Решение № 68 от 21.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 338/2009 г.

Решение № 68 от 21.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 338/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 943 от 26.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 641 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 591/2008 г. на Д. окръжен съд в частта относно отхвърляне на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за лозе от 5, 8 дка в землището на гр. Б., м. "Ю". В касационната жалба се поддържа, че в тази част решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Искът на Р. С. М. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се основава на твърдението й, че имотът - лозе от 5, 8 дка в землището на гр. Б., местността "Ю" е принадлежал на нейната наследодателка Й, която пък ги има по наследство от бившия собственик Е. Б., видно от съдебно решение за делба от 1962 г., според което наследодателката на ищцата Й има дял от 1/8 ид. ч. От тези и други доказателства по делото е установено, че Е. Б. е притежавал и други имоти, които са възстановени на наследниците му в максималния допустим размер по чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от ЗТПС, поради което е прието, че за лозето от 5, 8 дка наследниците имат право само на обезщетение по реда на чл. 35 ЗСПЗЗ, но не и за възстановяване. По тези съображения е направен извод, че искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ подлежи на отхвърляне. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в тази част решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВС - т. 3 от ТР № 2/1996 г. на ОСГК на ВС, в която е дадено разяснение за предмета на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно утвърдената съдебна практика предмет на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността, а самото възстановяване е последващо действие и се извършва от поземлената комисия. В закона са уредени няколко способа за възстановяване на имота- в стари реални граници, в нови реални граници с план за земеразделяне, със земя от общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове. Във всички случаи обаче начинът на обезщетяване се определя след като на лицето е признато правото за възстановяване на бившата земеделска земя, а това става след подаване на заявление до поземлената комисия. Когато е пропуснат срока за подаване на заявление правото за възстановяване може да се установи по съдебен ред с предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Признатото право за възстановяване /което съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ означава установяване притежаването на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС/ е обща предпоставка за самото възстановяване, независимо по какъв начин ще се извърши последното. По тези съображения в т. 3 на ТР № 2/96 г. е указано, че начинът на възстановяването е извън предмета на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Във връзка с данните по настоящото дело следва да се приеме, че това се отнася и до случаите по чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ, когато трябва да се установи право за възстановяване на незаявени в срок земеделски земи, надвишаващи по количество размерите, определени в чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от ЗТПС (отм.), за които съгласно чл. 35 ЗСПЗЗ собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове. По изложените съображения следва да се приеме, че искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за лозе от 5, 8 дка е основателен, тъй като е установено, че наследодателят на ищцата /респ. неговите наследници в съсобственост/ са притежавали този имот към момента на образуване на ТКЗС и за него не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение