Решение № 6112 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14522/2010 г.

Решение № 6112 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14522/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Надежда Колева Василева от гр. Габрово, чрез пълномощника й адв. И. Скорчев против решение № 376 от 28.09.2010 г., постановено по адм. дело № 403/2010 г. от Административен съд - В. Търново. Релевирани са подробни доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с целите на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Надежда Василева против Заповед за задържане на лице рег. № 175 от 4.05.2010 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 12 от ЗМВР от полицейски орган при РУ на МВР гр. Горна Оряховица - ВНД началник "ТП" П. Лидански, с която за престъпление по чл. 278а от НК е задържана за 24 часа в помещението за временно задържане в РУ на МВР Г. Оряховица. Административния съд Велико Търново е отхвърлил жалбата, като е приел, че същата е неоснователна. Приел е още, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Решението е правилно и законосъобразно. Не са допуснати посочените от касатора нарушения. По същество с касационната жалба се правят същите възражения, каквито са направени и пред първоинстанционния съд, който от своя страна ги е обсъдил подробно в мотивите си. Правилно съдът е приел, че изписването на текста "чл. 63, ал. 1, т. 12" в заповедта за задържане на г-жа Василева е фактическа грешка с оглед излагане на фактическите обстоятелства за задържането - "предлага за отчуждаване и отчуждава културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани" - престъпление по смисъла на чл. 278а от НК. Ето защо в случая не е нарушено правото на защита на касатора, тъй като същата е имала възможност да се запознае с мотивите на акта. Допуснатото нарушение не е съществено и не е в състояние да обуслови отмяна на акта, както правилно е приел и решаващият съд. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие, както е приел и съдът от първата инстанция. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че е имало "данни" по смисъла на закона за престъпление по чл. 278а от НК. Това е достатъчно за да може да се направи предположение в тази насока и да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. В случая предположенията на административния орган са се оказали и обосновани, което е видно от приложените към прокурорска преписка вх. № 897/2010 г. на Окръжна прокуратура В. Търново материали (протоколите за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване и от самите веществени доказателства). Целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая е извършено. Доводът, че с оглед първоначалните данни спрямо Надежда Василева е невъзможно да се направи обосновано предположение, че е извършила вмененото й престъпление, поради което е било и недопустимо прилагането на принудителна административна мярка, е неоснователен. Както бе посочено в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено каквото и да е престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Още повече, че по делото са събрани достатъчно данни, че с тази ПАМ именно към момента на налагането й, са изпълними целите на закона. Като е стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,