Решение № 4298 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 95/2021 г.

Решение № 4298 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 95/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по предявени от М. Д. от град Бургас искания за отмяна на решение № 66/04.01.2019 г., постановено по административно дело № 10518/2018 г. по описа на Административен съд- София-град, оставено в сила с решение № 11874 от 14.08.2019 г. по административно дело № 2768/2019 г. на Върховния административен съд. В искане вх. № 33153/04.11.2019 г. се твърди, че са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 и 5 от АПК, тъй като влязлото в сила решение на АССГ противоречи на решение № 9426/09.07.1999 г. по гражданско дело № 01068/1996 г. на Софийски районен съд, а освен това страната е била лишена от възможността да участва в откритото съдебно заседание по АД 10518/2018 г., провело се на 10.12.2018 г. В искане вх. № 28426/14.09.2020 г. се сочи, че е налице основанието за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Искателят изтъква, че ответникът по делото умишлено е укрил, че има структура в района на Административен съд-Бургас и в резултат на това подсъдността на спора е била неправилно определена. Освен това сочи, че са открити нови доказателства- заповед № 0343/14.09.1988 г. на началника на ВНАУ "Георги Димитров" - град Шумен; главна книга на ССВУАПВО "Панайот Волов" - град Шумен и заповед МЗ № 065 от 07.08.1992 г. на командващия сухопътните войски. Поради това М. Д. моли за отмяната на влязлото в сила решение № 66/04.01.2019 г. на АССГ на посочените по-горе правни основания. Претендира и присъждането на направените по делото разноски. Ответникът- командирът на военно формирование 44510 – София, оспорва предявените искания и моли съда да ги отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, констатира следното: Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 66/04.01.2019 г., постановено по административно дело № 10518/2018 г. по описа на Административен съд- София-град, оставено в сила с решение № 11874 от 14.08.2019 г. по административно дело № 2768/2019 г. на Върховния административен съд. С посочения съдебен акт е отхвърлено като неоснователно оспорването, с което М. Д. е поискал прогласяване на нищожността на заповед № 0270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460- град Ямбол, с която Д. е уволнен в запаса по дисциплинарен ред. Решението на АССГ е влязло в сила на 14.08.2019 г. В решението си АССГ е изложил мотиви, че заповедта, с която се назначават кандидатите за свръхсрочна служба, се издава от командира на съединението, като за нея се уведомява командира на съответната част. Приел е, че органът по назначаване има и компетентността да прекратява службата, и в конкретния случай това е именно командирът на поделение 32460-Ямбол. Върховният административен съд е оставил в сила това решение, като е посочил, че съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (обн. ДВ. Бр. 13/14.02.1958 г., отм. ДВ бр. 112/27.12.1995 г.) уволнението на офицерите се извършва съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи; генералите се уволняват от Държавния съвет на Народна Република България по предложение на Министерския съвет; свръхсрочнослужещите се уволняват от длъжностните лица, които са ги назначили. С решение № 8111/24.06.2020 г., постановено по административно дело № 1393/2020 г., петчленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил искане за отмяна на цитираното съдебно решение на АССГ, предявено от М. Д. на основание чл. 239, т. 1 и 4 от АПК. По отношение на соченото основание за отмяна по т. 4 - противоречие между решението по административно дело № 10518/2018 г. на АССГ и решението, постановено по гражданско дело № 01068/1996 г. на СРС, съдът е приел, че липсват данни между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на решението на АССГ. Искането с вх. № 33153/04.11.2019 г. е процесуално недопустимо в частта, с която се претендира отмяна на основание чл. 237, т. 4 от АПК. То е подадено в срока по чл. 240, но спрямо него е налице отрицателната предпоставка на чл. 242, ал. 2 от АПК, тъй като в предходното производство по административно дело № 1393/2020 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по искане за отмяна на същия съдебен акт, съдът се е произнесъл с акта си на същото правно основание- чл. 237, т. 4 от АПК. Поради това искането за отмяна на това правно основание следва да се остави без разглеждане като недопустимо и производството по делото в тази му част следва да се прекрати. Искане вх. № 33153/04.11.2019 г. е процесуално допустимо в частта, с която се претендира отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Същото е депозирано в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК и до настоящия момент съдът не се е произнасял по искане на посоченото правно основание. Жалбоподателят сочи, че при разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 10.12.2018 г. АССГ е нарушил чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Заявява, че той и неговият процесуален представител са закъснели с около 30 минути за делото и при пристигането си в съда са установили, че делото е разгледано и обявено за решаване, въпреки че в съдебната зала все още са се разглеждали други дела, а пред залата са чакали още хора. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, трябва да е осъществен някой от лимитативно визираните в разпоредбата факти. В случая не е налице нито една от възможните хипотези – искателят нито е лишен от възможност да участва в делото, нито не е бил надлежно представляван, нито не е могъл да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Обстоятелството, че искателят и неговият повереник са закъснели поради наличието на засилен трафик и ремонти по пътя от Бургас до София не представлява препятствие, което не е могло да бъде отстранено. Д. е следвало да организира защитата си така, че да може да се яви своевременно в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Искане с вх. № 28426/14.09.2020 г. е подадено при спазване на сроковете по чл. 240 от АПК - в тримесечен срок от откриване на новите доказателства и в едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. По силата на ЗМДВИП едногодишният срок е спрял да тече за периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г., поради което изтича на 24.10.2020 г. Искането е подадено по пощата на 09.09.2020 г. Като ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК се сочи, че правоприемникът на поделение 32460-Ямбол- военно формирование 44510, има поделение в Бургас- военно формирование 26600, поради което компетентният да разгледа делото съд е бил незаконосъобразно определен. Д. заявява, че това обстоятелство му е станало известно едва с представянето на писмените бележки по административно дело № 1936/2019 г. на АС-Бургас, в които се съдържа извлечение от заповед № ОХ-1/31.01.2012 г. на министъра на отбраната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат пряко действие спрямо спорното правоотношение. В конкретната хипотеза новото обстоятелство няма отношение към спора, засягащ валидността на оспорената от жалбоподателя заповед, а към разрешаване на спора относно местната компетентност на съда. Съобразно правилото на чл. 134, ал. 2 от АПК въпросът за местната подсъдност на делото може да се повдигне най-късно в първото заседание пред първата инстанция. Такъв спор е бил повдигнат служебно от АС-Ямбол и е бил разрешен. Делото е разгледано от определения от ВАС компетентен съд- Административен съд - София-град (определение № 11825/04.10.2018 г. по административно дело № 11594/2018 г. по спор за подсъдност между Административен съд- Бургас и Административен съд-Ямбол). Ето защо соченото ново обстоятелство не е от съществено значение за предмета на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Новооткритите доказателства са заповед № 0343/14.09.1988 г. на началника на ВНАУ "Георги Димитров" - град Шумен, главна книга на ССВУАПВО "Панайот Волов" - град Шумен и заповед МЗ № 065 от 07.08.1992 г. на командващия сухопътните войски. Същите са новооткрити по смисъла на закона. Те обаче не касаят обстоятелства, които са от съществено значение за спора относно валидността на заповед № 0270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460- град Ямбол, с която Д., заемащ тогава длъжността "старши телемеханик на обект ВП-11 в АСУ "Въздух" 1П в поделение 18770 - Бургас, е уволнен в запаса по дисциплинарен ред преди изтичане на срока на службата. Заповед № 0343/14.09.1988 г. касае явяването на М. Д. във военното училище и зачисляването му на всички видове доволствия. Извлечението от главната книга на военното училище установява успеха на Д. в курса на обучение, успеха от държавните изпити, положени от Д., както и военната и гражданската му специалност, военната и гражданската му квалификация и присвоеното военно знание. Тези документи установяват факти относно обучението на Д. и нямат никакво отношение към валидността на оспорената заповед, с която той е уволнен в запаса по дисциплинарен ред преди изтичане на срока на службата. Със заповед МЗ № 065 от 07.08.1992 г. на командващия сухопътните войски М. Д. е приет на действителна военна служба като свръхсрочнослужещ, повишен е в звание "сержант" и е даден в разпореждане на поделение 32460. За да се прецени дали представената новооткрита заповед е от значение за разрешаване на спора, следва да се отговори на въпроса дали Д. е назначен на длъжност с нея. Съобразно чл. 13 от ЗВВСНРБ (отм.); военнослужещите на войнишка длъжност, на длъжност командир на отделение и помощник-командир на взвод и приравнените към тях се назначават от командира на частта и съответствуващите на него. С посочената заповед на командващия сухопътните войски Д. е приет на действителна военна служба и е даден в разпореждане на поделение 32460. Д. обаче е назначен на конкретна длъжност, а впоследствие и преназначен на длъжност "старши телемеханик" на обект ВП-11 със заповед № 0272/31.08.1993 г. на командира на поделение 32460. Съобразно правилото на чл. 18, б. "е" от ЗВВСНРБ (отм.); във връзка с чл. 13 от цитирания закон компетентен да извърши уволнението на Д. - свръхсрочнослужещ, е бил командирът на поделение 32460. Ето защо обстоятелството, че със заповед на командващия сухопътните войски Д. е приет на действителна военна служба и е даден в разпореждане на поделение 32460, не би могло да доведе до изводи, различни от направените от АССГ. С посочената заповед Д. не е назначен на конкретна длъжност в армията, а само е приет на действителна военна служба. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. След като съобрази чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП и чл. 60д от ЗОВСРБ, съдът прие, че на Военновъздушните сили следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,