Решение № 4403 от 10.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Василев, чрез процесуалния си представител адв. Д. Павлова, против решение 3944/16 юни 2021 г., постановено по адм. д. 12202/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Василев против заповед 18-8873 от 27 август 2019 г. на началника на СГКК, с която, на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отказано изменението в КККР на [населено място], състоящо се в нанасяне на И с идентификатор 44063.6226.4885 в съответствие с границите на част от имот 794 от стар кадастрален план на [населено място], изработен 1955 г. извън границите на УПИ І-556, кв. 48, съгласно документ за собственост и по проект в цифров и графичен вид. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Преценката на наличните по делото доказателства обуславя безспорен извод за наличието на спор относно правото на собственост върху част от имот с идентификатор 44063.6226.3102. Установено е, че заявеното на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР изменение на КККР чрез нанасяне на имот с проектен идентификатор 44063.6226.4885, с площ 1214 кв.м., отговарящ на границите на имот с пл.794 от стар кадастрален план на [населено място] от 1955 г., засяга имот с идентификатор 44063.6226.3102, като се намалява площта му от 1806 кв. м. на 1689 кв. м., за който са вписани данни за собственост Е. Додов и М. Додова. Последните са направили изрично възражение относно исканото вписване. За тях са налице двете условия - вписване в КР като носители на права и изразеното несъгласие с промяната. Правилно решаващият съд е приел, че е налице отрицателна материално правна предпоставка за изменение на КККР до разрешаването му по съдебен ред, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Безспорно е, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по предявен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, респ. чл.108 от ЗС, но и когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Извън компетентността на административния орган и на административния съд е проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни. Предвид изложеното законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед 18-8873/27.08.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. София. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците Додови следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски в размер на по 500 лева за един адвокат. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав