Решение № 4872 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2009 г.

Решение № 4872 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лилия Иванова Велинова от гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Румяна Гледжарска от САК, срещу решението от 19.05.2009 г., постановено по административно дело № 2677 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III-Е състав, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Експертно решение № 0578/5.05.2004 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК по общи заболявания при СБАЛССЗ - ЕАД, гр. София № 0753 от 25.02.2004 г., като е прието, че не е налице причинна връзка "трудова злополука" относно смъртта на Веселин Пенев Велинов (съпруг на жалбоподателката), починал на хх.хх.хххх г. Посочените касационни основания за отмяна се свеждат до необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия и заинтересованата страна - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) не са ангажирали становища по касационната жалба. Заинтересованата страна - Мая Веселинова Велинова в съдебно заседание и с писмена защита поддържа доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение на Софийския градски съд и моли да се отмени същото. Заинтересованата страна - "СОМАТ" АД, гр. София (осигурител на починалия Веселин Пенев Велинов), в писмено становище от упълномощения юрисконсулт Марияна Димитрова оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на Лилия Иванова Велинова от гр. София - наследница на починалия на 21.02.2003 г. Веселин Пенев Велинов, б. ж. на гр. София, против Експертно решение № 0578/5.05.2004 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК по общи заболявания при СБАЛССЗ - ЕАД, гр. София № 0753/25.02.2004 г., с което не е приета причинна връзка "трудова злополука" по отношение смъртта на Веселин Пенев Велинов - шофьор на международни превози към "СОМАТ" АД, водач на тежкотоварен автомобил марка "Мерцедес Бенц - Актрос, модел 1843 LS. С постановеното решение Софийския градски съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка, като неоснователна. В мотивите на съдебния акт е посочено, че оспореното ЕР на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания № 0578 от зас. № 076 от 5.05.2004 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК общи заболявания № 0753 от зас. № 038 от 25.02.2004 г. и не е приета причинна връзка "трудова злополука" с настъпилата на 21.02.2003 г. по време на командировка в Англия смърт на Веселин Пенев Велинов, е постановено от компетентна лекарска комисия при спазване нормите на приложимата при издаването му Наредба за експертиза на работоспособността /НЕР - обн. ДВ, бр. 61/2000 г., отм. бр. 47/2005 г./, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържа изискуемите реквизити, мотивирано е и са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Първоинстанционният съд е основал изводите си на събраните по делото писмени доказателства, установяващи здравословното състояние на Веселин Велинов - същият е бил с регистрирана през 1999 г. изява на сърдечна систолна дисфункция, кардиомегалия и ПЛББ от ЕКГ, страдал е от изразена ИБС с тежки склеротични промени в коронарните съдове, поставила го в групата на болни от ИБС с висок риск, което заболяване е потвърдено от назначената по делото тройна медицинска експертиза. В заключението си вещите лица проф. д-р Тодор Николов Даскалов - специалист по кардиология и вътрешни болести, д-р Николай Иванов Стойчев - кардиолог и интернист и д-р Божидар Иванов Димов - кардиолог са посочили, че "смъртта на Веселин Пенев Велинов е причинена от остър миокарден инфаркт, възникнал на фона на тежка коронарна атеросклероза, обхващаща всички съдове на сърцето. Болестният процес се е развивал с години под влияние на множество рискови фактори, поради което не приемаме причинна връзка и злополука, свързани с обстоятелствата, при които се е намирал. Те се приемат като отключващ фактор на естествено подготвеното фатално събитие". При тези данни е направен извод, че жалбата срещу ЕР на НЕЛК № 0578 от зас. № 076 от 5.05.2004 г. и потвърденото с него ЕР на ТЕЛК № 0753 от зас. № 038 от 25.02.2004 г. е неоснователна и не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Решението на Софийския градски съд е правилно и изводите като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Легалната дефиниция на понятието трудова злополука се съдържа в чл. 55 от КСО, който е в сила от 1.01.2000 г. и е действал при смъртта на наследодателя на жалбоподателката. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Следователно - не всяко увреждане на здравето при трудовата дейност може да се приравни на трудова злополука, а само това, който е станало внезапно. В настоящия случай няма внезапно увреждане на здравето на наследодателя на жалбоподателката (сега касаторка) и следователно - не може да става въпрос за трудова злополука, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Въз основа на медицинската документация вещите лица потвърждават, че е установено с категоричност и са диагностицирани още през 1999 г. значими рискови фактори - Артериална хипертония, кардиална форма и дислипедимия. Регистрираният тогава на ЕКГ - ляв бедрен блок доказва наличието на миокардна склероза, по повод на която Веселин Маринов е ползвал на два пъти продължителен отпуск по болест. Причината за възникването на миокардния инфаркт, довела до естествената смърт на лицето, е в резултат на еволюцията на коронаро-атеросклероза под многогодишно въздействие на съществуващите рискови фактори. Физическото и психическото напрежение са само отключващ фактор на фаталното състояние. Дори условията на труд да са влошили състоянието му, причината за смъртта си остават общите заболявания, което изключва причинна връзка трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 68, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), не се считат за трудова злополука болести от каквото и да е естество, като: инфаркти, инсулти, епилепсия, душевни болести, артериосклероза, високо кръвно налягане, диабет. С оглед на гореустановените обстоятелства поддържаните в касационната жалба доводи за причинна връзка между смъртта на шофьора на международни превози с тежките и напрегнати условия на труд се преценяват като неоснователни. Оспореното експертно решение, с което не е призната причинна връзка по повод трудова злополука, е издадено при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба Софийският градски съд е постановил правилно решение. Твърдяните касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,