Решение № 3303 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2011 г.

Решение № 3303 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2826/10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2687/2011 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на Васил Христов Смерикаров заповед № 11 от 30.01.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Красно село в частта относно отказаното изплащане на добавка по чл. 42, ал. 2 от ЗИХУ за придружител за 2009 г. и потвърждаващото го решение № РД-01-40 от 03.02.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София град в тази му част, като делото е изпратено като преписка на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Красно село за издаване на индивидуален административен акт по молба-декларация от 23.01.2009 г. от Васил Христов Смерикаров за отпускане на добавка по чл. 42, ал. 2 от ЗИХУ за придружител и е задължил административния орган да се произнесе по молбата в 14-дневен срок. Отхвърлил е жалбата на Васил Христов Смерикаров в останалата част. Срещу това решение в частта, в която оспорената заповед № 11 от 30.01.2009 г. е била отменена, е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане"-Красно село с оплакване, че е налице основание по чл. 209, т. 2 от АПК за недопустимост на решението. Моли обжалваното решение в атакуваната част да бъде отменено. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, отговорил е на възраженията на страните в процеса и постановил допустимо и правилно решение. По делото не е спорно, че Васил Христов Смерикаров е лице със 100% призната трайно намалена работоспособност с чужда помощ, по ЕР на ТЕЛК № 164/2008 г. за срок от една година, по ЕР на ТЕЛК № 145/04.09.2009 г. за срок от три години, с диагноза - мозъчен инфаркт, състояние след ИМИ в ВЛСМА (08.08.), левостранна централна хемиплегия, артериална хирпертония 3 степен - състояние след миокарден инфаркт; СН 2 ф. к. и захарен диабет. Въз основа на издаденото от личен лекар медицинското направление, Васил Христов е посетил Болнична база за лечение, рехабилитация и профилактика гр. Банкя- ВМА, за времето от 06.01. до 19.01.2009 г. По делото са представени фактура от 06.01.2009 г., издадена от санаториалната база, както и фискален бон за сумата 366,42 лв., а също служебна бележка от 19.01.2009 г. от началника на базата, че лицето не е ползвало преференции по Наредба Н-14 от 31.10.2001 г. на МО. С молба-декларация от 23.01.2009 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане"-Красно село, Васил Христов е пожелал да ползва правото си на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ - хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. В ал. 2 е регламентирано, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за:...т.4. балнеолечение и рехабилитационни услуги. Със заповед № 11/30.01.2009 г. на директора на дирекция "СП"-Красно село, на Васил Смерикаров лично са признати и отпуснати като добавка за балнеолечение 195 лв. По подадено от лицето възражение, директорът на РД "СП" гр. София с решение № РД-01-40/03.02.2010 г. е потвърдил съдържащия се отказ в заповед № 11/30.01.2009 г. на директора на дирекция "СП"-Красно село за изплащане на разходи за придружител с мотиви, че от разходооправдателния документ и служебната бележка не е видно придружаването от друго лице по време на проведеното балнеолечение от Васил Смерикаров. В заключителната част на решението е даден 14-дневен срок за обжалване на административния акт пред АС-София град. Решението е връчено на лицето с обратна разписка на 06.02.2010 г., поради което подадената жалба с дата 15.02.2010 г. е в установения 14-дневен срок и се явява процесуално допустима. С оглед на така изложеното, неоснователно е касационното възражение по чл. 209, т. 2 от АПК за недопустимост на съдебното решение. Решение в обжалваната му част е постановено в съответствие с материалния закон. Безспорно лицето има право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, като от данните се установява придружаването му от съпругата му при извършване на балнеолечебните процедури в Болнична база за лечение, рехабилитация и профилактика гр. Банкя- ВМА, за времето от 06.01. до 19.01.2009 г. В мотивите на първоинстанционното решение обосновано са изложени доводите за незаконосъобразността на отменената заповед и правилно преписката е върната на органа за ново произнасяне, при спазване указанията на съда в съдебния акт. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,