Решение № 17278 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13597/2011 г.

Решение № 17278 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13597/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3755 от 26.07.2011 г., постановено по адм. д. 1856/11 г. Административен съд - София град, първо отделение, 18-ти състав, е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на Валентина Атанасова Добрянова от гр. София, Долни Лозен, ул. "Ракита" № 6, сумата от 205 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 7 962,90 лв. за периода от 19.01.2011 г. до 19.04.2011 г. включително, като е отхвърлил иска за заплащане на лихва върху същата сума за периода от 08.02.2010 г. до 18.01.2011 г. в размер на 779,19 лв., както и относно претендирани разноски в размер на 318 лв. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Валентина Атанасова Добрянова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи исковата й претенция изцяло. Претендира се присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба министерство на правосъдието чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Срещу постановеното решение в осъдителната му част е подадена касационна жалба от министерство на правосъдието чрез пълномощника му адв. Евгени Христов. С молба от 19.10.2011 г. същият е заявил, че оттегля подадената касационна жалба, като на това основание с протоколно определение от 12.12.2011 г. същата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено в тази му част. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си административният съд е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на Валентина Атанасова Добрянова от гр. София, Долни Лозен, ул. "Ракита" № 6, сумата от 205 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 7 962,90 лв. за периода от 19.01.2011 г. до 19.04.2011 г. включително, като е отхвърлил иска за заплащане на лихва върху същата сума за периода от 08.02.2010 г. до 18.01.2011 г. в размер на 779,19 лв., както и относно претендирани разноски в размер на 318 лв. В осъдителната част поради оттегляне на жалбата решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. За да отхвърли претенцията за законна лихва върху дължимо обезщетение по чл. 104 от ЗДСл. от 7 962,90 лв. за периода от 08.02.2010 г. до 18.01.2011 г. в размер на 779,19 лв. административният съд е приел, че съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. обезщетението се дължи след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което преди тази дата не е налице неизпълнение на задължение за заплащане на парично обезщетение, поради което и лихвата за забава върху дължимото обезщетение в конкретния случай се дължи от 19.01.2011 г. - датата на която е влязло в законна сила решението за отмяна на заповед № ЛС-05-54 от 16.10.2009 г. до датата на плащането му - 20.04.2009 г. В този смисъл съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че лихва върху обезщетението се дължи от датата на подаване на исковата молба за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. По отношение на претендираната сума от 318 лв., представляваща направени разноски от жалбоподателката за водене на делото административният съд е приел, че искът е неоснователен съгласно чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изложени са мотиви, че ищцата не е представлявана от адвокат в производството, като поради плащане на обезщетението е оттеглила иска в тази му част, както и че липсват доказателства възнаграждението по представения договор за правна защита и съдействие да е заплатено за изготвянето на процесната искова молба. Решението на административния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. По отношение на решението в отхвърлителната му част за лихвите в касационната жалба се прави оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че с издаването на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното й правоотношение спрямо нея е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, което поражда задължение за заплащане на обезщетение, поради което съгласно чл. 84 от ЗЗД длъжникът изпада в забава е без да бъде поканен, поради което се дължи лихва върху обезщетението от датата на поканата - чл. 86 от ЗЗД, а не от датата на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Направеното оплакване е неоснователно. Заплащането на обезщетение по чл. 104 от ЗДСл. при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е своеобразно проявление на института на непозволеното увреждане и принципа, че всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму. Същият обаче има свое специфично проявление в отношенията, които се създават между държавата и държавния служител при и по повод на изпълнение на държавната служба. В този смисъл разпоредбите на Закона и задълженията и договорите, които урежда института на непозволеното уреждане, се явяват общи по отношение на разпоредбите на Закона за държавния служител, които уреждат заплащането на обезщетение в случаите на незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. изрично определя, че служителят има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не повече от 10 месеца. Но в хипотезиса на правната норма е изрично определено условието, при наличието на което това право възниква - когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или съда. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени и от нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, която определя, че иск може да се предяви след отмяна на административния акт, съответно чл. 206 от АПК, според която разглеждането на отделения иск за обезщетение продължава в същия съд след влизане в сила на решението за обявяване на нищожност или отмяна на акта. При наличие на нарочна регламентация относно момента, от който може да бъде търсена претенцията за заплащане на обезщетение в резултат на незаконно прекратяване на служебното правоотношение, то не може да бъде прилага по аналогия регламентацията на института на непозволеното увреждане, съответно изпадането в забава при неизпълнение на облигационни отношения, каквато теза застъпва касаторката. При тава тълкуване на закона първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по назначаването изпада в забава, съответно дължи заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила в обжалваната му отхвърлителна част на лихвите. Решението следва да бъде оставено в сила и в обжалваната му част за претендирани разноски в размер на 318 лв. Наведените доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че въпросната сума е заплатена като адвокатски хонорар по адм. д. № 1856/2011 г., са неоснователни и не почиват на фактите по делото. Въпросната разписка за заплатени 300 лв. адвокатски хонорар се намира като копие на л. 33 от първоинстанционното дело № 1856/2011 г. на Адм. съд - София град. В договора за правна помощ и съдействие е записано изрично, че сумата е заплатена за проучване, изготвяне на жалба и искова молба по адм. д. № 14371/09 г. на ВАС. От извършена справка в информационната система на съда настоящата инстанция установи, че по въпросното дело е постановено решение № 10452 от 16.08.2010 г., с което е отменена Заповед № ЛС-05-54 от 16.10.2009 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 21 и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл., и на основание чл. 97 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, на Валентина Атанасова Добрянова от гр. София, Лозен, п. к. 1151, ул. "Ракита" № 6, държавен служител на длъжност главен експерт в отдел "Обществени поръчки" на дирекция "Инвестиции, обществени поръчки, управление на собствеността и стопанските дейности" в Министерството на правосъдието, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"; прекратено е производството по искането за възстановяване на Валентина Атанасова Добрянова от гр. София, Лозен, п. к. 1151, ул. "Ракита" № 6 на заеманата длъжност, както и е отхвърлен иска предявен от Валентина Атанасова Добрянова от гр. София, Лозен, п. к. 1151, ул. "Ракита" № 6 срещу Министерството на правосъдието за сумата 15 000.00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобрзната Заповед № ЛС-05-54 от 16.10.2009 г. на министъра на правосъдието, заедно със законната лихва от деня на уволнението до окончателното изплащане на главницата. По същото дело е постановено и определение № 11114 от 29.09.2010 г., с което Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Валентина Атанасова Добрянова с ЕГН 6309220158 с адрес гр. София 1151, Долни Лозен, ул. "Ракита" № 6 направените деловодни разноски в размер на 300 (триста) лв., представляващи разходи за един адвокат. По подадена касационната жалба спрямо решението и частна жалба спрямо определението от страна на министерство на правосъдието е образувано адм. д. № 13765/2010 г., по което е постановено решение № 858 от 18.01.2011 г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия. Със същото решение № 10452 от 16.08.2010 г., постановено по адм. д. № 14371/2009 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, е оставено в сила. В този смисъл следва да бъде прието, че разноските на жалбоподателката за водене на дело са присъдени в производството по отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и не могат да й бъдат присъждани втори път. Не са налице доказателства, че страната е направила други разноски за водене специално на претенцията по адм. д. № 1856/2011 г. на Административен съд - София град, за да могат те да й бъдат присъдени. От друга страна, силата на присъденото нещо на влязлото в законна сила съдебно решение се разпростира и по отношение на разноските за водене на процеса и след приключването на адм. д. № 14371/09 г. по описа на ВАС, по което дело са представени доказателства за въпросните разноски, този въпрос не може да бъде пререшаван отново в производството за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., което е самостоятелно и различно. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила и в тази му част. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение,