Решение № 9558 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11279/2017 г.

Решение № 9558 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11279/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А. БГ" ЕООД със седалище в с. Г. Ч., община К.. Жалбата е против решение № 123 от 09.08.2017 г., постановено по адм. дело № 107/2017 г. от Административен съд К.. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 03-РД/881 от 20.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта по т. II, позиция 4, с която на "А. БГ" ЕООД, е отказано финансиране на част от разходите за изграждане на "Фотоволтаична централа до 200 kW, в размер на 349 791.35 лв., поради прилагане на референтни цени. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 03-РД/881 от 20.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в оспорената й част и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 123 от 09.08.2017 г., постановено по адм. дело № 107/2017 г. от Административен съд К., е отхвърлена жалбата на "А. БГ" ЕООД против заповед № 03-РД/881 от 20.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта по т. II, позиция 4. С тази част на "А. БГ" ЕООД е отказано финансиране на част от разходите за изграждане на "Фотоволтаична централа до 200 kW, в размер на 349 791.35 лв., поради прилагане на референтни цени. Отказаното финансиране е основано на чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 20/, във вр. с чл. 48, § 2. д) от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемите форма и същият е мотивиран. Приел е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Съдът е приел за неоснователни възраженията на оспорващия относно утвърждаването и прилагането на референтни цени след подаване на заявлението за подпомагане. Приел е, че има нарушение на чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20, тъй като административният орган следвало да оповести списък на разходите, за които се прилагат референтни цени, още преди приемането на заявления за подпомагане. Това нарушение обаче не било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с одобрения списък се оповестявали не самите цени, а разходите, респективно активите, за които се определят референтни цени. Съдът се е позовал на заключението по назначената съдебна експертиза, въз основа на която е приел, че административният орган правилно е определил допустимите за подпомагане разходи и съответно недопустимите такива. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според изложеното в заповед № 03-РД/881 от 20.04.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта й по оспорваната т. II, позиция 4, на "А. БГ" ЕООД е отказано финансиране на част от разходите за изграждане на "Фотоволтаична централа до 200 kW, в размер на 349 791.35 лв., поради прилагане на референтни цени. Отказаното финансиране е основано на чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба № 20 /изм./ във вр. с чл. 48, § 2. д) от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. Правното основание е постановяване на отказ за частично финансиране като процесния е чл. 30, ал. 10, изр. 2 от Наредба № 20 /изм./, според който Разплащателната агенция извършва съпоставка между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, като одобрява за финансиране разхода до по-ниския му размер. Редът и начина на определяне на референтните разходи и оценка на основателността на предложените за финансиране разходи са регламентирани в чл. 30, ал. 8 и ал. 9 от Наредба № 20 /изм./. Според съдържанието на тези разпоредби преди последното им изменение с ДВ бр. 102/2017 г., Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. В случая заповедта за определяне на периода на прием на заявления за подпомагане е заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на министъра на земеделието и храните. По делото няма събрани доказателства за датата на публикуване на тази заповед според изискването на чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20 /изм./. Но доколкото с тази заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. като период за прием на заявления за подпомагане по процесната подмярка е определен 30.11.2015 г. - 18.12.2015 г., следва да се приеме, че заповедта е публикувана най-късно до началната дата на прием на заявления за подпомагане - 30.11.2015 г. Съобразно с това и на основание чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20 /изм./ съгласуван от министъра на земеделието и храните списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, е следвало да се приеме до 30.11.2015 г. В случая се установява, че до тази дата не е имало такъв списък. Заявлението за подпомагане на "А. БГ" ЕООД е подадено на 16.12.2015 г., към която дата също не е имало списък по чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20 /изм./, който да включва фотоволтаични системи, каквато е заявена за финансиране от "А. БГ" ЕООД с подаденото заявление за подпомагане на 16.12.2015 г. Списък по чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20 /изм./ е приет едва на 21.06.2016 г. със заповед № 03-РД/1960 от 21.06.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени пределни референтни цени в лева без ДДС, като пределни разходи при доставка и монтаж на фотоволтаични /соларни/ системи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Неправилно той е приложен за извършване на преценка за основателността на заявения от "А. БГ" ЕООД разход за изграждане на фотоволтаична централа. Така е, защото след като референтни разходи не са били определени, то основателността на искането за подпомагане е следвало да се прецени чрез сравняване на представени три оферти по реда на чл. 30, ал. 11 от Наредба № 20 /изм./. Това е изрично посочено в тази разпоредба. Според нея за всеки заявен за финансиране разход, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по чл. 30, ал. 9, кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС. И. има изрична регламентация за случая, в който заявен за финансиране разход към датата на подаване на заявлението за подпомагане не е включен в списъка по чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20 /изм./. При изрична законова регламентация не може да се приеме, че е приложим приетия по-късно списък по чл. 30, ал. 9 от Наредба № 20 /изм./. Административния съд неправилно е приел, че се установявало от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че списъците с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи са публикувани на интернет страницата на ДФЗ. Този извод е необоснован, тъй като в приетата по делото експертиза липсват направените от съда констатации. Напротив - вещото лице също е посочило, че констативната част на експертизата - в отговора на четвърти въпрос, че фотоволтаични системи не фигурира в списъка с определени референтни разходи, поради което няма как да се извърши съпоставка по чл. 30, ал. 10 от Наредба № 20 между определения референтен разход и предложения за финансиране от кандидата. Също необосновано първоинстанционният съд е приел, че дружеството е представило таблица за допустимите инвестиции, като в пункт II, колона 12 /номер по ред от списъка с разходите, за които РА има определени референтни цени/, е посочил номерата на активите от списъка, за които от Фонда има определена референтна цена /л. 43/. В действителност в представената от кандидата на л. 43 от делото "таблица на допустимите разходи" фотоволтаичната централа е в първия, а не във втория раздел, а колона 12 за нея е непопълнена. С оглед на тези доводи, обжалваното решение е неправилно. Затова то следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменена заповедта на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в оспорваната й част по т. II, позиция 4. С оглед изхода на спора е основателна и претенцията на касатора "А. БГ" ЕООД за присъждане на направените в производството пред двете съдебни инстанции разноски по делото. Същите са както следва: по първоинстанционното производство - 1700 лв. д. т. и 125 лв. за експертиза и по касационното производство - 850 лв. д. т. Или общо разноските му са в размер на 2675 лв. Разноските са своевременно поискани, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на касатора от бюджета на органа, издал оспорения административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,