Решение № 10361 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13625/2013 г.

Решение № 10361 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13625/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") Варна, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 2139 от 30.07.2013 г. по адм. дело № 3398/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 031200777 от 28.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в териториалната дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с Решение № 473 от 13.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") (понастоящем с променено наименование: "ОДОП") - Варна при ЦУ на НАП - София, с който на "Тера Грийн Къмпани" ЕООД, Булстат 200905963, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Цар Асен" № 14, представлявано от управителя Ани Цветанова Георгиева, са определени допълнителни задължения: по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчния период 1.08.2011 г. - 31.08.2011 г. и данъчния период 1.09.2011 г. - 30.09.2011 г. в размер на 33326.75 лв. главница и 1487.73 лв. лихва. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено при несъобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. Според чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК компетентната дирекция за местните юридически лица се определя по седалището им. Доколкото седалището на ревизираното дружество е в гр. Варна, то компетентен да издаде РА е орган по приходите от ТД на НАП - Варна. Съгласно решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. организационната структура на ТД на НАП Варна включва и шест ИРМ (Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище, Шумен), които не притежават статут на териториални дирекции на НАП със самостоятелен териториален обхват. Поради това, неправилен е изводът на съда, че ревизията на дружество със седалище в гр. Варна може да бъде възложена само от Донка Великова Иванова, Милена Стефанова Георгиева и Анелия Цветозарова Бонева и не може да бъде възложена от Богомил Симеонов Стойков - началник сектор "Ревизии" в ИРМ - Русе. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Тера Грийн Къмпъни" ЕООД, оспорва чрез адв. Севова касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА № 031200777 от 28.05.2012 г., потвърден с Решение № 473 от 13.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна (с ново наименование Дирекция "ОДОП", гр. Варна), с който на "Тера Грийн Къмпъни" ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчния период 1.08.2011 г. - 31.08.2011 г. и данъчния период 1.09.2011 г. - 30.09.2011 г. в размер на 33326.75 лв. главница и 1487.73 лв. лихва По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия, респективно за определяне на компетентен орган. Спорен е въпросът притежавало ли е лицето издало въпросните заповеди материална компетентност да издаде същите и с оглед на това оспореният РА издаден ли е компетентен орган. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен, защото заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и заповедта за определяне на компетентен орган (ЗОКО) са издадени от некомпетентно лице. До този извод съдът е достигнал като подробно е обсъдил всички издадени заповеди, във връзка с провеждане от ревизията. Лицето Богомил Симеонов Стойков, издател на ЗВР и ЗОКО за издаване на РА, не е определено от директора на ТД на НАП - гр. Варна за лице, което може по реда на чл. 112 ДОПК, съответно чл. 119 ДОПК, да издава ЗВР, съответно да определя компетентен орган за издаване на РА по отношение на задължени лица с адрес по чл. 8 ДОПК, намиращ се на територията на гр. Варна и упражняващи дейността на територията на ИРМ - Шумен. Съдът е приел, че компетентността на това лице е ограничена и то е компетентно единствено по отношение на задължените лица на територията на ИРМ - Русе. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че посочените заповеди не са издадени от надлежно оправомощено лице, което има за последица издаването на РА от некомпетентен орган, а от там същият се явява и нищожен. Съгласно чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според текста на чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като съгласно ал. 2 такава може да се възлага от: органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно Заповед № Д-322 от 10.03.2011 г., за изменение на Заповед № Д-10 от 3.01.2011 г., издадена от изпълнителния Директор на ТД на НАП - Варна, Богомил Симеонов Стойков е определен да издава ЗВР на основание чл. 112, ал. 2 ДОПК - за ИРМ - гр. Русе, а съгласно Заповед № 321 от 10.03.2011 г. за изменение на Заповед № Д-9 от 3.01.2011 г., на Директорът на ТД на НАП - Варна е определил Богомил Симеонов Стойков - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, за орган по приходите, който да определя компетентен орган по издаване на РА по чл. 119 ДОПК - за ИРМ - Русе. С цитираните по-горе заповеди са определени, като компетентни лица да издават ЗВР и ЗОКО за данъчно задължените лица на територията на гр. Варна - Донка Великова Иванова, Милена Стефанова Георгиева и Анелия Цветозарова Бонева. По делото не се спори, че адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 ДОПК на ревизираното дружество е гр. Варна, ул. "Цар Асен" № 14. От представеното с касационната жалба решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на управителния съвет на НАП, с което е одобрена организационно - управленската структура на ЦУ на НАП е видно, че в състава на ТД на НАП - Варна влизат като териториален обхват и обхват на дейност бившите дирекции на ТД на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище, т. е. териториалния обхват е безспорно установен. В този смисъл с оглед изричното съдържание на заповедите на директора на ТД на НАП - Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ - гр. Русе в териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, началникът на сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" с ИРМ - Русе има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП - Варна. Това би било така ако не съществуваше, както беше посочено в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ - Русе. От съдържанието на цитираните по-горе заповеди може да бъде обоснован извод, че Б. Стойков е орган по приходите в сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП - Варна, но териториално ограничен до обхвата на ИРМ - Русе. От посочването в заповедите, че "за ИРМ - Русе" компетентно е поименно посоченото лице, се налага извода, че директорът на ТД на НАП гр. Варна е ограничил териториално тази негова компетентност до обхвата на ИРМ - гр. Русе. Не може да бъде споделен довода на касатора, че това лице е с месторабота ИРМ - Русе, но от това не следва, че то има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище в района на гр. Русе. Действително по силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК компетентна териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица, но в компетентността на Директора на ТД на НАП гр. Варна е да прехвърли част от тези си правомощия, включително досежно определена територия и това е посочено изрично в представените заповеди, а именно "за ИРМ - Русе". Този извод не се променя от обстоятелството, че в ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", тъй като възможността на компетентния орган, да прехвърли част или всички правомощия за определен териториален обхват, изисква само териториално обособяване на компетентността, което е установено с посочените заповеди. Поради обстоятелството, че ревизията е извършена на местно юридическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК - т. е. от тази дирекция, в чийто район се намира седалището на дружеството, но при наличие на заповеди, в които е посочено, че "за ИРМ - Русе" компетентно е съответното лице се налага извода, че същото е компетентно само за дружества, чието седалище е в обхвата на това ИРМ. След като с цитираните по-горе заповеди за ТД на НАП - Варна, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО са Донка Великова Иванова, Милена Стефанова Георгиева и Анелия Цветозарова Бонева, а в конкретния случай процесните ЗВР и ЗОКО за издаване на РА са издадени от Богомил Симеонов Стойков, съдът правилно е приел, че същите са издадени от некомпетентно лице и поради това РА е нищожен. Оспореното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Пред първоинстанционния съд, от страна на "Тера Грийн Къмпани" ЕООД не е било направено искане за присъждане на разноски по делото и затова искането им не следва да бъде уважено. Пред настоящата инстанция е направено своевременно искане за присъждане на разноски по делото. Приложен е договор за правна помощ и списък на направените разноски по делото, съгласно чл. 80 ГПК. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по делото в размер на 2460 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение