Решение № 253 от 11.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. Пенев, със съдебен адрес [заличен текст], съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение 573/31.03.2022 г., постановено по КАД 255/2022 г. по описа на Административен съд Плевен. В нея се излагат доводи за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Иска се отмяна на соченото определение. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията , чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на искането. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, участвала в производството по постановяване на определението и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. За да се произнесе по него, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 5 от АПК. С определение 1711 от 22.12.2021 г., постановено по адм. д. 972/2021 г. по описа на Административен съд Плевен е оставена без разглеждане жалбата на Р. Пенев против протокол 5/06.08.2015 г. на Комисия по изпълнение на наказанията към [заличен текст] и против заповед 810/12.08.2016 г. на Началника на Затвора [заличен текст]. Наред с това е оставено и без разглеждане искането за спиране предварителното изпълнение на цитираните протокол и заповед и производството по делото е прекратено. С определение 573/31.03.2022 г., постановено по КАД 255/2022 г. по описа на Административен съд Плевен е оставено в сила определение 1711 от 22.12.2021 г., постановено по адм. д. 972/2021 г. по описа на Административен съд Плевен. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл.239, т. 5 от АПК предвижда, че заинтересованата страната може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Такива конкретни нарушения не се твърдят, а и не се установява да са налице. Молителят не е бил лишен по никакъв начин от участие в производството. То е образувано и по негова частна жалба, която е разгледана от административния съд и по която е постановено определението, чиято отмяна се иска. Всъщност доводите са за неправилност на определението, които доводи не могат да бъдат обсъждани в производството по отмяна. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК и искането следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед правните изводи на настоящия състав по основателността на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена от процесуалния представител на ответника в съдебното заседание, се явява основателна. Пенев следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение