Решение № 11721 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 588/2015 г.

Решение № 11721 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 588/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ивайло Младенов Василев против заповед № 8112К-2718/26.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед от 5.08.2014 г. министърът на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Ивайло Младенов Василев. На 8.08.2014 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на жалбоподателя. На 8.08.2014 г. дисциплинарно-разследващия орган е поканил Ивайло Младенов Василев да даде писмени обяснения и да посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. На същата дата поканата е връчена на жалбоподателя. Със заповед от 12.09.2014 г. дисциплинарно наказващият орган е удължил срока за разследване на дисциплинарното производство до 5.10.2014 г., за което служителя е запознат на 24.09.2014 г., което е удостоверено с подписа на същия. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 2.10.2014 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че за периода посочен в оспорената заповед Ивайло Василев в нарушение на служебните си задължения е получавал ежемесечно парични суми в размер на 150-400 лв. от част от подчинените му полицейски служители, за да ги покровителства и прикрива корупционните им действия, изразяващи се в искане или приемане на облага, за да не бъде извършено действие по служба спрямо нарушители на закона. Направен е извод, че Василев е нарушил чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага и т. 13 - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 2.10.2014 г., за което е съставен протокол (л. 180) и на същия е дадена възможност да даде писмени обяснения и възражения. На 3.10.2014 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 30.10.2014 г. е изготвен протокол, удостоверяващ, че служителят не е дал обяснения или възражения. На 26.11.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Ивайло Младенов Василев дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за времето от 1.01.2013 г. до края на месец февруари 2014 г. в гр. София Ивайло Василев, в качеството си на ВПД началник на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране "Сигма", към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР в нарушение на задълженията, вменени му със специфична длъжностна характеристика № 3009/13.06.2012 г. по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, е получавал ежемесечно парични суми в размер на 150-400 лв. от деветнадесет подчинени му полицейски служители, за да ги покровителства и прикрива корупционните им действия, изразяващи се в искане или приемане на облага, за да не бъде извършено действие по служба спрямо нарушители на Закона за движението по пътищата, проституиращи лица и лица, притежаващи наркотични вещества, като случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване и е уронен престижа на службата. Посочено е, че поведението на Василев изразява демонстративно незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото. С действията си Василев е използвал служебното си положение за лична облага, нарушил е т. 4, 7, 8, 31, 33в и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 2 дисциплинарното производство е приключило в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган (л. 290). Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът в жалбата, че при налагане на наказанието не са взети предвид обясненията на жалбоподателя, са неоснователни. Писмените обяснения на служителя са приети от дисциплинарно наказващият орган, с което е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Неоснователно е твърдението, че Василев не е запознат с обобщената справка, не му е дадена възможност да ангажира доказателства и да участва в дисциплинарното производство. Както бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е запознат с обобщената справка, което същият е удостоверил с подписа си. В същата подробно са описани доказателствата въз основа, на които е установено нарушението. На служителя е връчена покана за даване на писмени обяснения и възражения по справката, както и възможност да ангажира и доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. (л. 180 и 198). Неоснователни са и доводите, че не са обсъдени писмените обяснения на жалбоподателя. Последният в обяснението си е посочил, че не е извършил нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и не е извършил престъпление по повдигнатото му обвинение, като не е посочил каквито и да било конкретни факти и обстоятелства по вменените му дисциплинарни нарушения, които да могат да бъдат обсъждани. Неоснователни са и доводите за неспазване на срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че справката е изготвена на 3.10.2014 г., на която дата дисциплинарното нарушение е установено, заповедта е издадена на 26.11.2014 г. т. е. в законоустановения срок. Действително в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като правни основания са цитирани текстове на отменения ЗМВР, но това нарушение не е съществено, тъй като видно от преписката по проведеното дисциплинарно производство е, че същото е проведено по реда на действащия нормативен акт, като цитираните в заповедта правни норми са идентични като съдържание с действащия ЗМВР, като чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР е напълно идентичен с чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР (отм.), а чл. 203, т. 13 ЗМВР е идентичен с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.) Заповедта в частта, с която е наложено дисциплинарното наказание за извършено нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага е издадена в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина. Установено е, че жалбоподателят, с действията си е допуснал нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР, като е използвал служебното си положение за лична облага. Служителят е вземал част от сумите получени от подчинените му служители от граждани, за да не предприемат действия по служба. На част от подчинените му служители Василев е предлагал да дават в началото на всеки месец известна сума пари в зависимост от броя на дежурствата срещу, което е обещавал, че служителите ще дават по-малко дежурства по мероприятия и нощни смени, ще ги пази от проверка и ще ги назначава на по-хубави райони - там където се работи по контрол за спазване на правилата по Закона за движение по пътищата и съответно могат да се получават суми от граждани, за да не им бъдат налагани наказания за извършени нарушения на закона. Всеки от служителите е давал различна по размер сума в зависимост от маршрута, по който е определен да дава наряди. Част от служителите са давали месечно между 200 и 300 лв. на дежурство и отделно 200 лв. постоянна сума. Служителите, които са отказвали да дават суми са били изпращани да изпълняват служебните си задължени на метростанциите, на обществени мероприятия и др., като част от тях са били принудени да напуснат. Тази фактическа обстановка се установява, от разпитаните свидетели Веселин Петров, Мартин Стефанов, Станимир Мишинев, Александър Митов, Владимир Йовчев и свидетели под прикритие 88 и 89. Посочените доказателства са годни доказателствени средства, тъй като са събрани по реда и условията, предвиден в специалните закони по арг. на чл. 39, ал. 2 АПК. Освен това всички свидетели установяват, че при спиране на нарушител на Закона за движение по пътищата, близък на Василев, последния се обажда и нарежда на полицейския служител да не се съставя акт за нарушение. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага, с което е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Посоченото нарушение е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съобразно цитираната норма. Действително в заповедта, а и в съпровождащите я документи (становище и обобщена справка) не са описани действията на Василев, с които същият е нарушил чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Самото цитиране на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не отменя задължението за мотивиране на заповедта. Независимо от това след като по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР и за това нарушение цитираната норма императивно разпорежда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" то факта, че заповедта е незаконосъобразна по отношение на второто, посочено в същата дисциплинарно нарушение, не представлява основание за отмяната й като противоречаща на закона. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона като службата в МВР се упражнява от служители, които противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не го нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото следва да се осъди Ивайло Младенов Василев да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,