Решение № 67 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2016 г.

Решение № 67 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на съделителката – ответница Ж. И. Я. от [населено място], [жк], вх. 4, ет. 6, ап. 106, срещу решение № 611 от 09.05.2016 г. по в. гр. дело № 236/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав, с което е потвърдено решение № 5093/16.12.2015 г. на Варненски районен съд – ХІІ състав по гр. дело № 1656/2014 г. в частта му, с която е допусната на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба на апартамент № 106, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ 92 кв. м., самостоятелен обект с идентификатор 10135.4505.117. 1. 16 съгласно кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със заповед № РД 18-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, състоящ се от три стаи, кухня – трапезария, баня, тоалет, килер, входно антре, заедно с прилежащото му избено помещение № 106 и с 1. 0815% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, между касаторката и съделителя – ищец В. В. И. от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13, при равни квоти – по 1/2 ид. ч. Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и поради нарушения на материалния и процесуалния закони, тъй като въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, при което е достигнал до неправилния извод, че процесният апартамент е съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти и че презумпцията за съвместен принос в придобиването му чрез договор за продажба по време на брака между съделителите не е оборена. Моли то да бъде отменено като неправилно, а вместо него – постановено ново решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен поради липса на съсобственост между страните, тъй като процесният апартамент е придобит по време на брака между страните с изцяло лични, извънсемейни, средства на бившата съпруга – касаторката, подарени й от нейната майка. В случай, че съдът приеме, че не може да се установява пълна трансформация, при наличие на брачно споразумение, според което придобитите по време на брака движими и недвижими вещи остават в идеална съсобственост, моли да бъде призната частична трансформация съобразно посочените дялове в отговора на исковата молба, подаден от адв. Ж. Г. Ответникът по касационната жалба – съделителят В. В. И. не подава отговор на касационната жалба. С определение № 26 от 18.01.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /1985 г. – отм./, респективно чл. 23, ал. 2 СК? По този правен въпрос е постановено ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което щом в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.); , съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.); , съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. Горепосоченото разрешение е задължително за съдилищата, вкл. за ВКС, поради което следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: Предявеният иск е за делба на процесния апартамент, с правно основание чл. 34 ЗС. Въззивният съд, приемайки за установено, че съделителите - бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод на 03.06.2014 г., са придобили по време на брака си, с договор за продажба от 11.01.1996 г., обективиран в нот. акт № 91, том 1, нот. дело № 234/1996 г. на нотариус А. Т. при Варненски районен съд, процесното жилище в режим на съпружеска имуществена общност, е допуснал делбата му на основание чл. 34 ЗС, при необорена презумпция за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК - при равни дялове за съделителите. Възражението на ответницата Я. за пълна трансформация на лично имущество в придобития по време на брака апартамент е счетено за неоснователно. Въззивният съд е заключил, че в одобреното по бракоразводното дело споразумение по чл. 49, ал. 5 СК между страните, последните са обективирали волята си да останат съсобственици, като то ги обвързва спрямо изявлението им за наличие на съсобственост върху вещта. Макар да са посочили в това споразумение, че процесният апартамент остава в идеална съсобственост, без посочване на конкретни дялове, решаващият съд е намерил, че следва да се предполага установената от закона в чл. 28 СК съсобственост при прекратяване на съпружеската имуществена общност, при равни дялове за бившите съпрузи. Посочил е също, че признаването на съсобствеността в бракоразводното споразумение дерогира възможността страните да се позовават впоследствие на пълна трансформация на лични средства по чл. 23, ал. 1 СК, като няма пречка да релевират частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, каквато не е установена по конкретното дело. Атакуваното въззивно решение досежно равенството на дяловете на съделителите по допуснатата делба на процесното жилище е неправилно. Изводът на въззивния съд, че възможността за позоваване на пълна трансформация на лични средства в придобития по време на брака апартамент е дерогирана от признатата съсобственост в споразумението между страните по чл. 49, ал. 5 СК в бракоразводния процес, е правилен. Той произтича от разбирането за договорния характер на споразумението, което обвързва страните по него /бившите съпрузи/ по въпросите за наличието на съсобственост върху посоченото в него имущество и за дяловете в нея, когато те са посочени като размер. Това договорно съгласие на страните изключва възможността в следващ исков процес да се установява пълна трансформация на лично имущество или различни квоти, т. е. частична трансформация на лично имущество при други квоти. Когато в одобреното от бракоразводния съд споразумение бившите съпрузи са постигнали съгласие само за наличие на съсобственост върху определено имущество, без да са визирали конкретни квоти или са посочили, че имуществото остава в обикновена или идеална съсобственост, не може да се установява пълна трансформация по чл. 23, ал. 1 СК. В последната хипотеза остава само възможността да се установява по исков ред частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, т. е. различните /неравни/ дялове в съсобствеността. Това е разрешението произтичащо от задължителните постановки на ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС, възприето и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 205 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 215/2012 г., ІІ ГО; решение № 74/29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/2015 г., І ГО на ВКС и др.. Приемайки, че пълната трансформация по чл. 23, ал. 1 СК е изключена по процесното правоотношение, въззивният съд е разгледал възражението на съделителката Я. за частична трансформация на дарени й от майка й парични средства за закупуване на процесното жилище, релевирано в отговора на исковата молба, депозиран от първоначалния й процесуален представител – адв. Ж. Г. и обективирано в доклада по делото. По това възражение е счел, че посочената в нот. акт № 91, том 1, нот. дело № 234/1996 г. на нотариус А. Т. при Варненски районен съд продажна цена от 130 000 неденом. лв. е симулативна, като действителната цена е 1 130 000 неденом. лв., установена с предварителен договор от 1995 г., сключен между продавачите и бившите съпрузи – купувачи и съдържащ техните подписи, счетен за начало на писмено доказателство /основание за допускане на гласни доказателства по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК/. Разглеждайки горепосочения предварителен договор като разписка, удостоверяваща плащането от купувачите на продавачите на част от договорената продажната цена, въззивният съд е счел, че преди сключване на окончателния договор купувачите са заплатили на продавачите сумата 330 000 неденом. лв. /последният факт е удостоверен в и върху самия предварителен договор от 1995 г./. Останалата част от действителната продажна цена в размер на 800 000 неденом. лв., е заплатена в деня на нотариалното изповядване на продажбата, който факт се установява от представеното от ответницата платежно нареждане с дата 11.01.1996 г. за изтеглена същата сума от банковата й сметка в "СЖ Експресбанк". Горепосочените фактически и правни изводи са правилни, съобразени с приетите в процеса доказателства, и се споделят от настоящия съдебен състав. Въпреки изслушаните по делото гласни доказателства, ангажирани от ответницата /свидетелските показания на Р. Г. и Д. С. /, допустими в хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК /удостоверение от "СЖ Експресбанк" АД, според което не може да бъде представено исканото извлечение за движението по влоговата сметка на ответницата, от която е изтеглена на 11.01.1996 г. сумата 800 000 неденом. лв., поради това, че архивът на банката не се съхранява за период от повече от 10 години назад във времето/, неопровергани от гласни доказателства на ищеца /такива не са ангажирани/ или от други доказателства в процеса, установяващи влагането при закупуване на процесния апартамент на подарените от майката на бившата съпруга 500 000 неденом. лв., които майката е взела назаем от сестра си с цел горепосоченото дарение в полза единствено на дъщеря й Я., второинстанционният съд необосновано е заключил, че не може да се установи със сигурност произходът на тези средства – лични на съпругата или семейни. При съвкупната преценка на относимите гласни и писмени доказателства се налага извода, че подарените от майката на ответницата Я. 500 000 неденом. лв. като лично дарение на дъщеря й, след Нова година, м. януари на 1996 г. /когато е сключен и договора за продажба на процесното жилище/ са участвали в заплащането на част от договорената продажна цена именно като подарени лично на бившата съпруга. Последното е безспорно установено от неопроверганите гласни доказателства, ангажирани от ответницата, според които майката е подарила тези средства с единствения мотив да надари дъщеря си, така както преди това е надарила втората си дъщеря с друго жилище. Доколкото цялата останала неплатена част от продажната цена в размер на 800 000 лв. е постъпила по сметка на продавачите от влогова сметка на съделителката Я., с извършения в деня на нотариалната сделка – 11.01.1996 г. банков превод, единственият възможен извод е, че подарените от майката 500 000 неденом. лв. са били внесени по влога на дъщерята и след това престирани на продавачите като част от договорената действителна цена на процесното жилище. Изводът, че сумата по влога на ответницата е била набрана по време на брака, при действието на СК от 1985 г. (отм.); , предвиждащ режим на общност и по отношение на паричните влогове, при което презумпцията за семейния характер на вложената сума от 500 000 неденом. лв. при закупуване на процесното жилище, не е оборена, е произволен, непочиващ на приетите по делото доказателства и на приложимия материален закон. Според приложимия чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.); вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Следователно подарените на бившата съпруга от майка й 500 000 неденом. лв., макар по време на брака й с ищеца и макар постъпили по влоговата й сметка, набрана по време на брака, на основание чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.); съставляват лично имущество на бившата съпруга, изключено от съпружеската имуществена общност. По изложените по – горе съображения възражението за частична трансформация на лично имущество на бившата съпруга в размер на 500 000 неденом. лв. в придобитото по време на брака жилище, е основателно. Установената в настоящото производство частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК в размер на 500/1130 ид. ч. /500000/1130 000 = 500/1130 следва да бъде съобразена при определяне на дяловете на съделителите в съсобствеността върху процесния апартамент. Останалата 630/1130 ид. ч. /630000/1130 000=630/1130 от жилището съставлява съпружеска имуществена общност, тъй като ответницата не обори в процеса презумпцията за съвместен принос при придобиването й по време на брака. Всеки от съделителите след прекратяване на брака с развод, притежава равни дялове от последната или по 315/1130 ид. ч. /равна на 315000/1130 000/. Следователно делбата на процесния апартамент следва да бъде допусната при следните квоти: за ищеца 63/226 ид. ч. = 315/1130 ид. ч., придобити на основание прекратена с развод съпружеска имуществена общност и за ответницата 163/226 ид. ч. = 815/1130 ид. ч., от които 315/1130 ид. ч., придобити на основание прекратена с развод съпружеска имуществена общност и 500/1130 ид. ч., на основание частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК. Обжалваното въззивно решение в частта досежно квотите, при които е допусната на основание чл. 34 ЗС делбата на процесното жилище е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което да бъдат определени горепосочените дялове в процесната съсобственост. В останалата обжалвана част, като правилно, то следва да бъде потвърдено. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,