Решение № 15849 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2013 г.

Решение № 15849 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Василев Стоилов от гр. София срещу заповед № К-4841/10.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли за отмяната на административния акт и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № К- 4841/10.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи на Георги Василев Стоилов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода 15.02.2012 г. до 20.09.2012 г., като началник на РУП-Сливница при ОДМВР-София, в качеството си на административно-наказващ орган, при установени административни нарушения с АУАН е използвал служебното си положение за облага на трети лица, като е издал наказателни постановления с № № 264/10.05.2012 г.; 95/27.02.2012 г.; 129/14.03.2012 г.; 122/14.03.2012 г.; 350/16.05.2012 г.; 367/01.06.2012 г.; 259/10.05.2012 г.; 532/06.07.2012 г.; 366/01.06.2012 г.; 716/20.09.2012 г.; 90/15.02.2012 г.; 383/01.06.2012 г.; 421/22.06.2012 г.; 530/18.07.2012 г.; 311/16.05.2012 г.; 411/22.06.2012 г.; 611/20.08.2012 г. и 541/06.07.2012 г., с определени от него административни наказания под предвидения минимум, значително по-ниски от законоустановените. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 7. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-3205/25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи. На 11.04.2013 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Стоилов е запознат със справката на 11.04.2013 г. В срока по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР е депозирал възражение рег. № 6559/2013 г. Същият е дал писмени обяснения от 1.04.2013 г., както и допълнителни писмени обяснения от 8.04.2013 г. и от 12.04.2013 г. Изготвено е становище от 18.04.2013 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К-4841/10.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР и Глава шеста от ППЗМВР. Същата е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващият орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 09.05.2013 г., когато преписката е изпратена на министъра на вътрешните работи, като заповедта е издадена на 10.05.2013 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказано е извършеното нарушение, като е издал наказателни постановления с определени от него административни наказания под предвидения законоустановен минимум, с оглед на което е използвал служебното си положение за облага на трети лица, което е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение, съгласно нормата на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Не се спори, че жалбоподателят е поставил резолюция "Да" с дата и подпис върху изброените актове за установяване на административни нарушения, но в дадените от него обяснения е посочил, че при запознаването с изброените актове се е предоверявал на инспектор Тони Павлов и изписаното от него предложение върху бланката. Налице са и доказателства в административната преписка, установяващи посоченото в заповедта за уволнение нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. Доводите, които се правят от жалбоподателя, че заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като в нея не е посочено в какво се изразява дисциплинарното нарушение, място и обстоятелства при които е извършено, разпоредбите, които са нарушени и доказателства въз основа на които е установено са неоснователни. Същата съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В акта са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението (за периода 15.02.2012 г. до 20.09.2012 г., като началник на РУП-Сливница при ОДМВР-София, в качеството си на административнонаказващ орган, при установени административни нарушения с АУАН е използвал служебното си положение за облага на трети лица, като е издал наказателни постановления с № № 264/10.05.2012 г.; 95/27.02.2012 г.; 129/14.03.2012 г.; 122/14.03.2012 г.; 350/16.05.2012 г.; 367/01.06.2012 г.; 259/10.05.2012 г.; 532/06.07.2012 г.; 366/01.06.2012 г.; 716/20.09.2012 г.; 90/15.02.2012 г.; 383/01.06.2012 г.; 421/22.06.2012 г.; 530/18.07.2012 г.; 311/16.05.2012 г.; 411/22.06.2012 г.; 611/20.08.2012 г. и 541/06.07.2012 г., с определени от него административни наказания под предвидения минимум, (значително по-ниски от законоустановените), както и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено - по делото са приложени издадените от инспектор Георги Стоилов наказателни постановления. Жалбоподателят в настоящото производство е наказан за деяние, което е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, извършено в посочения по-горе период от време. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР, тъй като дисциплинарното производството е възложено на лице, което е пряко заинтересовано от изхода на разследването. Възражението за неправилно участие на гл. инспектор Борислав Георгиев Пунев (ВНД началник отдел "ОП" при ОДМВР-София), който е чл. на дисциплинарно разследващия орган определен да извърши проверка по отношение на Стоилов е неоснователно и недоказано. Няма данни за наличие на обстоятелства по чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР относно гл. инспектор Пунев, а именно да е заинтересован от изхода на разследването или да има отношения със Стоилов, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. От друга страна в цитираната разпоредба е посочено, че ако има такива съмнения лицето се отстранява по свой почин или от участник в производството. В чл. 239, ал. 4 от ППЗМВР е регламентирано, че искането за отстраняване се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Не са представени доказателства в тази посока, недоказан е и доводът за съмнения в обективността и безпристрастността на разследващия орган. Освен това проверяваните от разследващия орган факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на жалбоподателя се потвърждават от представените по делото писмени доказателства, както и от представените от служителя писмени обяснения. Наведените в жалбата доводи за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР относно това, че не са събрани доказателства относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелства при които е извършено нарушението, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата му са неоснователни. Видно от приложеното по делото становище с рег. № 7009/18.04.2013 г. комисията е обсъдила настъпилите последици от поведението на Стоилов - при определяне /налагане/ на глоби с наказателни постановления, значително по-ниски от установените, на нарушители са спестени суми, което е довело до изгода и облагодетелстване на трети лица, а държавният бюджет е ощетен със значителни суми. Предвид на изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,