Решение № 1226 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2018 г.
ВАСVIII отделение30.01.2019 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/27.07.2018 г. на Административен съд - гр. Ш., постановено по адм. д. № 134 по описа за 2018 г. на този съд. ОСЪЖДА Ж. Димов с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица], № [номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] да заплати на ОД на МВР град Ш. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1226 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Димов от [населено място], [улица], № [номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] против решение № 108/27.07.2018 г. на Административен съд - гр. Ш., постановено по адм. д. № 134 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Димов, депозирана чрез адв. Д. Нанев срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 - 0869 - 000293/26.03.2018 г. на ВПД Началник сектор ПП към ОД на МВР град Ш., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №[номер] на водач до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В полза на Областна дирекция на МВР - гр. Ш. са присъдени разноски в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. С. Д. съдът извършил неправилна преценка на свидетелските показания, както и сочи, че всички писмени доказателства са създадени в процедурата по установяване извършването на административното нарушение въз основа единствено на данните, снети от свидетеля Д. Йорданов. Касационните основания са конкретизирани подробно в жалбата на Димов, който иска съдът да пререши делото, като отмени ЗПАМ. Ответникът по КЖ - ВПД Началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Ш. я е оспорил с доводи, изложени от гл. юрк. И. Иванова в писмен отговор. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ, като се позовава и на практика на ВАС, обективирана в конкретно цитирани съдебни решения. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Със ЗПАМ № 18-0869-000293/26.03.2018 г. на ВПД Началник сектор ПП към ОД на МВР град Ш., на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на Ж. Димов в качеството му на водач на МПС временно е отнето СУМПС №[номер] до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на процесната ПАМ е отбелязано, че на 17.02.2018 г., около 01, 30 ч. в община Ш., на път Общински № SHU 182, на 6 км. преди вх...да на [населено място] в посока същия град, Д. като водач на МПС "Фолксваген голф" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Я. Цветкова: 1. При избиране скоростта си на движение водачът не се е съобразил с конкретните пътни условия и на дясна крива е загубил контрол над МПС, излиза в дясно по посока на движението и се завърта извън него; 2. Водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер алкотест 7510 № ARBA - 0092. Издаден е талон за медицинско изследване № 0014212, но водачът не е дал кръвна проба. Прието е, че Димов с това си действие нарушава чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 22 ЗАНН, чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена процесната ПАМ. Приложена е административната преписка, в която се съдържат АУАН № 617858/23.03.2018 г., талон за медицинско изследване № 0014212, оформен при отказ за подписване от страна на оспорващия, ИЗ № 2909 на МБАЛ - Ш., установяващо, че Димов е бил приет на 17.02.2018 г. в 4, 20 ч. в медицинското заведение с диагноза "Съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост". Съдът е разпитал като свидетели лицата: Д. Йорданов, Л. Георгиев, С. С., Б. Янков, Е. Билял, Ц. Кацаров, Г. Митев, Д. Дочев, Д. Христов, Д. Димитров, Д. Димитров. Гласните доказателства очертават два варианта на фактическата обстановка по делото: Очевидецът на ПТП Д. Йорданов е заявил, че първоначално автомобила е управляван от Л. Георгиев, който е спрял, разменявайки се с оспорващия, след което е станало пътното произшествие при управлението на Ж. Димов. С. Г. и Янков са дали показания първоначално, че Димов е счули ръката си по време на скандал до бунгалото в [населено място], където заедно с други лица са употребили алкохол. Пред полицейските органи свидетелите са казали, че процесното МПС е изчезнало, св. Георгиев и Симеонов тръгнали да го търсят по пътя към [населено място], където оспорващия паднал и си счупил ръката. Свидетелите Д. Светлинов и Д. Свиленов са били изпратени по сигнал за скандал в [населено място], посрещнати са от лицето подало сигнала - Д. Христов, като в едно от бунгалата е имало следи от кръв поради побоя. Звъннал телефон с изписано име "Л. ", което лице съобщило, че са катастрофирали, необходима е помощ за пострадалите. При така установените факти и обстоятелства административният съд е формулирал обосновани мотиви за издаване на обсъжданата ЗПАМ в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗдвП регламентира, че за управление на МПС с концентрация на алкохол, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага ПА - "временно отнемане СУМП на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца". Димов е отказал да бъде проверен с техническо средство алкотест 7510 № ARBA - 0092 за употреба на алкохол, което обстоятелство е безспорно по делото. Съставен е АУАН № 617858/23.03.2018 г., който на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Фактическите обстоятелства, описани в АУАН са относими и към налагането на процесната ПАМ. Доводите на касатора за неправилно обсъждане на гласните доказателства, са неоснователни. При тяхната преценка съдът е съобразил конкретно установените обстоятелства, свързани с качеството и заинтересоваността на свидетелите, личните им впечатления, мястото и начина на тяхното придобиване, съответствието на показанията с другите доказателства. Свидетелят Д. Йорданов, е водач на МПС и очевидец на размяната с Ж. Димов, след която е възникнало ПТП. Полицейските служители са възприели непосредствено думите на Йорданов, кореспондиращи с уврежданията по тялото на Димов и материалните щети по автомобила. Лицето на име "Л. ", звъннало по телефона е обяснило, че е станало ПТП и е необходима помощ за пострадалия. Ако жалбоподателят е считал, че става въпрос не за Л. Георгиев, а за различно от него лице, той е трябвало да докаже това си твърдение, което Димов не е направил по делото. Оспорващият не е опровергал и констатациите, съдържащи се в АУАН. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, изложени в обжалваното решение, налагащи извод за материална законосъобразност и обоснованост на ЗПАМ. Решението на административния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, касационната инстанция присъжда на ОД на МВР град Ш. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 22 ЗАНН
- чл. 171, т. 1
- чл. 174, ал. 3