Решение № 11901 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2010 г.

Решение № 11901 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Полимери" АД, гр. Девня, чрез пълномощника му - юрисконсулт Деница Панайотова, против Решение № 297/12.02.2010 г. постановено по адм. дело № 691/2009 г. на Административен съд-Варна, VII-ми състав, с искане за отмяната му, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците-физически лица, не се явяват лично или чрез пълномощник. От ответника Стоян Иванов Койчев е постъпила писмена защита, с която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - кмета на община Девня, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на ответника Стоян Иванов Койчев, Административен съд-Варна е изменил оценката на комисията, назначена от кмета на община-Девня, на основание чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, касаеща обезщетение за учредяване право но прокарване и сервитут на подземен газопровод от ГРС-Девня до ПИ 20 по плана на Промишлена зона-юг, през ПИ № 210751 по КВС на землището на гр. Девня, собственост на наследниците на Йордан Йорданов Караколев, като я е увеличил от 886 лева на 6 773,32 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че определената от комисията оценка на правото на прокарване е занижена, тъй като се основава на базисни цени на земята, а не на пазарните цени на имота, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Увеличената оценка е на основание приети заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи. Така постановеното решение е правилно. Съдебноадминистративното производство пред първоинстанционния съд е на основание чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, с предмет размера на обезщетението за учредяване право на прокарване и сервитут на подземен газопровод в полза на касатора - "Полимери" АД, през част от ПИ № 210751 по КВС на землището на гр. Девня, собственост на н-ци на Йордан Йорданов Караколев, който размер е определен от комисия, назначена от кмета на община-Девня, със Заповед от 21.07.2008 г. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закон за енергетиката /ЗЕ/, размера на обезщетението за този вид сервитут се определя по пазарни цени на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В случая, законосъобразно е констатирано, че с определеното от комисията обезщетение за правото на прокарване през визирания частен имот, не е спазен критерия оценката да бъде по пазарни цени. За установяване на действителната пазарна цена на засегнатия от сервитута имот, съдът е назначил единична, а след оспорване на заключението и тройна съдебно-техническа експертиза, изпълнима от лицензирани оценители. Съдът обосновано, при установените от тези експертизи правно релевантни факти, е приел, че оценката на комисията е незаконосъобразна, тъй като почива на базисни, вместо на пазарни цени. По пазарни цени обезщетението възлиза на 6 773,32 лева, а не на 886 лева. Ето защо като е увеличил размера на обжалваната оценка с 5 887,32 лева съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява обосновано. Поради това неоснователно се поддържа оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил обсъдил доводите на касатора, за съществуващи в имота други ограничения, за начина му на ползване като широколистна гора и пр. Тези доводи са неотносими към размера на обезщетението за правото на прокарване, поради което и не е налице такова нарушение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение