Решение № 6571 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2319/2010 г.

Решение № 6571 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2319/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Маргит Борисова Войнова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Немски, против Решение № 23/11.05.2009 г. по адм. дело № 884/2008 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, без посочване на отменителни основания по чл. 209 от АПК. Ответникът - Началника на Столична РДНСК, чрез пълномощника си - юрисконсулт Шалдупова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът- Светла Борисова Стоянова - Кирчева, не се явява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на Маргит Войнова, против Заповед № ДК-02-СО-231/30.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: " Таванско помещение № 10-преустроено в баня с тоалетна", находящ се в жилищна сграда в УПИ VIII-116, кв. 198 по плана на гр. София, м."Лозенец IIч", като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за приложение хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, при която не се изисква разрешение за строеж, поради наличието на промяна в предназначението на таванско помещение № 10, от складово, в баня с тоалетна. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства и заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че в процесното таванско помещение № 10 касаторката е извършила преустройство, с промяна на предназначението, като от складово същото е станало баня с тоалетна. Това преустройство и промяна в предназначението на този таван не е оборено от касатора пред първоинстанционния съд, а и пред настоящия, поради което законосъобразно е прието, че извършеното е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не е "текущ ремонт" по т. 43 на същата разпоредба, за което е било необходимо издаването на разрешение за строеж, с каквото касаторката Войнова не разполага. Законосъобразен е и другият извод на съда, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3, съгласно която при вътрешни преустройства не се изисква разрешение за строеж, защото с процесното преустройство се променя предназначението на таванско помещение № 10, при което по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 3, б."в" от ЗУТ, се изисква разрешение за строеж. Липсата на разрешение за строеж прави процесния строеж незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което началника на Столична РДНСК, на основание делегираните му правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е имал правото и компетентността да издаде заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахването му. Като е направил идентични изводи, съдът е постанови правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Наведените от касатора доводи за узаконяемост на незаконното строителство, при липса на законова възможност за узаконяване на строежа след 25.01.2004 г., са ирелевантни и не влияят на правилността на обжалваното решение. Такива са и доводите за наличие на обща воля и съгласие у собствениците за запазването му, като баня с тоалетна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение