Решение № 4111 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 204/2025 г.

ВАСОсмо отделение16.04.2025 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло, като неправилно Решение 24550/22. Ноември 2024 г. на Административен съд София Град, постановено по адм. д. 8392 по описа за 2024 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна жалбата на М. инвест ЕООД, против РА Р 22220423003904 091 001/05.03.2024 г., издаден от М. Й. С., орган, възложил ревизията и М. С. С., ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение 910/02.07.2024 г. на Директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, с който акт е установено по ЗКПО за данъчен период 2022 г. намаление на данъчната загуба с 39 039,75 лева, а по ЗДДС за д.п. от м.07.2022 г. до м.12.2022 г. са установени задължения за главници и лихви, както следва: за д.п. м. 07.2022 г. главница 3 372,89 лева и лихви 634,03 лева; за д.п. м.08.2022 г. главница 598,48 лева и лихва 107,35 лева; За д.п. м.09.2022 г. главница 843,58 лева и лихва 144,28 лева; За д.п. м.10.2022 г. главница 598,10 лева и лихви 97,14 лева; За д.м. 11.2022 г. главница 1 342,68 лева и лихва 206,89 лева; За д.п. м.12.2022 г. главница 1 047,11 лева и лихва 151,75 лева.

ОСЪЖДА "М. инвест" ЕООД, притежаващо ЕИК 204192411, с адрес в гр. София, [адрес] да заплати на Националната агенция по приходите сумата общо в размер на 2 502 лева - разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП против Решение 24550/22. Ноември 2024 г. на Административен съд София Град, постановено по адм. д. 8392 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отменен РА Р 22220423003904 091 001/05.03.2024 г., издаден от М. Й. С., орган, възложил ревизията и М. С. С., ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение 910/02.07.2024 г. на Директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, с който акт е установено по ЗКПО за данъчен период 2022 г. намаление на данъчната загуба с 39 039,75 лева, а по ЗДДС за д.п. от м.07.2022 г. до м.12.2022 г. са установени задължения за главници и лихви, както следва: за д.п. м. 07.2022 г. главница 3 372,89 лева и лихви 634,03 лева; за д.п. м.08.2022 г. главница 598,48 лева и лихва 107,35 лева; За д.п. м.09.2022 г. главница 843,58 лева и лихва 144,28 лева; За д.п. м.10.2022 г. главница 598,10 лева и лихви 97,14 лева; За д.м. 11.2022 г. главница 1 342,68 лева и лихва 206,89 лева; За д.п. м.12.2022 г. главница 1 047,11 лева и лихва 151,75 лева. В полза на М. инвест ЕООД са присъдени разноски в размер на 1 250 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният съд е изместил доказателствената тежест, липсват надеждни доказателства за това по какъв начин и от кого е ползван предоставения авмтомобил, бил ли е на разположение по начин, позволяващ ползването доначислен ДДС, на основание чл.82, ал.1 вр. с чл.9, ал.3, т.2 ЗДДС. Обобщава, че липсват доказателства, от които да е видно, че процесният автомобил е използван както за икономическата дейност, така и за лични цели на ревизирания субект и в какво съотношение е хипотезата по чл.26, т.1 ЗКПО - разходи, несвързани с дейността. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски. Ответникът по касация М. инвест ЕООД, притежаващо ЕИК 204192411 я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от адвокат пълномощник. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Със ЗВР Р - 22220423003904 020 001/03.07.2023 г. е възложена ревизия на М. инвест ЕООД с предмет установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. и за задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 28.12.2018 г. до 31.05.2023 година. За резултатите е съставен РД, а ревизията е приключила с издаването на РА. Индивидуалният административен акт е потвърден при административното обжалване. М. инвест ЕООД е декларирало получена услуга от UNEXPECTED FACILITY MANAGEMENT GMBH, Германия с VAT DE320442525. Услугата е свързана с ползване за дружеството под наем на МПС Ауди S8 TFSI , рег. [рег. номер]. Поради смесената употреба на МПС, както за стопански, така и за лични нужди, е депозирана декларация от М. инвест ЕООД за възприет метод за разграничаване разходите за стопанска дейност и лично ползване на горепосоченото МПС в размер на 25%. Ревизиращият екип е определил данъчна основа за облагане с ДДС и за признаване на разходи при облагането с корпоративен данък в размер на 50 на сто за лично ползване и 50% за икономическата дейност на дружеството. Поради тода е начислен ДДС за доставки по чл.9, ал.3, т.2 ЗДДС вр. с чл.27, ал.2 от закона. Административният съд е счел, че липсват основания за промяна на декларираният от М. инвест ЕООД начин на ползване на наетия автомобил. Позовал се е на приетото в Решение на СЕС по дело С 153/11, аргументирайки се, че доказателствената тежест пада вържу приходната администация и на практика на ВАС, обективирана в Решение 3125/23.03.2023 г. по адм. д. 7539/2022 г., Решение 950/02.02.2022 г. по адм. д. 6046/2021 г., Решение 4774/14.04.2021 г. по адм. д. 9549/2020 година. Административният съд е отменил оспорения РА, като незаконосъобразен. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон. По делото са приложени пътни листи за изминати километри, предимно в градски условия, като листите касаят пътувания до Варна и Пловдив, въпреки, че процесния обект се намира в град София. При това положение е основателно оплакването на касатора за недоказаност на връзката между пътуванията и икономическата дейност на РЛ. Липсват командировъчни заповеди и отчети към тях, които да установят целта на цитираните пътувания с автомобила. Обстоятелството е от решаващо за правния спор значение, особено като се съобрази и, че пътните листи съставляват типови бланки с подпис без конкретизирано име на техният съставител и печат на дружеството. Оттук следва извът за неустановеност на факта дали наетият автомобил е бил използван през работните дниединствено за служебни цели, още повече че липсва изработен, конкретен механизъм за предоставяне на автомобила за и ползванто му. Предварителният механизъм е следвало да съдържа ясна информация за разпределяне на разходите, които съответно да бъдат отчетени при определяне на данъчната основа. Доколкото процесният актив е автомобил, то при нейното установяване се вземат предвид, освен изминатият пробег в километри, така също и продължителността на ползването, отчетено в дни и часове. В случая този механизъм за разпределяне на разходите за лични и за стопански цели, не е оповестен документално на РЛ, респективно не е доказано дали механизмът е прилаган последователно в "М. инвест" ЕООД. Такъв механизъм не е представен и на приходните органи по време на ревизията. С оглед на тези мотиви, се налага изводът, че ревизионният акт е законосъобразен и обоснован, поради което първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу индивидуалния административен акт. Разноски: В двете съдебни производства, директорът на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от юрисконсулт, който е направил искане за присъжадне на разноските по делото. Съгласно представеният списък те включват: 2 428,86 лева - юрисконсултски възнаграждения за производствата пред АССГ и пред ВАС, Осмо отделение и 73,15 лева - държавна такса. Искането за присъждане на разноски е основателно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени