Решение № 385 от 18.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1149/2013 г.

Решение № 385 от 18.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1149/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 15.05.2013 г, за възобновяване на НОХД № 26/13 по описа на Районен съд, Мездра, по което е постановено определение от 12.03.13 г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което са решени въпросите за наказателната отговорност на М. Г. М., който е осъден, за това, че на 20.09.2012 г в землището на [населено място], общ. Р., без редовно писмено позволително, е отсякъл и извозил дърва за огрев, на стойност 60 лв, собственост на Г. Б. В., Ц. И. П. и Б. Ц. Ц., като случаят е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, е осъден на "пробация", включваща "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от шест месеца, с периодичност три пъти седмично, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като за престъплението, предмет на споразумението, е приложима хипотезата на чл. 78а НК. Иска се да бъде отменено определението, по реда на Гл. 33 НПК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е направено от Главния прокурор, в интерес на осъдения е и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Районният съд, Мездра, е допуснал нарушение на материалния закон, като е одобрил споразумението във вида, в който му е представено от страните, без да вземе предвид, че, в случая, е приложим чл. 78а НК. Предпоставките на чл. 78а НК са налице, тъй като за престъплението по чл. 235, ал. 6 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до една година, "пробация" или глоба, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. За отстраняване на допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не се налага отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на Гл. 33 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане. Нарушението може да бъде отстранено, като, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК /което произнасяне е в интерес на осъдения /бъде приложен чл. 78а НК от касационния съд /в този смисъл е ТР № 1 от 25.10.2011 по т. д. № 1/11 ОСНК ВКС/. При това положение, определението, с което е одобрено споразумението /имащо последиците на влязла в сила присъда/ следва да бъде изменено, като деецът бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба, в размер на 1 000 лв. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I НО,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на председателстващия състава Смятам, че делото във ВКС трябваше да завърши съобразно с искането на главния прокурор да бъде върнато за ново разглеждане в районен съд. Случаят не е между онези, за които се отнася цитираното тълкувателно решение - това е очевидно от неговия диспозитив, но не следва от мотивите към него. С постановеното от ВКС решение съдът се произнася не само като последна, но и като първа инстанция - определението за одобряване на споразумението не е всъщност съдебния акт, с който "въпросът за отговорността е бил решен от предходна[та] инстанция, като на подсъдим осъдения вече е наложено наказание" (т. 2.1. от мотивите към ТР 1/2011 г. Решаването на дело по реда на глава двадесет и девета от НПК се извършва именно със споразумението - това е казано още в заглавието на самата глава - към него са прикрепени "последиците на влязла в сила присъда" (чл. 383, ал. 1 НПК). Смятам освен това, че определянето на конкретното наказание е в противоречие с изискванията за неговата справедливост.