Решение № 12715 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2017 г.
ВАСIII отделение22.10.2018 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 596 от 07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1881/2016 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Й., от [населено място] срещу отказ обективиран в писмо с изх. № М-2505
от 07.06.2016 г. на кмета на община Аврен. ОСЪЖДА Й. Й., от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Община Аврен сума в размер на 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12715 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Аврен, чрез процесуалния му представител гл. юрк. П. Иванова срещу Решение № 596 от 07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1881/2016 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Й. Й., от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил изричен отказ за извършване на административна услуга - издаване на скица за поземлен имот (ПИ) 248, с площ от 600 кв. м. в местност "Крушките", с. Приселци, община Аврен, обективиран в писмо изх. № М-2505
от 07.06.2016 г. на кмета на община Аврен и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производството по заявление № 319 от 02.06.2016 г. на Й. Й., съобразно задължителните указания на съда в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), но при неправилно приложение на материалния закон. Обосновал е извод, че административният орган е длъжен да извърши исканата административна услуга и да издаде скица на посочения от заявителя поземлен имот, след като същата се иска от лице, което има правен интерес от това като собственик на имот, който съществува и е нанесен в неодобрен кадастрален план на "Крушките", с. Приселци, община Аврен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, които се подкрепят от събраните по делото доказателства, но направените правни изводи са необосновани и незаконосъобразни. Съгласно § 8 ПРЗ АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. В случая заявителят е поискал издаването на скица за конкретен поземлен имот, което представлява административна услуга. Скицата е копие от действащата кадастрална карта, а до одобряването й от действащия кадастрален план, респ. ПУП и удостоверява фактическото положение на имота. Съгласно § 4, ал. 1, т. 1 ПЗР ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. За да се издаде исканата скица, административният орган следва да извърши преценка съществуват ли имотите, нанесени ли са в план или карта, съхранявани в общината. Така посочените условия в случая не са налице. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че имота, за който се иска издаване на скица, е придобит от ответника по касационната жалба по силата на покупко-продажба през 2006 г., като праводателя го е придобил по § 4а ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че в община Аврен се съхранява кадастрален план на местност "Крушките" изработен през 1989 г. и не е одобрен, като процесния имот попада извън обхвата на територията, изобразена на този кадастрален план. По делото не се спори, че няма данни за наличие на кадастрален план от 1992 г., нито друг подобен план, одобрен и влязъл в сила въз основа на стабилен административен акт, както и затова, че за местност "Крушките" има висяща процедура за изготвяне на план за новообразуваните имоти. Следователно, към момента на постановяване на обжалвания пред съда отказ на кмета на община Аврен не са били налице законовите предпоставки за извършване на исканата услуга, тъй като в общината не се съхранява и поддържа план, от който да се издаде скица на имот, включен в него, което изрично е посочено в отказа и е установено по делото. От доказателствата по делото се установява, че процесния имот попада в терен по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ, както и че е налице висяща процедура за изготвяне на план за новообразуваните имоти за м. "Крушките", като неговото приемане и одобряване не е от компетентността на кмета на община Аврен. Административният съд в нарушение на закона и необосновано е приел друго, като е вменил на административния орган непроизтичащо от закона и неизпълнимо задължение. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Й. Й. против отказ обективиран в писмо изх. № М-2505
от 07.06.2016 г. на кмета на община Аврен. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на 100 (сто) лева. Пред настоящата инстанция такова представителство не е осъществено.