Решение № 70 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2015 г.

Решение № 70 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и на "Т. И." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., против решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. и две касационни жалби - на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП и на "Т. И." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., против решение № 1619 от 05.08.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в мотивите и диспозитива на решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП обжалва решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. в частта му, с която е постановена отмяна на ревизионен акт (РА) № 261304316 от 30.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., частично потвърден с решение № 751 от 31.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Т. И." ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 08 и м. 09.2009 г. в общ размер на 41 178.62 лв. (поправен с решението за поправка на ОФГ на 42 178.62 лв.), по девет фактури, издадени от "Соня 2005" ЕООД и съответните лихви. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че от представените по делото доказателства - фактури, кантарни бележки, пътни листа, приемо-предавателни протоколи и др., се установява, че доставките на стоки са реални. От събраните доказателства не става ясно каква е ролята на "Соня 2005" ЕООД по спорните доставки, а се установява единствено, че ревизираното лице е доставило стоки от вида на процесните на "Зърнени храни - 99" ЕАД, "З. Т." АД и "З. Х." АД. От страна на доставчика не са представени никакви документи, че същият е разполагал с процесната стока, както и че собствеността върху нея е прехвърлена от доставчика върху ревизираното лице. Иска решението да се отмени в обжалваната част и РА да се потвърди в съответната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП обжалва решение № 1619 от 05.08.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. в частта му, с която е допусната поправка на ОФГ в основното решение по отношение на посоченият размер в диспозитива на решението, който вместо 41 178.62 лв., следва да се чете 42 178.62 лв. В останалата част решението за поправка на ОФГ в диспозитива и мотивите на решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. не е обжалвано и е влязло в сила. В тази касационна жалба е посочено единствено, че касаторът е обжалвал основното решение и счита, че решението за поправка на ОФГ също следва да бъде обжалвано, тъй като размерът на първоначално обжалваната с касационна жалба сума е по-малък от коригирания с решение № 1619 от 05.08.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П., т. е. от 41 178.62 лв. на 42 178.62 лв. Посочено е, че по същество на спора поддържа доводите изложени в касационната жалба срещу основното решение. Иска решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. да бъде отменено в частта, в която е отменен РА № 261304316 от 30.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., частично потвърден с решение № 751 от 31.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Т. И." ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 08 и м. 09.2009 г. в общ размер на 42 178.62 лв., по девет фактури, издадени от "Соня 2005" ЕООД и съответните лихви. Ответната страна - "Т. И." ООД в писмена молба е взела становище за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П.. Претендира разноски. "Т. И." ООД, гр. Х., обжалва решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 261304316 от 30.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., частично потвърден с решение № 751 от 31.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, а именно досежно спорните доставки на стоки по една фактура, издадена от "А. 2009" ЕООД в размер на 2 447.47 лв.; по фактури, издадени от "Б. - С" ЕООД, в общ размер на 38 854.47 лв.; по една фактура, издадена от "М. П." ЕООД, в размер на 3 960 лв. Касаторът твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Счита, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и погрешно е интерпретирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), поради което е достигнал до необосновани изводи. Съдът безусловно е приел констатациите на приходните органи в процесния РА. Решението в обжалваната част противоречи на практиката на Съда на Е. С. (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и на решението на СЕС по дело С-18/13. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част, като процесния РА бъде изцяло отменен и/или делото в обжалваната част да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото. Ревизираното лице обжалва решение № 1619 от 05.08.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. в частта му, с която е допусната поправка на ОФГ в основното решение по отношение на посоченият размер в диспозитива на решението, който вместо 41 178.62 лв., следва да се чете 42 178.62 лв. В тази касационна жалба е посочено единствено, че касаторът е обжалва решението за поправка на ОФГ по съображения изложени в депозираната жалба срещу решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. Претендира разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП не е взел становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби на директора на Дирекция "ОДОП" - П. са неоснователни, а тази на "Т. И." ООД е основателна. По касационните жалби на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП обжалва решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. в частта му, с която е отменен РА № 261304316 от 30.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., частично потвърден с решение № 751 от 31.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Т. И." ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2008 г., м. 08 и м. 09.2009 г. в общ размер на 41 178.62 лв. (поправен с решението за отстраняване на ОФГ на 42 178.62 лв.), по девет фактури с предмет на доставка "маслодаен слънчоглед", "слънчоглед" и "пшеница", издадени от "Соня 2005" ЕООД и съответните лихви. За да отмени РА в тази част, първостепенният съд е приел, че от представените фактури, кантарни бележки, пътни листа, приемо-предавателни протоколи, доказателства за извършен превоз, фактури за превоз на стоки и заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че доставките по издадените фактури на ревизираното лице от "Соня 2005" ЕООД са реални, поради което съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на РА в тази част и го е отменил. Решението е правилно в тази част. Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от представените по делото доказателства - фактури, кантарни бележки, пътни листа, приемо-предавателни протоколи и др., се установява, че доставките на стоки са реални. Правилно решаващият съд е приел, че за извършените доставки от "Соня 2005" ЕООД в хода на административното и съдебното производство са представени многобройни и достатъчно убедителни доказателства относно наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит, и конкретно - за реалността на доставките. Още по време на административното производство са представени приемо-предавателни протоколи към всяка фактура с посочени имена за приел и предал стоката и са положени подписи и печати на доставчика и на ревизираното лице, от които се установява приемо-предаването на процесните стоки. По делото са е представена декларация за произход на стоката и фактури за закупена стока от вида на процесните от предходни доставчици, поради което настоящият състав намира, че доставчикът е разполагал със стока от вида на процесната. По предходните доставки са представени пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки. Освен това по делото са представени доказателства за транспортиране на процесните стоки - фактури за платен от доставчика транспорт и товарителници с посочен изпращач "Соня 2005" ЕООД и получател ревизираното лице. Не е спорно, че по делото са представени и доказателства за проследяваща реализация на процесните стоки. От същите се установява, че ревизираното лице е доставило стоки от вида на процесните на "Зърнени храни - 99" ЕАД, "З. Т." АД и "З. Х." АД. Настоящият състав намира, че административния съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ. На страница 5 от заключението по ССЕ е видно, че ревизираното лице е купило общо 583618 кг. пшеница и слънчоглед от доставчика и е продало 586 820 кг. зърно през съответните периоди на зърнобази "Зърнени храни" АД, "Папас олио" АД и "З. Т." АД. По изложените съображения решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С решение № 1619 от 05.08.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. съдът правилно е допуснал поправка на ОФГ в основното решение, в частта в която е отменен процесният РА, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в диспозитива на решението, който вместо 41 178.62 лв., следва да се чете 42 178.62 лв. В касационната жалба е посочено единствено, че касаторът е обжалвал решението за поправка на ОФГ по съображения, изложени в депозираната жалба срещу решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. Настоящият състав намира, че размерът на отказания данъчен кредит правилно е поправен от 41 178.62 лв. на 42 178.62 лв., защото при математическо сборуване на ДДС по деветте фактури, издадени от доставчика се получава сумата от 42 178.62 лв. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП следва да бъде отхвърлена. По касационната жалба на "Т. И." ООД: Касаторът обжалва решението в отхвърлителната му част досежно спорните доставки на стоки по една фактура, издадена от "А. 2009" ЕООД в размер на 2 447.47 лв.; по фактури, издадени от "Б. - С" ЕООД, в общ размер на 38 854.47 лв.; по една фактура, издадена от "М. П." ЕООД, в размер на 3 960 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата на дружеството в горепосочената част, първоинстанционният съд е анализирал приложимите в случая правни норми на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС и е приел, че законосъобразно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на дружеството. За да достигне до този резултат съдът е посочил, че не са ангажирани безспорни доказателства от страна на ревизираното лице, включително и в съдебното производство, с които да се установи, че реално е прехвърлена собствеността върху процесните стоки от доставчиците към ревизираното дружество, както и че доставчиците са разполагали с процесните стоки, тъй като доставчиците не са открити на посочените адреси. Решението е неправилно. Настоящият състав намира, че касационната жалба на ревизираното лице срещу решение № 1619 от 05.08.