Решение № 6803 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2026 г.

ВАСШесто отделение18.06.2026 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 06.01.2026 год. постановено по адм. дело № 2644/2025 год. по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса Пазарджик подадена чрез пълномощник ст.юрисконсулт Л. Никленова срещу решение № 98 от 06.01.2026 год. постановено по адм. дело № 2644/2025 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед за налагане на санкции № 13/РД-253С-159/02.09.2025 год. на директора на РЗОК Пазарджик и са присъдени разноски. Изложените доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди заповедта на директора на РЗОК Пазарджик. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението претендирано от ответника. Ответникът "Тракия-ТД" ООД в писмен отговор подаден чрез процесуален представител адвокат Наков взима становище за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил заповед за налагане на санкции № 13/РД-253С-159/02.09.2025 год. на директора на РЗОК Пазарджик, с която на "Тракия-ТД" ООД е наложена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 131390/17.01.2025 год. сключен между дружеството и Националната здравноосигурителна каса. От фактическа страна е установено, че между Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и "Тракия-ТД" ООД е бил сключен договор № 131390/17.01.2025 год. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК – предмет на договора, при спазване разпоредбите на ЗЛПХМ, ЗМИ, ЗКНВП, Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, и на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия за хора, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба № 10) и Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурите на лекарствените продукти. На основание чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЗО вр. чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО, чл. 35 и чл. 36 от индивидуален договор № 131390/17.01.2025 год. и Заповед № 13/РД-24-472/14.08.2025 год. на директора на РЗОК Пазарджик на 14.08.2025 год. в 19,27 часа е била извършена проверка на търговски обект – аптека "Марешки Пазарджик 1". Проверката е завършила с Констативен протокол за извършване на контрол върху изпълнението на договорите сключени с аптеки № 13/РД-24-472-1/18.08.2025 год. В протокола са отразени установените факти, относими към нарушението, а именно: на датата на проверката 14.08.2025 год. за времето от 19, 27 часа до 20,00 часа при отсъствие на магистър-фармацевт аптека "Марешки Пазарджик 1" е отворена и работи без да може през цялото работно време на аптеката да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели заплащани напълно или частично от НЗОК. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал. 2 от Договор № 131390/17.01.2025 год. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, съгласно който през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и се обявява на видно място на входа на аптеката. По така направените констатации не е постъпило възражение от "Тракия-ТД" ООД. Със заповед № 13/РД-253С-159/02.09.2025 год. на директора на РЗОК Пазарджик на "Тракия-ТД" ООД е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 16, ал. 2 от ИД 131390/17.01.2025 год. с НЗОК. За да постанови своето решение съставът на Административен съд Варна е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и съдържа фактически и правни основания за издаването и. Заповедта обаче е издадена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Установените в хода на проверката факти не могат да се съотнесат към обективните признаци на състава на нарушението по чл.16, ал.2 от ИД. Съгласно тази разпоредба през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСЦМ, заплащани напълно или частично от НЗОК. Първоинстанционният съд приема, че от страна на ответника не е установено такова неизпълнение на визираното задължение - неотпускане на лекарствен продукт заплащан от НЗОК, тъй като само в случай, че в рамките на обявеното работно време аптеката не е обслужила здравноосигурено лице, на което са предписани ЛП, МИ и ДХСМЦ, респ. не са му отпуснати такива, заплащани напълно или частично от НЗОК, то тогава евентуално би било налице нарушение на чл.16, ал.2 от ИД. Констатации в тази насока обаче от проверяващия екип не са направени и не са налице. Категорично установена и неоспорена от жалбоподателя е липсата на магистър – фармацевт, ръководител на аптеката, за периода от 19:27 часа до 20:00 часа. Посоченото обстоятелство недопустимо е интерпретирано разширително като невъзможност аптеката да изпълни задължението си по чл.16, ал.2 от ИД. Съществувала е потенциална възможност да бъде отказано обслужването на здравноосигурено лице, но вероятността за извършване на нарушение не е достатъчна да обуслови ангажирането на отговорността на дружеството по цитирания състав. Независимо, че производството се развива по АПК, налагането на финансова неустойка представлява по своята същност санкционна дейност, чийто основен принцип е законоустановеност на нарушението и следващото се наказание, и която следва да се извършва с максимална прецизност и при недопустимост на вероятностни изводи. На следващо място съдът приема, че оспорената заповед не съответства и на целта на закона. Според разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото, за целта, за която актът се издава. При положение, че отсъствието на магистър-фармацевт е било за минимален период от време и не е довело до реално необслужване на конкретно лице, налагането на санкция с обжалваната заповед би накърнило справедливия баланс между интереса на дружеството и общия интерес да се осигури отпускането на лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на НЗОК. Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби и по отношение на нея са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което обжалваната заповед е отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото не са спорни: Между страните на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО е сключен договор № 131390/17.01.2025 год. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, по силата на който дружеството-ответник по касация е поело задължението да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК – предмет на договора, при спазване разпоредбите на ЗЛПХМ, ЗМИ, ЗКНВП. Сключеният между страните в настоящото производство договор съставляват административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Административният договор е формален и е сключен по въпроси от значим обществен интерес. Именно по тази причина неговото съдържание не е определено свободно от страните, а е подчинено на императивни правила, съдържащи се в закон (ЗМИ, ЗЛПХМ, ЗЗО и други), респ. в подзаконовите актове по приложението на тези закони. Макар че има съвпадане на две насрещни волеизявления, едната страна в случая има възможността чрез използване на властническия метод да управлява сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя или прекратява едностранно, така както е разписано и в ЗЗО и приложимите наредби и инструкции. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия предвид разписаното в чл. 39, ал. 1, от към Договор № 131390/17.01.2025 год. Според настоящият състав на Върховния административен съд, решението на Административен съд Варна не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на констатираното нарушение по чл. 16, ал. 2 от към Договор № 131390/17.01.2025 год. не се установява същото да е извършено от ответника по касация. Съгласно чл. 16, ал. 2 вр. ал. 1 от ИД № 131390/17.01.2025 год. с НЗОК през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и се обявява на видно място на входа на аптеката. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице извършено нарушение от дружеството на посочената по-горе разпоредба на договора. Действително по време на влизането на контролиращите органи на РЗОК Варна в аптеката на 14.08.2025 год. в 19, 27 часа в нея не се е намирал магистър фармацевт. В същото време в аптеката не е доказано да се е намирал клиент, който да иска да си закупи ЛП, МИ или ДХСМЦ по рецепта от НЗОК. От друга страна още в констативния протокол, а в последствие и в заповедта ясно е посочено, че дружеството е изпълнило задължението си и е обявило работното си време както пред органите на РЗОК, така и по ясен и обективен начин на самия търговски обект, т. е. изискванията на чл. 16, ал. 2 вр. ал. 1 от индивидуалния договор са спазени от дружеството - ответник по касация. При това положение правилно е прието, че наложената санкция не съответства на материалния закон и следва да бъде отменена. Изложените съображения обосноват извод за издаване на оспорената заповед в несъответствие с процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отменил оспорения административен акт Административен съд Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касация не е правил искания за разноски. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

18