Решение № 389 от 4.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1105/2013 г.

Решение № 389 от 4.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1105/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Х. Т. срещу нова въззивна присъда на Пазарджишки окръжен съд № 5 от 29.01.13 г., по ВНОХД № 593/12, с която частично е отменена първоинстанционна оправдателна присъда на Пазарджишки районен съд № 257 от 21.09.12 г, по НОХД № 260/12, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 8.07.2011 г в [населено място], обл. Пазарджик, е държал огнестрелно оръжие - ловна пушка, марка "B. S.", кал. 12, немско производство, и боеприпаси: 22 бойни патрона и 12 ловни патрона, без да има за това надлежно разрешително, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 8.07.2011 г. в [населено място], обл. Пазарджик, е държал огнестрелно оръжие - ловна пуша, марка "B. S.", кал. 12, немско производство, ловна пушка, марка "D.", кал. 16, френско производство, бойна пушка, тип "М.", марка "Ш.", кал. 6,50, австрийско производство, и боеприпаси: 49 бойни патрона и 12 ловни патрона, 2 бр. цеви от бойно оръжие, 14 бр. пълнители, метален барабан, приклад, без да има за това надлежно разрешително, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на подсъдимия от последна дума във въззивното производство. Сочи се, че осъдителната присъда не почива на надлежна доказателствена основа, че вътрешното убеждение на окръжния съд по релевантните факти е опорочено, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и жалбоподателят да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. В съдебния протокол от заседание на въззивната инстанция, проведено на 29.01.2013 г, е отразено, че на подсъдимия е предоставена последна дума. По молба на защитника от 31.01.2013 г., съдържаща искане за поправка на съдебния протокол, председателят на въззивния състав е постановил разпореждане, с което е допуснал поправка на протокола, като е отбелязал, че записаната "Последна дума на подсъдимия" не следва да се чете. В мотивите на разпореждането се съдържа констатацията, че от изслушания звукозапис на съдебното заседание е установено, че на подсъдимия не е била предоставена изрично последна дума, а записаното в протокола в този смисъл е продължение от защитната му реч. При това положение, настоящата инстанция намери за основателно оплакването на жалбоподателя, че той е бил лишен от право на последна дума във въззивното производство, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 2 НПК и представлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото във въззивния съд, поради което искането в тази насока следва да бъде удовлетворено. За отстраняване на допуснатото нарушение се налага да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание, при какъвто изход на делото на този етап не могат да бъдат обсъдени налице ли са другите, релевирани от жалбоподателя касационни основания /по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК/. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, I НО,