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. в частта му, с която е допусната поправка на ОФГ в основното решение по отношение на посоченият размер в диспозитива на решението, който вместо 41 178.62 лв., следва да се чете 42 178.62 лв. следва да се приеме като допълнение към касационната жалба с която се обжалва постановеното решение по същество на спора, защото в тази касационна жалба е посочено единствено, че касаторът е обжалва решението за поправка на ОФГ по съображения изложени в депозираната жалба срещу решение № 1209 от 12.06.2015 г., по адм. дело № 2452/2014 г. по описа на Административния съд - П. Първоинстанционният съд е достигнал до необосновани правни изводи, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и погрешно е интерпретирал заключението на вещото лице по ССЕ. Още по време на ревизията са представени достатъчно доказателства въз основа, на които се доказва, че доставките на рапица от "А. 2009" ЕООД, на пшеница и ечемик от "Б. - С" ЕООД и на пшеница от "М. П." ЕООД са реални. По отношение на доставката на "А. 2009" ЕООД е представено копие на процесната фактура, приемо-предавателен протокол с имена, подписи на приел и предал и печати на двете дружества, както и доказателства, че доставчикът е разполагал със сграда за съхранение на зърно. Представени са и кантарни бележки от "Захарни храни - 99" ЕАД с посочен доставчик ревизираното лице и превозвач "А. 2009" ЕООД. По време на ревизионното производство са представени копия на издадените фактури от "Б. - С" ЕООД, удостоверение по чл. 24 ЗСТЗ, декларация от търговец на зърно за произход, договор за нает склад от доставчика, договор от 03.01.2008 г. за покупко-продажба на селско-стопанска продукция, сключен между ревизираното лице и доставчика, приемо-предавателни протоколи към всички фактури с подписи на лицата приели и предали стоките и кантарни бележки, издадени от "Зърнени храни" АД с посочен доставчик ревизираното лице. Във връзка с доставката на пшеница от "М. пазар" ЕООД по време на ревизията е представено копие на издадената фактура, приемо-предавателен протокол с подписи и доказателства за последваща реализация на стоката. Настоящият състав намира, че ненамирането на доставчиците на адресите им и непредставянето от тяхна страна на доказателства, че са разполагали с процесното количество стока, както и непредставянето на достатъчно доказателства за транспортиране на спорните стоки не може да се третира във вреда на ревизираното лице при положение, че по време на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи въз основа на които се установява предаването на стоките от доставчиците - "А. 2009" ЕООД, "Б. - С" ЕООД и "М. П." ЕООД и приемането й от страна на ревизираното лице. От представените протоколи се установява реалното предаване на стоките и прехвърлянето на собственост. Освен това във връзка с доставката от "А. 2009" ЕООД е представена кантарна бележка от "Захарни храни - 99" ЕАД с посочен доставчик ревизираното лице и превозвач "А. 2009" ЕООД. По доставките на "Б. - С" ЕООД, са представени кантарни бележки, издадени от "Зърнени храни" АД с посочен доставчик ревизираното лице, като обстоятелството, че в кантарните бележки е посочено, че стоката е прехвърлена от ревизираното дружество на "Зърнени храни" АД, не представлява аргумент за нереалност на доставките, тъй като от представените доказателства в хода на административното производство се установява, че стоките действително са били продадени впоследствие от ревизираното лице на "Зърнени храни" АД, което действително съставлява още една индиция за реалност на процесните доставки. По делото не е било спорно, че спорните стоки са били предмет на последваща реализация от страна на ревизираното лице. От заключението на вещото лице е видно, че закупените стоки от тримата доставчици като количество и вид отговарят на продадената в последствие стока от ревизираното лице на "Зърнени храни - 99" ЕАД, "З. Т." АД и "З. Х." АД. Основателно е и позоваването на касатора на практиката на СЕС. С. изложеното в решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Като е достигнал до противоположни изводи и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в горепосочените му части, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА и в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, сумата от 2 225 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото следва да бъдат присъдени претендираните разноски в полза на ревизираното дружество за първата инстанция в допълнителен размер на 1 409 лв. и за касационната инстанция в размер на 725 лв., съобразно своевременно представените списъци по чл. 80 ГПК и представените доказателства за направени разноски. За двете инстанции следва да се присъдят разноски в общ размер на 2 134 лв. Водим от горното и на основание чл. 221,, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,