Решение № 15882 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2009 г.
ВАСIII отделение22.12.2009 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Свиленград в частта за отмяна на Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 година. ИЗМЕНЯ Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч." на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта относно размера на определеното обезщетение за имот с кад. № 65677.001.774 - собственост на община Свиленград, като УВЕЛИЧАВА същото от 1962 на 28 600 (двадесет и осем хиляди и шестстотин) лева. ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България да заплати на община Свиленград направените по делото разноски в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15882 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1722/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс е образувано по жалба на община Свиленград, представлявана от кмета на общината - инж. Г. Манолов, против Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч." на територията на община Свиленград, област Хасково. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Министерството на околната среда и водите, оспорват жалбата като неоснователна и молят за нейното отхвърляне. Заявяват, че определеното от административния орган обезщетение е правилно. Процесното решение на Министерския съвет на Република България се оспорва в частта относно отчуждаването на имот с кад. № 65677.001.774. Твърди се, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като имотът е защитена територия - публична общинска собственост, и не може да бъде обект на отчуждаване. Алтернативно се оспорва размерът на определеното от административния орган обезщетение. От представените по делото доказателства от конституираното като заинтересована страна Министерство на околната среда и водите се установява, че с оглед осъществявания инфраструктурен проект площта на защитената местност "Лозенски път", обявена за такава със заповед № 294 от 28.04.1980 г., на осн. чл. 42, ал. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) е намалена със заповед № РД-701 от 19.10.2009 г. на министъра на околната среда и водите. Проектът за заповедта е съгласуван с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и община Свиленград, чието становище е изразено от кмета на общината в писмо № И-3952 от 22.10.2009 година. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 86 от 30.10.2009 година. С решение № 496 от 24.09.2009 г. Общинският съвет - Свиленград, преобразува от публична в частна общинска собственост част от недвижим имот № 001774 в м. "Лозенски път" с площ от 2, 434 дка, актуван с АОС № 2830 от 06.10.2006 година. В преписката се съдържа решение по оценка на въздействието върху околната среда № 49-12 от 2001 г., както и решение на министъра на околната среда и водите № 08-0С от 2008 г. за преценка на вероятна степен на отрицателно въздействие. Предвид представените доказателства съдът намира, че процедурата по чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ е изпълнена, поради което отчуждаването на част с площ 2, 434 дка от имот № 65677.001.774, целият с площ 83, 043 дка, в местността "Черменска урва" - част от защитената местност "Лозенски път", не противоречи на разпоредбите на ЗЗТ. Предвид изложеното жалбата в частта, с която се оспорва отчуждаването като извършено в нарушение на Закона за защитените територии, е неоснователна. За отчужденият имот, представляващ част с площ 2, 434 дка от имот № 65677.001.774, целият с площ 83, 043 дка, е определено обезщетение в размер на 1962 лева. Обезщетението е определено по реда на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. За оспорване размера на определеното от административния орган обезщетение по искане на жалбоподателя община Свиленград е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която въз основа на метода, посочен в чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, е определило средна пазарна оценка за 1 кв. м на земята, която възлиза на 11, 75 лева. Оценката представлява осреднена цена от установените сделки с имоти с подобни характеристики в землището на гр. Свиленград, посочени в заключението. Общата стойност на обезщетението по приложения от вещото лице метод е 28 600 лева. Предвид обстоятелството, че статутът на отчуждената земя е променен от публична в частна общинска, както и че имотът не представлява защитена територия след влизането в сила на посочената по-горе заповед на министъра на околната среда и водите, съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се приложат законовите разпоредби на чл. 32, ал. 2 и § 1а от ДР на ЗДС. Неправилно, с оглед наличието на пазарни аналози, е извършено определяне на оценката на обезщетението съобразно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС този ред на определяне на обезщетението намира приложение в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията. След като имотът вече не е защитена територия, представлява частна общинска собственост, за него е приложима нормата на чл. 32, ал. 2, като при наличие на пазарни аналози обезщетението следва да бъде осреднена цена от установените за относимия период - 21.07.2007-21.07.2008 г., сделки. Предвид изложеното съдът следва да възприеме заключението на вещото лице като компетентно дадено и изготвено съобразно нормите на чл. 32, ал. 2 вр. § 1а от ДР на ЗДС, а определеното от административния орган обезщетение следва да се увеличи от 1962 на 28 600 лева. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 850 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,