Решение № 13735 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2015 г.

Решение № 13735 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна запад", чрез проц. представител ю. к. Анна Шулева, против решение № 796/3.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1934/2014 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителя на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Левъл Зет" ЕООД, ЕИК- 201327957, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 85, ет. 2, представлявано от Диана Димитрова, чрез пълномощник адв. Светломира Желлязкова, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Ал. Батенберг" № 54, срещу Решение към ЕАД-12BG 002002Н0021776/16.03.2012 г. на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, чл. 214, чл. 217, 218 и чл. 221 от Регламент № 2913/92, и чл. 54 от ЗДДС, чл. 19 и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 34002,12 лв. Съдът е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Установено е от фактическа страна, че на 16.03.2012 г. на МП "Варна Запад" бил подаден ЕАД № 12BG002002Н0021776 за режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление" от Индия на сурово кашу 700 колета по 22,68 кг. Декларираната фактурна стойност на стоката била 16520 USD при условия на доставка FOB Cochin. Декларираната митническа стойност на стоките била в размер на 16520 лв., като върху същата било заплатено ДДС в размер на 5254,52 лв. Изпращач на стоките бил "Емануел кашу индъстрие" Керала, Индия, а получател на стоките, съгласно представените документи било дружеството "Левъл Зет" ЕООД. Към ЕАД били приложени следните документи: фактура № ECI/80/2011-12/23.01.2012 г., коносамент № SAFM710380405 и опаковъчен лист от 23.01.2012 г. След направено запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на Индия е получено писмо с рег. № 4424/39/08.04.2014 г. от митническата администрация на Индия, в което е посочено, че е извършено сравнение на декларираните цени в износна декларация на изпращача, фактура и банков сертификат за реализиране с фактурата, изпратена от българските митнически власти като е било посочено, че по проверяваната фактура, декларираната стойност пред индийските власти по време на износа от Индия е в размер на 113750 USD. Във връзка с така установените факти, с цел отстраняване на несъответствията в данните и на основание чл. 78 от МК, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от Регламент № 2913/92, и чл. 54 от ЗДДС, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, Началникът на МП "Варна Запад" при Митница Варна издал оспорваното Решение, с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания посочени по-горе. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали установените факти и обстоятелства дават основание за извършване на корекция на декларираната митническа стойност на внесената с процесния ЕАД стока и определянето в резултат на това на допълнителни държавни вземания. С оглед събраните доказателства, включително с приложените към отговора на митническата администрация на Индия и със заключението на ССчЕ, административният съд е дал обоснован отговор на този въпрос. Вярна е констатацията, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на процесния внос е различна от декларираната и конкретно, че е тази по документите, представени пред износната митница. Според решението към ЕАД, с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност, митническите органи са приели, че митническата стойност на стоката, е тази, посочена в митническата декларация за износ, представена пред индийските митнически власти, а именно: 113750 USD. Регламентът, обосновава се съдът, не предвижда правило за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Въпреки, че в оспореното решение не е посочено изрично правилото, по което е определена новата митническа стойност, от констатациите извършени при последващата проверка може да се приеме, че е приложено правилото по чл. 29, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорената им стойност, а именно платената действително или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "а" - "г" от ЗМ. Правилно е прието, че съдържанието на банковия сертификат установява, че е проверена от банката фактура с № ECI/80 2011-12 от 23.01.2012, но същевременно изпратената от Индия фактура за 113 750 щ. д. е без номер и е от дата 19.01.2012 г. Фактура с № ECI/80 2011-12 от 23.01.2012 за 113 750 щ. д. по делото не се съдържа. Същевременно, от експертизата е установено, че от вносителя "Левъл Зет" ЕООД е извършено плащане единствено на посочената във вносната митническа декларация цена на стоката. Заключението на експерта е изготвено въз основа на доказателстватата по делото и след извършване на относимите справки по банковите сметки на дружеството, поради което основателно е кредитирано от съда. Ето защо и по изложените в съдебното решение допълнителни съображения, в него е направен обоснован и правилен извод, че не е доказано наличието на основание за определяне на по-висока митническа стойност и съответно, че оспореният акт, с който е направено това, е незаконосъобразен. Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на решаващия съд, че доказателства, обосноваващи този извод не са събрани, както в административното, така и в съдебното производство, въпреки дадените указания за доказателствената тежест. Твърдението, че именно това е митническата стойност се обосновава само с проверката и постъпилия отговор от митническата администрация на Индия по линия на международното сътрудничество. Действително отговорът на митнически власти на Индия представлява официален документ, но в него никъде не се посочва, че фактурата, представена при митническото деклариране на стоката от вносителя е неистинска, а само се обръща внимание, че е налице несъответствие в стойностите на двете фактури. Освен проверката по линия на международното сътрудничество, митническите органи не са извършили никакви други действия за изследване на въпроса коя е действителната митническа стойност, а само на база декларираните стойности при износа са приели, че фактурата при вноса не удостоверява действителната митническа стойност, който извод е немотивиран, поради което извършената корекция на декларираната митническа стойност се явява незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка - на ответника в настоящото производство следва да бъдат присъдени претендираните разноски, направени за адвокатско възнаграждение, в тази инстанция. Следва да бъде присъден редуциран размер, от доказания - 3720 лв., тъй като възражение от касатора в тази връзка е направено. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед слажността на изясняванията в касационното производство, настоящият съд намира, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1825.16 лв Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав