Решение № 1296 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2010 г.

Решение № 1296 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 730 от 20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1275 от 2009 г. на Административния съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменения с него административен акт (респ. отхвърляне жалбата срещу същия) и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Желязко Тодоров Диманов от с. Искра, обл. Пловдивска - не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С решение № 730 от 20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1275 от 2009 г. Административният съд - Пловдив е отменил решение № 138 от 2.07.2009 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5003284661 от 13.03.2009 г. на ръководителя на отдел "ПО" при РУ "СО" - Пловдив, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване на Желязко Тодоров Диманов. Пенсионните органи са приели, че лицето нямало изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст, тъй като осигурителният стаж за периода 1.10.1975 - 13.05.1988 г. се зачитал за трета категория, вместо за втора, както било направено предложението в трудовата книжка и в удостоверението на осигурителя. Предмет на съдебния спор е категорията на труда, положен в описания период, през който Диманов е работил като шофьор на товарен автомобил към смесена селскостопанска бригада в с. Брягова за "Първомай Автотранспорт" ЕООД - гр. Първомай. За да отмени решение № 138 от 02.07.2009 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5003284661 от 13.03.2009 г. на ръководителя на отдел "ПО" при РУ "СО" - Пловдив, и върне преписката за издаване на административен акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, административният съд е приел, че за спорния период от 1.10.1975 - 13.05.1988 г., през който Диманов е работил като шофьор на товарен автомобил в "Първомай Автотранспорт" ЕООД - гр. Първомай намира приложение разпоредбата на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) и лицето има основание да ползва по-благоприятната за него втора категория. Този извод е обоснован и се основава на годни писмени доказателства. Административният съд правилно е приел, видно от приложените по делото два броя удостоверения от "Първомай Автотранспорт" ЕООД - гр. Първомай и констативен протокол, съставен от контролен орган на РУ "СО" Пловдив, че по отношение на процесния стаж се изпълняват условията на т. 66и от ПКТП (отм.). Пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Необосновано са игнорирани записванията в трудовата книжка на осигуреното лице. С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Предвидено е мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл, и възраст 57 години без да е налице изискване трудът да е полаган непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьорите, превозващи селскостопанската продукция. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява и с трудови книжки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от приложените доказателства по делото се установява, че лицето е изпълнявало длъжността "шофьор" в "Първомай Автотранспорт" ЕООД - гр. Първомай, извозвал е селскостопанска продукция и трудът положен от него за времето от 1.10.1975 - 13.05.1988 г., следва да се зачете при условията на т. 66и от ПКТП (отм.). Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради незачитане на цитирания период за осигурителен стаж са незаконосъобразни и като ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд - шесто отделение,