Решение № 5156 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Тосева-Данаилова, подадена чрез пълномощник адвокат С. Картунова, с подробно развити касационни основания, срещу решение 3465/29.05.2023 г., постановено по адм. дело 7940/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлено оспорването. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.114, ал.2, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез процесуалния си представител И. Бабурска от 08.04.2024 г. излага становище по съществото на спора, като я оспорва и намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 1040-21-571/26.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на Д. Тосева - Данаилова срещу Разпореждане РВ-3-21-01135716/27.05.2022 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ София град, с което е разпоредено същата да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения по болнични листове представени от дружествата Максима 12 ЕООД и Мило ван ЕООД, декларации по образец приложение 15 към чл. 3, ал. 1 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, съдържащи данни относно реализиране на осигурения риск временна неработоспособност. С решение 3465/29.05.2023 г., постановено по адм. дело 7940/2022 г., поради изтекла погасителна давност на задълженията Административен съд София град е отменил Решение 1040-21-571 от 26.07.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. Тосева Данаилова срещу Разпореждане РВ-3-21-01135716/27.05.2022 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ София - град, в частта му, с която е разпоредено същата да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения по болнични листове с А20120978967 за периода от 22.01.2013 г. до 18.02.2013 г. включително, с A20125494948 за периода от 02.06.2014 г. до 11.06.2014 г. включително, с A20126521968 за периода от 04.08.2014 г. до 08.08.2014 г. включително, с E20151722275 за периода от 06.04.2015 г. до 10.04.2015 г. включително, с E20152499777 за периода от 10.03.2016 г. до 14.03.2016 г. включително, с E20152499782 за периода от 15.03.2016 г. до 21.03.2016 г. включително, с E20165144769 за периода от 05.04.2016 г. до 15.04.2016 г. включително, с E20165757239 за периода от 27.06.2016 г. до 10.07.2016 г. включително. В останалата част на решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Тосева-Данаилова срещу процесното решение на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град. Съдът е приел, че поради заличените на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за Д. Тосева-Данаилова и липсата на статут на осигурено лице при Максима 12 ЕООД и Мило ван ЕООД, разпореждането за възстановяване на получените суми за парично обезщетение е законосъобразно за болнични листове E20170536641 за периода 22.03.2018 г. до 20.04.2018 г. вкл., E20170536768 за периода от 21.04.2018 г. до 20.05.2018 г. вкл., E20182169885 за периода от 10.10.2018 г. до 16.10.2018 г. вкл., E20182170062 за периода от 25.10.2018 г. до 26.11.2018 г. вкл., E20176595413 за периода от 27.11.2018 г. до 26.12.2018 г.. Е20176595458 за периода от 27.12.2018 г. до 25.01.2019 г. вкл., E20176595506 за периода от 26.01.2019 г. до 24.02.2019 г. вкл., E20176595558 за периода от 25.02.2019 г. до 26.03.2019 г. вкл., Е20176595604 за периода от 27.03.2019 г. до 22.04.2019 г. вкл., листове Е20201793881 за периода от 02.11.2020 г. до 15.11.2020 г. вкл. и по Е20202564251 за периода от 16.11.2020 г. до 01.12.2020 г. вкл. Решението е правилно. Установено е, че въз основа на представени в ТП на НОИ София - град болнични листове от Максима 12 ЕООД, с данни относно правото на Д. Тосева-Данаилова на парично обезщетение за временна неработоспособност, че дружеството осигурител не е извършвало търговска дейност в периода 2012 2019 г. В хода на проверка от контролните органи на НАП е установено, че за дружеството липсват данни за подадени ГФО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. вкл., няма данни за регистрирани фискални устройства, за регистрирани търговски обекти, за реализирани приходи от дейността. В тази връзка по делото са представени ГДД по чл. 92 ЗКПО, подавани за Максима 12 ЕООД, в които са декларирани приходи и резултат за съответните периоди данъчна печалба. Това обаче не е достатъчно, за да бъде направен безусловен извод за реално извършвана дейност предвид липсата на представени търговски и счетоводни документи, които да подкрепят декларираните от дружеството данни. Същото е декларирало приходи от продажби, но в хода на извършената проверка не е намерен представител на дружеството, не е установен контакт с управителя му, не са представени първични счетоводни документи, както и търговска документация договори с контрагенти, приходни и разходни счетоводни документи, от които да е видно, че е сключвало и изпълнявало сделки, от които е реализирало приход, няма регистрирано фискално устройство, не са представени издадени на него или от него фактури, фискални касови бележки, РКО и платежни нареждания. Не са представени също така доказателства за реално изплащане на договорените трудови възнаграждения, включително това на Д. Тосева- Данаилова. Поради заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени за лицето чрез дружеството осигурител Максима 12 ЕООД за периода 02.11.2020 до 15.11.2020 г. вкл., на основание на новите данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 КСО са преизчислени паричните обезщетения за периода от 16.11.2020 г. до 01.12.2020 г. по данни представени от Мило ван ЕООД в размер на 1385,09 лв. Предприети са действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от "Максима 12" ЕООД иМило ван ЕООД по реда на чл. 13, ал. 3 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. След като са заличени данните, подадени за жалбоподателката за периода месец 09/2012 до месец 10/2019 г., е прието наличието на нови данни по смисъла на на чл.114, ал.2, т. 2 КСО въз основа на които е направен извод, че полученото от Д. Тосева-Данаилова обезщетение поради общо заболяване е неоснователно изплатено, тъй като тя не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КСО. Издадено е разпореждане РВ-3-21-01135716/27.05.2022 г., с което лицето е задължено да възстанови добросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване. Недоволна от разпореждането, адресатът му го е оспорил по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ София-град, който с обжалваното пред първоинстанционния съд решение Ц 1040-21-571/26.07.2022 г. е отхвърлил жалбата и го е потвърдил. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Законосъобразно е редуцирал размера на дължимите за възстановяване обезщетения с погасените по давност, като в тази му част съдебното решение не е предмет на касационен контрол. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. В чл. 10, ал. 1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Т. е, трябва да са изпълнени кумулативно двете условия осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, за да са дължими осигурителни вноски, респ. да е възникнало осигурително правоотношение, защото то не е идентично с трудовото. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не е осигурено лице при осигурител Максима 12 ЕООД и Мило ван ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, са заличени. Именно поради това на основание чл.114, чл.2, т.2 КСО е издадено разпореждане за възстановяване на да възстанови добросъвестно получени парично обезщетение поради общо заболяване. Разпореждането на административния орган е издадено след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Д. Тосева-Данаилова не е полагала труд в дружеството, което изключва качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за социален риск и след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност", при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно чл.114, ал.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от Д. Тосева-Данаилова трудова дейност в полза на дружеството през процесния период я изключва от качеството на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за временна неработоспособност. Административният съд е спазил вменените му задължения досежно изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,