Решение № 6628 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2018 г.

Решение № 6628 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Г., от [населено място], подадена чрез пълномощниа адвокат Т. Б. против решение № 271 от 12.06.2018 г. по адм. дело 526 по описа на 2017 г. на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата му противРешение № 1012-04-34#1/16.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане с №О-4-999-314077/26.04.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – В. Т., и са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По обстоятелствено изложените оплаквания в касационната жалба се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски двете съдебни инстанции. Ответникът- Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – В. Т. чрез юрисконсулт М. В. изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд-В. Т. е решение № 1012-04-34#1/16.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Г. Г. срещу разпореждане с №О-4-999-314077/26.04.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – В. Т. С последното на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено оисгуряване на Георгиев е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Съдът е приел, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в полза на осигурителя "Кар комерс 1"ЕООД, не е осигурено лице по смисъла на чл. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не са налице предпоставките за изплащане на обезщетението. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че пред ТП на НОИ – В. Т. е направено искане от "Кар комерс 1" ЕООД с вх. №Р14-04-000-00-00000263448/28.01.2016 г. и болничен лист №Е20164346327 за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на Г. Г.. Представен е трудов договор, от съдържанието на който се установява, че на 05.10.2014 г. между страните по него – "Кар комерс 1" ЕООД и Георгиев е уговорено последния да престира работната си сила като "управител продажби и маркетинг" на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 2 400 лв., като работникът следва да постъпи на работа на същата дата или в седемдневен срок от предоставяне на екземпляр от сключения трудов договор и уведомлението по чл. 63, ал. 1 от КТ. Представено е и нотариално заверено пълномощно от 04.09.2014 г., с което Георгиев е упълномощен от управителя на "Кар комерс 1" ЕООД на основание чл. 26 от ТЗ за генерален търговски пълномощник. Съгласно чл. 27 от ТЗ упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис, а отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с договор. В настоящия случай липсва представен сключен договор между страните по смисъла на чл. 27 от ТЗ. В хода на административното производство са предприети действия за проверка на осигурителя "Кар комерс 1" ЕООД. В представените годишни данъчни декларации за 2014 г. са декларирани нулеви приходи и разходи – 4 661, 29 лв. съответно счетоводен финансов резултат – счетоводна загуба – 4 661, 29 лв. а за 2015 г. – нулеви приходи и разходи – 36 255, 32 лв. съответно счетоводен финансов резултат – счетоводна загуба – 36 255, 32 лв. Към момента на проверката "Кар комерс 1" ЕООД има регистрирани 2 бр. действащи трудови договори и 0 броя прекратени трудови договори. Подадени са уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. От задълженото лице са подавани в нормативно определените срокове декларации обр. 1 за всички подлежащи на осигуряване при него лица върху действително изплатените, начислени/неначислени възнаграждения до месец 02. 2015 г. Дружеството е подавало в нормативно определените срокове декларации обр. 6 до месец 02. 2015 г. за всеки месец в пълния размер на дължимите ЗОВ и данък по ЗДДФЛ върху действително изплатените, начислени/неначислените възнаграждения, но не е внасяло в нормативно определените срокове дължимите ЗОВ. В хода на административното производство са издадени задължителни предписания №ЗД-1-04-00157935 от контролен орган на ТП на НОИ – В. Т. на основание чл. 108, ал. 1, т. З от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност за представяне на оригинали и заверени копия за периода от 18.08.2014 г. до 18.07.2016 г. включително на: разчетно-платежните ведомости с начислените и получени трудови възнаграждения и отчетни форми за явяването/неявяването на работа на осигурителя "Кар комерс 1" ЕООД, за всички назначени по трудови правоотношения лица, уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени и прекратени трудови договори в ТД на НАП, длъжностни характеристики на лицата, допълнителни споразумения към трудов договор, молби и заповеди за ползван платен и неплатен отпуск, заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с лицата, като в указания срок такива не са представени. Издадени са и Задължителни предписания №ЗД-1-04-00169394/22.08.2016 г. на "Кар комерс 1" ЕООД за представяне на оригинали и заверени копия за периода от 18.08.2014 г. до 22.08.2016 г. включително на: оборотна ведомост или книга на приходите и книга на разходите, хронологичен опис счетоводните записвания и други документи свързани с начисляването им от осигурителя на "Кар комерс 1" ЕООД. В посочения срок исканите документи не са представени. В резултат на това с Констативен протокол №КВ-5-04-00178804/27.09.2016 г. на контролен орган при ТП на НОИ- В. Т. е направено заключение, че не може да бъде извършена проверка за коректността на подадените данни в Регистъра на осигурените лица за работещите по трудови правоотношения от осигурителя "Кар комерс 1" ЕООД и обстоятелствата извършвана ли е търговска дейност от осигурителя за периода от месец август 2014 до месец август 2016 г. По делото са приложени писма № 585/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – В. Т. и 880/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Свищов, от които се установява, че е образувана преписка № 585/2016 г. по описа на ВТОП, по сигнали от ТП на НОИ – В. Т. и ТД на НАП – В. Т. относно съмнения за наличието на основания за изплащане на болнични листи на служителите на "Кар комерс 1" ЕООД. С Постановление от 04.07.2017 г. на прокурор във ВТОП преписка № 585/2016 г. по описа на ВТОП е изпратена по компетентност на РП Свищов за преценка наличието на данни за извършено престъпление по чл. 209, чл. 212 и чл. 311 от НК. В хода на извършената предварителна проверка са събрани обяснения от управителя на "Кар комерс 1" ЕООД, от които е видно, че фирмата не е извършвала дейност, той реално не е изпълнявал длъжността на "управител", дал е пълномощно на жалбоподателя и не знае какво е правил той от името на "Кар комерс 1" ЕООД. С оглед на така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че Георгиев реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с "Кар комерс 1" ЕООД, каквото е и становището на административния орган. Съдът е приел, че Георгиев не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КСО, защото реално не е осъществявал трудова дейност по създаденото с "Кар комерс 1" ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че на основание чл. 10 КСО осигуряването не е възникнало, поради което правилно ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал плащане по представения болничен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20164346327 жалбоподателят следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното от лицето плащане от ДОО, който не е бил установен от Георгиев при условията на главно и пълно доказване в процеса. При липса на доказателства в тази насока, обосновани и в съответствие с материалния закон са изложените съображения от административния съд, че Георгиев фактически не е извършвал трудова дейност за периода 05.10.2014 г. - до януари 2016 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?. С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят разграничи съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В случая осигурителното правоотношение между касатора и ТП на НОИ – В. Т. е формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. Правата и задълженията на страните по осигурителните правоотношения, се основават на вече възникналото трудово правоотношение. Установените от административния орган факти по реда на контролните производства по КСО, които се възприемат и от първоинстанционния съд, обосновават правилната му преценка досежно обстоятелството, че търговецът работодател на Георгиев не е извършвал реално стопанска и икономическа дейност, респ. жалбоподателят не е полагал фактически труд за съответния осигурителен период, който се изисква по чл. 40, ал. 1 КСО. Релевираните възражения от ответника, че лицето не е осъществявало трудовата дейност, за изпълнението, на която е сключил договора от 05.10.2014 г., по същество представляват оспорване на съдържанието на трудовия договор. Последният е частен диспозитивен документ, който има само формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда. Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК е единствено по отношение авторството на частния диспозитивен документ. По настоящото дело не са оспорени подписите на страните по трудовия договор, но се поддържа от административният орган липса на реално започване и осъществяване на трудова дейност от лицето. На осн. чл. 74 от Кодекса на труда, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До обявяването на трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. В разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ изрично е посочено, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, в тежест на жалбоподателят е било да докаже, че фактически е започнал да изпълнява задълженията си като управител продажби и маркетинг. Индиция, че не е възникнал правопораждащият осигурителните му права факт, е и обстоятелството, че по делото пред административния съд страната не представя копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция по приходите. Доколкото договорът не е оспорен от директора на ТП на НОИ – В. Т., не е обявен за недействителен по предвидения за това в закона ред (чл. 74 от Кодекса на труда), същият обвързва валидно страните по създалата се облигационна връзка, но не и съда досежно недоказания факт, който се явява последица от сключването му, а именно страната реално да постъпи на работа (чл. 63, ал. 4 КТ). Качеството на Георгиев на търговски пълномощник, без фактически да осъществява действията съобразно предоставените му права по чл. чл. 26, ал. 1 от Търговския закон също не е доказателство, за наличие на възникнало осигурително правоотношение. С оглед на изложеното касационната инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. Не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на решението на Административен съд В. Т., поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не се следват сторените и поискани съдебни разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са заявени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение