Решение № 11798 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 146/2016 г.

Решение № 11798 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 146/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт П., против решение № 7107 от 19.11.2015 г., постановено от Административен съд - С. - град, Т. отделение, 7 състав, по адм. д. № 5537/2015 г. С него е отменен мълчаливият отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-115-00-49 от 02.09.2014 г. на ЕТ "МИКИ 2-54 - Г. Х." и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата, съобразно дадените в мотивите на решението указания. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че в случая изобщо не е налице формиран мълчалив отказ на КЕВР, който да подлежи на съдебен контрол. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови акт, с който да остави жалбата на ЕТ без разглеждане и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "МИКИ 2-54 - Г. Х.", гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. И., който с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на направените разноски - адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решението е обосновано с приложимите разпоредби на произнасянето от КЕВР по жалби и основанието се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2014 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ и Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (отм.), но в сила към датата на мълчаливия отказ, като видно от нормите на чл. 147 от НЛДЕ, Комисията е следвало да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. Според участващия по делото прокурор гореизложеното налага несъмнен извод за незаконосъобразността на процесния мълчалив отказ. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7107 от 19.11.2015 г. е отменен мълчаливият отказ на КЕВР да се произнесе по жалба № Е-115-00-49 от 02.09.2014 г. на ЕТ "МИКИ 2-54 - Г. Х." срещу "ЕВН Б. Е." ЕАД. Съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по подадената жалба, съобразно дадените в мотивите на решението указания. За да достигне до този резултат, Административният съд С. - град е приел, че ЕТ "МИКИ 2-54 - Г. Х." е подал жалбата си чрез "ЕВН Б. Е." ЕАД на 01.09.2014 г. "ЕВН Б. Е." ЕАД е изготвило становището си по жалбата и я е изпратило на КЕВР с писмо изх. № 7433-1 от 08.09.2014 г. Във връзка с това становище ЕТ е подал възражение вх. № Е-115-00-49 от 08.10.2014 г. до КЕВР, с което моли Комисията да разгледа жалбата и да даде становище със задължителни указания на "ЕВН Б. Е." ЕАД по прилагане на закона и да му наложи принудителна административна мярка. Административният съд е разгледал жалбата по същество, като е преценил, че според чл. 147 от НЛДЕ, КЕВР е следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт, като възможност да не се произнесе по нея не е предвидена. Тъй като в правомощията на КЕВР е да се произнесе с изричен акт по подадена до нея жалба, но тя не е направила това, формираният в случая мълчалив отказ е приет за незаконосъобразен, както и по мотиви, че противно на приложимите в случая правила, не са събрани никакви относими към спора доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и няма съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, и правните и фактически констатации по жалбата. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като първоинстанционният съд не се е произнесъл по гражданскоправен спор, а е бил сезиран с жалба против отказ на държавен административен орган. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на оспореното съдебно решение точно е отразено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба № Е-115-00-49 от 02.09.2014 г. на ЕТ "МИКИ 2-54 - Г. Х." срещу "ЕВН Б. Е." ЕАД. Административният съд - С. - град правилно е установил, че материята по подадената пред него жалба е уредена от нормите на чл. 22, чл. 76 от ЗЕ, както и чл. 142 и сл. от НЛДЕ. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от лицензианти и срещу лицензианти - чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии - чл. 75, ал. 2 ЗЕ, както и съответствието на извършените лицензионни дейности с утвърдените от КЕВР Общи условия - чл. 76 от ЗЕ. Тази законово регламентирана компетентност съвпада с правомощието на държавния специализиран орган, визирана в чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ. Редът за подаване на жалбите е предвиден в НЛДЕ - чл. 143, ал. 3, в която норма се сочи, че жалбата до КЕВР се подава чрез съответното енергийно предприятие. Предвид приложимата уредба, неоснователно е оплакването на касатора, че мълчалив отказ се формира само по искане за издаване на индивидуален административен акт, а такова искане с жалбата не е правено. Доколкото КЕВР следва да разреши възникналия спор във връзка с изпълнение на лицензията на "ЕВН Б. Е." ЕАД и дължи произнасяне по него с изричен акт, а решенията й, респективно - мълчаливите й откази подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 НЛДЕ, то непроизнасянето в срок е формирало в случая мълчалив отказ по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт /прекратяване на преписката или уважаване на жалбата/. В случая атакуваният мълчалив отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният административен съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 300 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,