Решение № 3521 от 4.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, подадена чрез пълномощника юрк. Ж. Хаджиев, срещу Решение 664/16.05.2022 г., постановено по адм. дело 1813/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на К. Атанасова е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) МД-АУ-195/22.02.2021 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, в частта, с която по отношение на лицето са определени задължения за ТБО и ДНИ за 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 901,81 лева. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира дължимост на ТБО и ДНИ по отношение на открита тераса с площ 308 кв.метра. Счита, че след като съдът е приел, че терасата влиза в застроената площ на самостоятелния обект ателие, то установените суми са законосъобразно определени. Като допълнителен аргумент сочи начина, по който задълженото лице е подало декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ на отделни редове е посочено ателието и неговата площ, съответно терасата и нейния размер. Твърди, че при издаване на акта органът е съобразил разпоредбата на Приложение 2, чл. 11 от ЗМДТ относно площта на обекта, подлежаща на облагане. С оглед доказателствата по делото намира, че площта на терасата не е включена в площта на ателието, като се позовава на заключението по съдебно-техническата експертиза. С молба представя писмени доказателства. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът К. Атанасова, оспорва чрез пълномощника си адв. К. Василева в подробен писмен отговор основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил АУЗ МД-АУ-195/22.02.2021 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, с който по отношение на К. Атанасова са установени следните задължения:

• ДНИ за 2019 г. в общ размер на 340,63 лв., от които 2,14 лв. за земя; 179,88 лв. за ателие 2 и 158,61 лв. за открита тераса към ателие 2;

• ТБО за 2019 г. в общ размер на 630,16 лв., от които 3,96 лв. за земя; 332,78 лв. за ателие 2 и 293,42 лв. за покривна тераса към ателие 2;

• ДНИ за 2020 г. в общ размер на 338,93 лв., от които 2,14 лв. за земя; 178,98 лв. за ателие 2 и 157,81 лв. за покривна тераса към ателие 2;

• ТБО за 2020 г. в общ размер на 627,04 лв., от които 3,96 лв. за земя; 331,11 лв. за ателие 2 и 291,97 лв. за покривна тераса към ателие 2.

В АУЗ е посочено, че всички установени суми са заплатени. Предмет на съдебно оспорване са били единствено задълженията по отношение на терасата.

Установено е, че имотът е придобит от Кр. Атанасова, Ат. Н. Атанасов и Св. Й. Йорданов с Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2018 г. (л. 15), в което е отразено, че площта му по документи е 349,30 кв.м., като се състои от едно помещение, WC, склад и открита тераса с площ 308 кв.м. Съсобственикът Йорданов е подал декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ на 13.12.2018 г. за придобития имот, с която в таблица 6 е декларирал ателие 2 с площ 349,30 кв. метра На 24.11.2020 г. е подадена нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Атанасова, с която в таблица 3 е декларирано ателие 2 с площ 349,30 кв.метра. Към декларацията е приложена техническа експертиза за определяне на прилежащи площи към недвижим имот, според която при оглед на място е установено, че терасата е около 50 кв.м. и е част от площта на ателие 2, но в чертежите е посочена като покривна тераса. Дадено е становище, че същата представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Върху така подадената декларация от страна на служител на приходната администрация е записано Без последствия. Експертизата не е документ, който да удостовери наличие или липса на собственост . На 28.01.2021 г. Атанасова е подала отново декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като в таблица 3 освен ателие 2 с площ 349,30 кв.м. е декларирана и открита тераса с площ 308 кв.м., като е направено отбелязване бележката е моя и е положен подпис. На 18.02.2021 г. съсобствениците са подали до Директора на Дирекция Местни данъци и такси искане за закриване на партидата за недвижимия имот ателие и тераса към него, във връзка с отчуждаването му, както и да им се възстановят неправилно определените и надвесени суми. На същата дата е подадено и искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на АУЗ.

В хода на съдебното производството е допусната съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на експерта в строителните планове пространството, предмет на спора, е проектирано като неизползваем плосък покрив със стоманобетонов борд с конструктивна височина 45 см. като над него не е изграден парапет. Излаз до него е осигурен от стълбището на сградата. Вещото лице посочва още, че общата застроена площ на ателието е 381,70 кв.м., в които се включват 110 кв.м. застроена площ от терасата. По екзекутивни документи площта на ателието нараства до 408,90 кв.м., в които отново площта на терасата е 110 кв.метра. Крайната застроена площ на ателието към момента според вещото лице е 449,60 кв.метра. В кадастралната карта няма самостоятелен обект покривна тераса с размер 308 кв.метра.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което го е отменил в оспорваната част. Според съда процесната тераса не представлява самостоятелен обект и по отношение на нея не са дължими ТБО и ДНИ, тъй като няма самостоятелно функционално предназначение. За да формира този извод, съдът е съобразил легалните дефиниции на понятията обект и самостоятелен обект в сграда или съоръжение на техническа инфраструктура , дадени съответно в пар. 5, 39 от ДР на ЗУТ и пар. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Обсъдени са и разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2, както и пар. 2, ал. 1 от ДР на Наредба 7/22.12.2003 г. При съобразяване с доказателствата по делото, включително заключението по съдебно-техническата експертиза, решаващата инстанция е приела, че независимо от разминаванията относно площта на терасата в различните строителни документи, пространството не представлява самостоятелен обект в сградата, а е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Спорният въпрос по делото се свежда до това дали процесната тераса е годен за облагане обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, съответно законосъобразно ли са определени задълженията спрямо нея. Настоящият съдебен състав, с оглед представените доказателства и заключението по СТЕ, счита, че пространството, по отношение на което са определени ТБО и ДНИ, не съставлява самостоятелен обект в сградата, поради което определените с АУЗ задължения са незаконосъобразни. Независимо от обстоятелството, че според експертизата площта на ателието варира документално, експертът посочва, че в нея се включва и площта на терасата. Видно от техническата експертиза (л. 26), приложена към декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, процесната тераса се явява покрив спрямо сградата и не е обезопасена с парапет. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, покривна тераса с площ 308 кв.м. няма нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект. Също така е осигурен достъп до пространството чрез стълбището на сградата, т.е. пространството би било на разположение на всеки от обитаващите сградата. Всичко това в съвкупност обуславя извода, че се касае за покривна тераса, която е обща част, и като такава не представлява самостоятелен обект на облагане, който извод не се разколебава и от представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Също така в своята практика по приложението на чл. 38 от Закона за собствеността ВС и впоследствие ВКС, безпротиворечиво приема, че изрично в разпоредбата покривът на сградата е включен като обща част на сграда в режим на етажна собственост и като такава не може да бъде предмет на сделка или делба. Независимо от това дали покривът е терасовиден или не, неговото предназначение е да служи като покрив на сградата и независимо от неговото използване, той запазва тази своя основна функция и продължава да бъде обща част на сградата в режим на етажна собственост. Щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственици (в т. см. Решение 3801 от 24.03.2021 г. по адм. д. 9013/2020 на ВАС).

Относно възражението, че облагането следва да бъде извършено съгласно декларираните с декларациите по чл. 14 от ЗМДТ данни, следва да се посочи, че съдебната практика приема, че действителното положение има превес спрямо декларираните данни, още повече, че в първите две декларации са подадени данни само за ателието. Едва с декларация от 28.01.2021 г. на отделен ред е вписана и терасата, като с оглед представената експертиза и стореното записване от служител на приходната администрация, че не се кредитира, както и бележката, че Атанасова е внесла корекция, може да се направи обоснован извод, че стореното записване е в резултат от дадени от приходната администрация указания по повод приемане на декларацията.

Неоснователно касаторът иска решението да бъде отменено до размер на задълженията за ДНИ и ТБО спрямо 449,60 кв.м., установени от вещото лице като крайна застроена площ към момента, тъй като, от една страна, в тези размери съгласно експертизата се включва и размерът на терасата, по отношение на която вече бяха изложени мотиви, че не представлява самостоятелен обект и не подлежи на облагане. От друга ако се направи преизчисление спрямо първоначално декларираните и обложени 349,30 кв.м. би се нарушила императивната разпоредба на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, според която със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. От изложеното следва извод, че като е отменил процесният АУЗ в оспорваната по съдебен ред част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за настоящата инстанция. Представени са договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, от които е видно, че страната е заплатила 600 лв. за адвокатски хонорар. От касатора е направено възражение за прекомерност, което се явява основателно. Материалният интерес по спора възлиза на 901,81 лева. Съгласно приложимата по време разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.) от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният дължим размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лв., а претендираното го надхвърля двойно. С оглед въведеното възражение и осъщественият обем на защита представени са писмени бележки, възнаграждението следва да се редуцира до 300 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение