Решение № 2701 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2016 г.

Решение № 2701 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 134 от 3.02.2016 година по адм. дело № 466/2014 година на Административен съд – Бургас. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-020-2600/9700 от 27.12.2013 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ за кампания 2012 година, съдържащо отказ за финансово подпомагане на [фирма] и преписката е върната за ново произнасяне. Правят се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – [фирма] не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за допуснати нарушения на административните правила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от [фирма] против отказа на изпълнителния директор на ДФЗ да определи финансово подпомагане по мярка 214 АЕП в пълния размер на поисканата сума от 38823. 34 лева. Посочил е, че административният орган не е изяснил обстоятелствата от значение за случая, като не е взел предвид резултатите от всички извършени проверки на място, както и че по отношение на БЗС № 29221-48-3-1 недопустимата площ от застъпване е следвало да бъде отстранено в полза на жалбоподателя. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал общо заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2012 година по направления "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС1/" и "Поддържане на местообитанията на защитените видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места /ВПС4/". Площите и по двете направления са били одобрени за участие, както следва: седем парцела с обща площ 9, ЗЗ ха по направление ВПС4 и 93 парцела с площ 111, 44 ха по ВПС1. В хода на административната проверка, ДФЗ е установил наличие на 27 имота, заявени от повече от един земеделски производител, за които е издал уведомително писмо. По отношение на БЗС № 29221-48-3 с площ от 1, 77 ха е установено пълно застъпване със заявена от [фирма] площ. Поради представени от двамата производители документи за ползване на земята застъпването е останало неразрешено и площта е била приета за недопустима, а останалите застъпвания са били отстранени в полза на [фирма]. В административното производство са били извършени и три проверки на място, при които са констатирани нередности по отношение на част от заявените площи, за които има издадени контролни листове, подписани от жалбоподателя. Първата проверка е извършена на 28.09.2012 година от Б. Т., експерт при Регионален технически инспекторат /РТИ/ - Ямбол, назначена със заповед № 225580/14.09.2012 година. В контролния лист за проверка на място по мярка 214 АЕП е посочено, че общо декларираната площ е 111, 44 ха, а общо допустимата площ в стопанството е 17, 11 ха. Следващата проверка е назначена със заповед № 225579/14.09.2012 г., възложена е на същия експерт и е извършена в периода 17-28.09.2012 година. От обобщената информация в контролния лист по отношение на АП13 е посочено, че заявената площ е 111, 44 ха, а допустимата е 18. 88 ха, а за АП18_3 декларирана е площ от 9, ЗЗ ха, а допустима е 9, 29 ха. По подадено възражение от жалбоподателя е назначена нова проверка на място със заповед № 231416, извършена в периода 31. 10. -9.11.2012 година от С. Ц., експерт при Дирекция "Технически инспекторат" при Централно управление на ДФЗ. При нея са измерени само парцелите по подаденото от [фирма] възражение и е посочено, че за останалите парцели експертът е съгласен с констатациите на експерта от РТИ. При тази проверка е установено, че допустимите площи по АП13 са в размер на 47, 96 ха, а по АП18_3 – 9, 29 ха. Производството е приключило с издаване на оспореното уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане в размер на цялата поискана сума. В таблиците, като неразделна част от писмото са отразени заявената, установената, наддекларираната площ, ставката по съответната мярка и окончателните резултати. При общо заявени по АП13 – 111, 44 ха, са установени 0 ха. Наддекларираната площ е 16, 21 ха, което съставлява 17. 02% от заявената. По АП18_3 е установена площ в размер на 7, 56 ха, наддекларираната е 1, 77 ха, което е 23, 41%. Поради това не е оторизирана финансова помощ. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, представила основно и две допълнителни заключения. Вещото лице е констатирало значителна разлика в установените като допустими площи при извършените три проверки на място. По делото е назначена и съдебно-екологична експертиза, от която е видно, че в 21 от парцелите, заявени от [фирма], които са определени като недопустими са установени храсти, в които са налични гнезда на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България и Директива на Съвета 79/409/ЕИО от 2 април 1979 година за съхранението на дивите птици. В заключението е посочено, че запазването на храстите е от изключително важно значение за съхранението на популациите на редица застрашени и редки видове птици, а премахването им би довело до загуба на биоразнообразие в района и в национален мащаб. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че административният органедностранчиво и избирателно е оценил само част от доказателствените източници, без да обоснове причините, поради които е игнорирал останалите. Позовавайки се на материалноправните предпоставки по Наредба № 11 от 6.04.2009 година за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП и чл. 46 от Закона за биологичното разнообразие, съдът е приел, че земеделският стопанин е изпълнил изискванията на разпоредбите, които факти и обстоятелства не са изследвани от ДФЗ. Счел е, че административният орган не е съобразил и не е представил доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5/10.03.2010 година за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.);, което е в разрез с изискванията на чл. 35 АПК. За установеното застъпване на БЗС № 29221-48-3-1 по направление ВПС4 е посочил, че административният орган не е доказал провеждането на процедурата по чл. 17 и 18 (отм.); от Наредба № 5/27.02.2009 година за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. По тези съображения е приел оспореното писмо за незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението на [фирма] съобразно изложените в решението указания. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба процесуалният представител на ДФЗ отново се позовава на контролния лист от извършена проверка на място в периода 17-28.09.2012 г., в който са описани установените нередности за всеки един парцел поотделно. Твърди, че той не е оспорен в насрещната страна, поради което има обвързваща сила за съда и е неразделна част от обжалваното уведомително писмо. Възражението е неоснователно. От приложените по делото документи е видно, че на [фирма] са били извършени две проверки на място от експерт при РТИ-Ямбол и след подадено възражение е направена и трета-контролна проверка от експерт при Централното управление на ДФЗ в София. При сравнение на резултатите от извършените три проверки на място, вещото лице е констатирало значителна разлика в установените допустими площи, поради което правилно Административен съд – Бургас е приел, че административният орган едностранчиво и избирателно е оценил само част от доказателствените източници. Не става ясно как административният орган е стигнал до извода, че следва да откаже изцяло финансово подпомагане и на коя от трите проверки се е позовал. В случая, най-общо мотиви за отказа за подпомагане са изложени в колона 7 от таблицата по направление ВПС1 от уведомителното писмо – неспазване на базовите и други изисквания за съответното направление. Посочено е, че това нарушение е установено от контролиращото лице извършило проверка на място, назначена със заповед №№ 225579 и 225580, за която кандидатът е бил уведомен. В уведомителното писмо е отразено още, че на основание т. 6 "Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления по мярка АЕП" и т. 7 "Групиране на базовите изисквания по направления" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11/06.04.2009 година със заповед № РД-09-1117 от 17.08.2012 година на министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания, не се извършва плащане за 2012 година. Волята на административния орган обаче не става ясна, включително от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, приложена към административната преписка. Административният орган, при констатирани при извършване на административните проверки и проверките на място несъответствия между декларираните площи за подпомагане и одобрените такива, е длъжен да изясни на какво се дължат те, както и да опише в окончателния акт какви са причините, по които приема за установени площи допустими за подпомагане и такива, по отношение на които са налице основания за отказ. Административният орган има задълженията по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събира служебно доказателства за това. Това е израз на служебното начало в административния процес. Противно на твърдяното в касационната жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации досежно заявлението на оспорващия. В уведомителното писмо не се съдържат фактически основания за отказа за подпомагане по процесната мярка, и не е посочено точното правно основание, съгласно чл. 17 от Наредба № 11/06.04.2009 година. Не е посочено и защо органът цени едната от другата проверка на място и как е стигнал до извода за отказ от финансово подпомагане. Видно от контролните листи от проверките на място на служителя при РТИ – Ямбол в единия е посочено, че допустимата площ по АП13 е 17, 11 ха, а в другия 18, 88 ха, каквито констатации липсват в уведомителното писмо. От друга страна не е взето предвид, че в част от непочистените парцели има гнезда на застрашени видове птици и храстите и дърветата в тях не следва да бъдат премахвани, за да не бъде застрашена популацията им. Такива констатации се съдържат едва в извършената контролна проверка на място от експерт при ЦУ на ДФЗ, който е установил, че допустимата за подпомагане площ е в размер на 47, 96 ха и е посочил, в кои имоти храстите не могат да бъдат отстранени поради наличието на гнезда на редки птици. Същата теза е потвърдена и в заключението на назначената по делото съдебно-екологична експертиза. Вещото лице е посочило, че запазването на храстите е от важно значение за съхранението на популациите на редица застрашени и редки видове птици, а премахването им би довело до намаляване и загуба на биоразнообразието в района. Оттук следва извод, че административният орган при издаване на уведомителното писмо освен, че не е мотивирал решението си за отказ от финансово подпомагане не го е съобразил и с изискването на чл. 26 от Наредба № 11/2009 година. По отношение на направление ВПС4 органът е отказал финансиране поради установено застъпване на БЗС № 29221-48-3 в размер на 1, 77 ха с друг земеделски производител – [фирма]. В съдебно заседание от 3.06.2014 година представителя на [фирма] е посочил, че оспорва истинността на приложения по делото договор за наем за горепосочения имот, сключен между М. Д. Т. и [фирма]. Представителят на ДФЗ е заявил, че ще се ползва от оспорения документ. Съдът е задължил на основание чл. 192 ГПК [фирма] да представи сключения на 8.09.2011 година договор с М. Т.. На 27.10.2014 година по делото е постъпил отговор от [фирма], в който е посочено, че едноличният търговец не разполага с оригинал на договора за наем на имот № [номер] в землището на [населено място] църква. Административният орган не е могъл да знае и изследва наличието или липсата на документ за ползване на земята към момента на издаване на уведомителното писмо, но след установяване на този факт в съдебния процес следва при новото разглеждане на преписката да бъде съобразено и това доказателство. В случая съдът съобрази и факта, че всички тези обстоятелства са послужили, като основание за отмяна на уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, съдържащо отказ от субсидиране на същия бенефициент за същата стопанска година, но по мерките СЕПП и НР2. Отмяната е извършена с решение № 7812 от 15.12.2014 година по адм. дело № 9241/2013 година на АССГ. То също е обжалвано от ДФЗ и касационната жалба е приета за неоснователна с решение № 586 от 19.01.2016 година по адм. дело № 1893/2015 година на Върховния административен съд, трето отделение. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон също е неоснователен. Установеното от фактическа страна налага извод за незаконосъобразността на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Поради това настоящият състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение