Решение № 6031 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2011 г.

Решение № 6031 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 2642 от 31.05.2011 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 1002 по описа за 2011 г., в частта му, с която по жалба на "Булгаркооп - Импорт - Експорт" ЕООД гр. София, е отменен ревизионен акт /РА/ № 22501000118/15.07.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", в частта му, с която на ревизираното дружество е извършено увеличение на финансовия резултат по чл. 78 ЗКПО за 2007 г. със сумата 7 733,07 лв., в частта му, с която е извършено увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2008 г. със сумата 16 903,09 лв. и в тази, с която е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02 - 04.2009 г. на обща стойност 42 243 лв. по доставки на "Агроконсулт и синове" ЕООД /с ново наименование "Агро кеш груп" ЕООД/.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отменен РА относно увеличението на ФР за 2007 г. и непризнатия данъчен кредит, е неправилно, а в останалата му обжалвана част е недопустимо, тъй като сумата 16 903,09 лв. не участвала в данъчната регулация за периода 2008 г. и първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима поради липса на правен интерес жалба в тази част. Поддържа се, че необосновано и в нарушение на материалния закон, съдът отменил РА относно посоченото увеличение на ФР за 2007 г. само въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, като не е доказано наличие на техническа грешка нито липса на доставка по фактура № 10...213/30.09.2007 г. съпоставено с отчитането на приход по фактура № 0...213/03.09.2007 г. В частта по ЗДДС, съдът необосновано приел, че е доказана реалността на доставките по процесните фактури. Излагат се оплаквания и в частта за разноските, като юрисконсултско възнаграждение следвало да се присъди в пълен размер, а не по компенсация, тъй като РА бил отменен въз основа на представени едва пред съда доказателства. Иска се отмяна на решението в посочените обжалвани части, обезсилването му в посочената по-горе част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "Булгаркооп - Импорт - Експорт" ЕООД гр. София, чрез адв. Алексиев и адв. Балкански, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по всички оплаквания в нея, в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, основателна по оплакването за частична недопустимост на обжалваното решение и неоснователна в останалата й част, поради следното:

1. Относно увеличението на ФР за 2007 г. по чл. 78 ЗКПО със сумата 7 733,07 лв.

В РА е прието, че посочената сума е неотчетен по установения ред приход, с който следва да се увеличи ФР на посоченото основание. Тази констатация се основа на получена разлика в посочения размер при съпоставка на осчетоводените по оборотна ведомост приходи по гр. 70 и тези по СД по ЗДДС. Ревизираното лице е твърдяло още при оспорването на ревизионния доклад, че става дума за техническа грешка, тъй като е изписана стока по фактура № 10...213/30.09.2007 г., а приходът по фактура № 0...213/30.09.2007 г. е отчетен по счетоводна сметка 7021 и е отразен на ред 3 в СД по ЗДДС за м.09.2007 г. В потвърждаващото РА в тази част Решение на директора на Д "ОУИ" е изтъкнато, че стойността по посочените от РЛ фактура № 10...213/30.09.2007 г., е различна от установената разлика, а и няма конкретизация за какъв вид, количество и стойност на стока се отнася посочената фактура. За да уважи жалбата в посочената част, съдът е основал решението си на неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което фактура № 10...213/30.09.2007 г. не съществува, а погрешно е отразена по счетоводните сметки, свързани с продажба, което е и основанието за констатираната при ревизията разлика. Установено е с експертизата, че приходът от изписаната стока е осчетоводен по фактура № 0...213/03.09.2007 г., което се установява и от представеното копие от дневник за продажби за м. 09.2007 г. - стр. 155 от делото. Експертното заключение не е оспорено, доказва тезата на ревизираното лице, а в подкрепа на поддържаното от ревизиращите наличие на неотчетен по установения ред приход не са представени никакви доказателства. Простото установяване на превишение на осчетоводените по оборотна ведомост приходи по гр. 70 над тези по СД по ДДС не води автоматично до обоснован извод по спорния фактически въпрос, още повече щом с неоспорена експертиза е установена причината за това превишение.

1. Относно увеличението на ФР за 2008 г. на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата 16 903,09 лв.

За да отмени РА в посочената част, съдът е приел, въз основа на експертното заключение, че дружеството не е осчетоводявало разход в посочения размер, поради което липсва основание за корекция на ФР.

Основателно в касационната жалба се поддържа, че на стр. 12 от РА е посочена обща сума на увеличение на ФР за 2008 г. в размер на 326 189,41 лв., състояща се от: 1/. Увеличение по чл. 26, т. 2 ЗКПО 248 929,95 лв. разходи, осчетоводени по счетоводни сметки 601, В36021-131 и В16021-131; 2/ Увеличение с 9 024,40 лв. на осн. чл. 77, ал. 1 ЗКПО; 3/ Увеличение със сумата 67 893,11 лв. на осн. чл. 77, ал. 1 ЗКПО и 4/ Увеличение по чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата 341,95 лв. Основателно се поддържа и че с Решение № 1945 от 17.12.2010 г. на директора на Д "ОУИ" София, РА е отменен в частта му относно увеличението по чл. 26, т. 2 ЗКПО с 248 929,95 лв. разходи, осчетоводени по счетоводни сметки 601, В36021-131 и В16021-131. Със същото Решение РА е отменен и относно увеличението със сумата 67 893,11 лв. на осн. чл. 77, ал. 1 ЗКПО, като е констатирано логическо несъответствие между констатациите на РД и РА в тази част. Основателно, при това, в касационната жалба се поддържа, че сумата 16 903,09 лв., посочена на стр. 22 от РД, не участва в данъчната регулация за периода и поради отмяната на РА в посочените части, жалбата против него в частта на посоченото увеличение е била процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Като се е произнесъл по недопустима първоинстанционна жалба в тази част, съдът е постановил недопустима съдебно решение в посочената част, което следва да бъде обезсилено, а производството в тази част - прекратено.

1. Относно отказания данъчен кредит за данъчни периоди м. 02 - 04.2009 г. на обща стойност 42 243 лв. по доставки на "Агроконсулт и синове" ЕООД /с ново наименование "Агро кеш груп" ЕООД/.

По делото е установено, че посоченият доставчик на кориандър е бил единствен за ревизираното лице в посочените данъчни периоди. В съдебното производство са представени митнически декларации за износ на стоката и транспортни документи. Още при ревизията не е било спорно плащането на данъчната основа и ДДС на доставчика по банков път. Жалбоподателят е доказал транспортирането на стоката директно от мястото на производство до съответното направление за износ, според клиента. Това е потвърдено и по задача № 4 на експертизата, където са описани фактурите за транспорт, издадени от "Трайдън София" ООД и документите за плащане по тях по банков път. Осчетоводяването на доставките и заприходяването, съответно - изписването на стоката при доставчика и ревизираното лице е потвърдено с експертното заключение. Всяка доставка е документирана с фактура за износ, фактура за извършения транспорт на стоката, номер и дата на контейнера и номер и дата на ЕАД за износ на стоката. В тази част решението следва да остане в сила.

Оплакването за неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските е неоснователно, тъй като видно и от настоящите мотиви, РА е отменен частично не само въз основа на представени едва в производството по съдебно оспорване на акта доказателства.

На касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. поради частичното прекратяване на производството, на осн. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, а на ответника по касационната жалба разноски не следва да се присъждат поради това, че не са претендирани и липса на данни такива да са направени в касационното производство.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 и ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение