустимо и основателно претендирането им в процесното исково производство. С решение № 66 - 01 - 0123/30.05.2002 г. началникът на митница "Аерогара София" е определил ново тарифно класиране на стоките по ЕАД 4 - 50209 на 5100 от 23.11.2001 г., в следствие на което "Руел 2000" ООД е внесло на 26.11.01 г. сумата в размер на 3 233 лв., представляваща депозит. При внасянето му е заплатена банкова такса в размер на 21,17 лв., като според вещото лице "лихвата" върху таксата за периода от 26.11.01 г. до 08.02.08 г. е в размер на 17,03 лева. Решението на началника на митницата е потвърдено по административен ред, но е отменено с решение от 01.08.05 г. на СГС, АО, III - А състав, постановено по адм. д. № 839/03 г. Решението на СГС е оставено в сила с решение № 540/22.05.06 г. на ВАС, Първо отделение, по адм. д. № 10185/05 г. на този съд. С решение № 152/06.03.08 г. началникът на митница "Аерогара София" е определил за стоките по ЕАД 4 - 19567 на 5103 на 28.10.05 г. нови тарифни номера и допълнителни задължения - мито и ДДС. При внасянето им е заплатена банкова такса в размер на 16,99 лв., върху която вещото лице е изчислило пропуснати ползи, в размер съответстващ на лихва от 5,52 лв. за периода от 28.10.05 г. до 02.04.08 г. Решението е потвърдено мълчаливо от директора на РМД - София и с решение № 137/10.01.09 г. на АССГ, I отделение, 2-ри състав, постановено по адм. д. № 4139/08 г. на този съд. С решение № 9945/23.07.09 г. ВАС, Първо А отделение по негово адм. д. № 4755/09 г. е отменил първоинстанционното решение, след което е решил спора по същество, отменяйки решението на началника на митницата. От изложеното по-горе е видно, че в следствие на отменени незаконосъобразни административни актове, "Руел 2000" ООД е претърпяло имуществени вреди, заплащайки два броя банкови такси. По отношение на заплатените банкови такси и пропуснатите ползи, в размер, съответстващ на лихвите върху тях, процесните искове са доказани по основание и размер.

На стр. 5 от заключението по СИЕ е отбелязано, че по ЕАД 4 - 29281 на 5100 дружеството е внесло на 28.03.2006 г. сума за мито в размер на 1 195 лв., 8,58 лв., банкова такса, върху която са изчислени пропуснати ползи, съответстващи на лихва в размер на 2,35 лв. за времето от 28.03.06 г. до 02.04.08 г. Ищецът обаче, не е доказал по делото, че банковата такса е внесена на основание индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП (понастоящем отм., но приложим към 28.03.06 г.). Липсва акт за претарифиране и определяне на митни сборове в различен размер. По тези съображения исковете за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 8,58 лв. (банкова такса) и пропуснати ползи в размер, съответстващ на лихвата върху нея от 2,35 лева, са неоснователни.

С оглед на резултата по делото в полза на Агенция "Митници" за първоинстанционното производство се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 660 лв., изчислени след компенсация, а за касационното производство на агенцията се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 663 лв., определени след компенсация. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта за разноските за сумата в размер на 6 лева, представляваща разлика между присъдените 2 666 лв. и дължимите 2 660 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение