Решение № 2363 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2012 г.

Решение № 2363 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мариана Маринова Маринова от гр. София, чрез адв. Максим Авджийски, срещу решение № 13 от 3.01.2012 г., постановено по адм. дело № 8171/2010 г. от Административен съд - София-град, в частта му, касаеща размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното решение. Жалбоподателката счита, че съдът е направил правилни изводи по съществото на исковата претенция, но е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в крайно занижен размер, като е нарушил принципа на справедливостта. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а по същество - за частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Мариана Маринова Маринова на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 3.07.2009 г. до окончателното му изплащане и е отхвърлил иска до предявения размер от 5000 лв. Осъдил е СДВР да заплати на жалбоподателката и разноски в размер на 12 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че претенцията за обезщетение от незаконосъобразно проведено административно-наказателно производство е неоснователна поради липса на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като всички действия, извършвани в хода на административно-наказателното производство, независимо че касаели административна дейност на служители на административния орган, се извършвали по реда на специален закон - ЗАНН и актът, с който приключвало производството, съгласно чл. 53 от ЗАНН, не бил административен акт, а по съществото си израз на правораздавателна дейност. Приел е също, че заповедта за задържане не била отменена по съответния ред, с оглед на което било недопустимо претендирането на вреди от нея. Определил е като относими към фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ твърденията на Мариана Маринова за извършени в сградата на 01 РУП на СДВР незаконосъобразни фактически действия на служители - такива, които не се основавали на издаден административен акт или на закон, доколкото Закона за МВР (ЗМВР) детайлно разписвал правомощията на полицейските органи. Тези фактически действия се установявали от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът е кредитирал. По делото са били изслушани комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертизи, които съдът е приел като обективно дадени и неоспорени от страните. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът е приел за доказано наличието на неимуществена вреда - преживян тежък психичен дискомфорт в продължителен период от време (повече от една година), по време на който ищцата изпитвала силно отрицателни емоции - срам от случилото се, страх от униформени, депресия, чести изблици на немотивиран плач, нежелание за контакт с приятели, отпуснатост и безсъние. От заключенията на вещите лица се установявала пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на служителите на 01 РУП на СДВР и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Преценил е, че предвид обстоятелството, че обезщетението не се дължи за незаконосъобразно издадено наказателно постановление, както и за самия акт на задържане по реда на чл. 63 от ЗМВР, претърпените неимуществени вреди могат да бъдат възмездени със сумата от 500 лв. Така постановеното решение е правилно, но следва да се измени в частта относно размера на присъденото обезщетение. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е посочил, че за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. Дейността, свързана с изпълнение на мярката "задържане от полицейски орган и отвеждане в РУП", наложена по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява именно такава дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на държавна принуда и правомощията на полицейските органи, визирани в разпоредбите на ЗМВР. Отговорността на държавата/общините по чл. 1 от ЗОДОВ е безвиновна, обективна отговорност и за да бъде реализирана е достатъчно да се докаже наличието на посочените по-горе обстоятелства. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е доказала, че заповедта за задържане е била отменена. Такива данни по делото липсват. Същата е произвела своето действие. Не е била отменена по съответния ред и поради това не може да се търсят вреди от нея. Съдът е стигнал до законосъобразен извод и относно неоснователността на исковата претенция за търсене на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отмененото наказателно постановление. Правилно е определил характера му като израз на правораздавателна, а не на типично административна дейност. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, дейността по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН е дейност, свързана с преценка за наличие на административно нарушение и отменените наказателни постановления не са административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен административен акт, още повече че не е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. На базата на събраните по делото доказателства правилно съдът е приел за доказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, касаеща действия на служители на 01 РУП на СДВР в периода на задържането на ищцата в сградата на 01 РУП на СДВР на 3.07.2009 г. Същата е преживяла силен емоционален стрес и дискомфорт, причинени от сочените служители при и по повод изпълнение на служебната им дейност във връзка със задържането на ищцата на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Обоснован е и изводът за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на служителите и претърпените от ищцата вреди. Настоящата касационна инстанция счита, че размерът на обезщетението за претърпените от Мариана Маринова неимуществени вреди е несправедливо определен по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Задължителните указания, дадени в т. II от ППВС № 4 от 1968 г. определят, че размерът на обезвредата следва да бъде адекватен на претърпените вреди. Преживяният от ищцата шок и продължителността на периода, в който е изпитвала дискомфорт не биха могли да се компенсират с присъденото от първоинстанционния съд парично обезщетение. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира, че следва размерът на присъденото от Административен съд - София-град обезщетение да бъде увеличено на 2000 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от 3.07.2009 г. до окончателното й изплащане, съобразно задължителните указания на т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения решението в тази му част следва да се измени. С оглед изхода на спора следва решението да се измени в частта му за разноските, като се присъдят такива в размер на 480 лв. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд - трето отделение,