Решение № 8520 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2014 г.

Решение № 8520 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2014 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалбата на "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 264, "Джей Си Би-Груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Околовръстен път" № 33 и "Джей Си България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. "Русе" № 29, ап. 4, чрез процесуалния им представител адвокат Петър Калпакчиев, срещу решение № 1280/2.10.2014 г., постановено по преписка № КЗК/516/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/. С последното е установено неизпълнение на т. 7 от решение № 1373/16.10.2013 г. по преписка № КЗК/559/2013 г. на КЗК, от страна на трите дружества, при което са наложени имуществени санкции на основание чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК. Според жалбоподателите решението е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЗК, без да са взети предвид всички релевантни обстоятелства и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че подходът на КЗК при изследване на фактите по преписката е неточен и формален, а констатираната повторност на извършените от дружествата деяния не кореспондира с действителното положение. Поведението на трите дружества не влече реална заплаха от накърняване на конкурентната среда. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, представлявана от юрисконсултите Александра Кинанева и Теодор Георгиев, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва жалбата и моли решението като законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема жалбата за допустима, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок по чл. 64, ал. 1, изречение второ ЗЗК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С решение № 524/15.04.2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията е образувано производството по преписка № КЗК/516/2014 г., на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията, за проучване на евентуално извършени нарушения по чл. 66, ал. 1 ЗЗК, състоящи се в неизпълнение на т. 7 и т. 8 от решение № 1373/2013 г. на КЗК, от страна на "Джей Си Би-Груп" ЕООД, "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД и "Джей Си България" ЕООД, както и налагане на предвидените в закона санкции. С решение № 1280/2.10.2014 г. по преписка № КЗК-516/2014 г., КЗК: 1. установява неизпълнение на решение на № 1373/16.10.2013 г. от страна на "Джей Си Би - Груп" ЕООД, в частта му относно незабавното прекратяване на нарушението по чл. 31 ЗЗК, установено в т. 4 от диспозитива на решението, и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 1000 лв; 2. установява неизпълнение на решение № 1373/16.10.2013 г. от страна на "Джей Си Би-Груп" ЕООД, в частта му относно незабавното прекратяване на нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, установено в т. 5 от диспозитива на решението, и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 1000 лв; 3. установява неизпълнение на решение № 1373/16.10.2013 г. от страна на "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД, в частта му относно незабавното прекратяване на нарушението по чл. 31 ЗЗК, установено в т. 1 от диспозитива на решението, и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 222 400 лв; 4. установява неизпълнение на решение № 1373/16.10.2013 г. от страна на "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД, в частта му относно незабавното прекратяване на нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, установено в т. 2 от диспозитива на решението и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 166 800 лв; 5. установява неизпълнение на решение № 1373/16.10.2013 г. от страна на "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД, в частта му относно незабавното прекратяване на нарушението по чл. 35, ал. 3 ЗЗК, установено в т. 2 от диспозитива на решението и налага имуществена санкция на дружеството в размер на 166 800 лв и 6. установява неизпълнение на решение № 1373/16.10.2013 г. от страна на "Джей Си България" ЕООД, в частта му относно незабавното прекратяване на нарушението по чл. 35, ал. 3 ЗЗК, установено в т. 6 от диспозитива на решението. За да постанови горепосочения резултат, Комисията е отчела, че "Джей Си Би-Груп" ЕООД, "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД и "Джей Си България" ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗК, извършващи стопанска дейност на територията на Република България, свързана с търговия със строителни машини и оборудване, между които и такива с марка JCB /включително употребявани машини и оборудване/ и резервни части за тях, като дружествата предоставят и сервизно обслужване на продадената техника. КЗК е определила предмета на производството - установяване на неизпълнение на решение № 1373/2013 г. на КЗК, с което е постановено незабавното прекратяване на установените, осъществявани от горепосочените дружествата, нарушения на разпоредбите на Глава VII ЗЗК, и по-конкретно: от страна на "Джей Си Би-Груп" ЕООД - нарушения на чл. 31 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК, от страна на "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД - нарушения по чл. 31, чл. 35, ал. 2 и чл. 35, ал. 3 ЗЗК, и от страна на "Джей Си България" ЕООД - нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Комисията е установила, че дружествата продължават да извършват нарушенията, незабавното прекратяване на които е постановено по т. 7 от предходното й решение № 1373/2013 г. Така във връзка с констатираното неизпълнение на решението в тази му част, КЗК е приложила разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК, като е наложила имуществена санкция на дружествата "Джей Си Би-Груп" ЕООД и "Джей Си Би Констракшън Груп" ЕООД. По отношение на "Джей Си България" ЕООД, КЗК констатира, че нетните приходи от продажби на дружеството за 2013 г. са 0 лв, а оттам и предвид факта, че размерът на санкцията се определя като процент от оборота на дружеството за предходната финансова година, е прието, че не може да му бъде наложена санкция за неизпълнение на решение № 1373/2013 г. Настоящият съдебен състав намира, че е надлежно сезиран с жалба срещу решение № 1280/2.10.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/516/2014 г., при което предметът на съдебната проверка, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, не се ограничава само с обсъждане на оплакванията на оспорващите, а включва изследване на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК. В този смисъл, съдът намира жалбата за основателна, но по различни от наведените с нея доводи: На първо място следва да бъде посочено, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК и в пределите на правомощията й. Решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст, реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност за депозиране на становища, предявяване на искания и представяне на доказателства, както и за запознаване с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че е надлежно мотивиран, като са обсъдени представените от страните доказателства, относими към извършеното проучване. Обосновани са направените от КЗК констатации, че трите дружества не са предприели действия за прекратяване на нарушенията, установени съгласно решение № 1373/2013 г. В частта в която е разпоредено прекратяването на нарушенията, посоченото решение подлежи на незабавно изпълнение, според правилото на чл. 66, ал. 1 ЗЗК, че актовете на Комисията, с които се забранява концентрация между предприятия или се постановява прекратяване на нарушението, включително чрез налагане на поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията, подлежат на незабавно изпълнение. В посочените хипотези, специалната законова норма допуска предварителното изпълнение на административния акт, без да е необходимо органът да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК - законодателят презумира, че такива са налице. С оглед целта на ЗЗК за осигуряване защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност, следва да се приеме, че предварителното изпълнение на изброените в чл. 66, ал. 1 ЗЗК, индивидуални административни актове, е допуснато в защита на обществения интерес, чието обезпечаване се осигурява с незабавно им изпълнение. В този смисъл, ирелеванти за настоящото производство са обективираните в жалбата аргументи, че действията на трите дружества не влекат реална заплаха от накърняване на конкурентната среда. Съставомерността на осъществяваните от трите дружества нарушения е била предмет на обследване по административно дело № 15658/2013 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, което по данни от извършена служебна проверка в деловодната система на съда, е решено с влязло в сила решение № 13353/11.07.2014 г. /последното не е обжалвано, при което делото е архивирано под № 264/2015 г./. В процесния случай, дължимата от съда проверка включва преценка дали дружествата са предприели действия по прекратяване на нарушенията, в изпълнение на диспозитива по т. 7 от решение № 1373/2013 г. на КЗК. Видно от подробно изяснената от Комисията, фактическа обстановка, отговорът на този въпрос е отрицателен, като нито в хода на административното производство, нито в това по настоящото дело, са предявени възражения и представени доказателства, установяващи действия на жалбоподателите, насочени към прекратяване на нарушенията. В този смисъл, правилни са изводите на КЗК, че дружествата не са изпълнили задължението си да прекратят осъществяваните от тях нарушения на ЗЗК, в изпълнение на т. 7 от решение № 1373/2013 г. Независимо от горното, съдът приема, че при определяне на санкциите, Комисията за защита на конкуренцията неправилно е приложила разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК, поради следното: Правомощията на КЗК като национален орган по конкуренцията са уредени в чл. 8 ЗЗК, съответно - в чл. 60 от с. з. С решение № 1373/16.10.2013 г. от КЗК са реализирани три от правомощията по чл. 60, ал. 1 ЗЗК - тези по т. 2, т. 3 и т. 12, предвид това, че Комисията е установила нарушения, наложила е имуществени санкции и е постановила прекратяване на нарушенията. Независимо от инкорпорирането им в един акт, по своята правна същност, това са три отделни волеизявления на КЗК, които следва да бъдат разглеждани като отделни административни актове, с които са упражнени различни властнически правомощия. В случая, с решение № 1280/2.10.2014 г. по преписка № КЗК/516/2014 г., КЗК установява неизпълнението на решение № 1373/16.10.2013 г., в частта му относно постановеното в т. 7, незабавно прекратяване на установените по т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 от същото решение, нарушения. По своята правна природа, волеизявлението на КЗК по т. 7, има характера на принудителна административна мярка. Тя е наложена с нарочно волеизявление, като в този смисъл не е законна последица от установяване на нарушението, вменява задължения, различни от тези, в останалите части на решението, и подлежи на самостоятелно изпълнение. В случая, важни са правните последици от неизпълнението на принудителната административна мярка, с която е постановено прекратяване на нарушенията. Безспорно като форма на изпълнителна дейност изпълнението на предписаните с акт на КЗК, задължения, е скрепено с държавна принуда, като санкционни разпоредби са инкорпорирани, както в чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК /неизпълнение на решения или определения на комисията/, така и в чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК /неизпълнение на решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90/. Систематичният анализ на тези две санкционни разпоредби налага извода, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 100, ал. 5, т. 1 ЗЗК, предвиждаща налагане на периодична санкция за всеки ден от неизпълнението. Следва да бъде посочено, че тази хипотеза на неизпълнение на решение на КЗК е специална по отношение на общата, уредена от чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК. Основната цел на периодичната санкция е да принуди нарушителя да преустанови нарушението, като изпълни вмененото му с принудителната мярка задължение. Такава е и волята на законодателя, изрично предвиждащ, че периодичните санкции по чл. 100, ал. 5 ЗЗК се налагат за всеки ден до прекратяване на противоправното действие или бездействие. Водещо при налагането на периодична санкция е изпълнението на задължението, доколкото за извършеното нарушение вече е наложена имуществена санкция, с цел наказване на нарушителя. Следователно в процесната хипотеза неправилно КЗК е приложила разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 7 ЗЗК, позовавайки се на неприложим в проведеното производство, нормативен текст. Предвид изложеното, съдът приема, че решение № 1280/2.10.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/516/2014 г., като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Тъй като естеството на допуснатите при постановяването му нарушения по чл. 146 АПК, не позволяват решаване на въпроса по същество от съда и с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, делото следва да се върне като преписка на Комисията за защита на конкуренцията, която при съобразяване с мотивите на настоящото решение да приложи относимата разпоредба на чл. 100, ал. 5 ЗЗК. Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,